Решение № 15268 от 13.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2908/2010 г.

Решение № 15268 от 13.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2908/2010 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Анета Григорова Салмова, гр. Кюстендил, ул. "Цар Освободител" № 320, бл. 117, ет. 5, Светлана Григорова Дянкова, гр. София, ж. к. "Гевгелийски" № 1, вх. "А", Димка Асенова Величкова, гр. София, ж. к. "Младост I", бл. 46, вх. "А", Димитър Асенов Салмов, гр. София, ж. к. "Зона Б5" бл. 9, вх. 5, ет. 3 срещу решение № 375 от 01.12.2009 г. на Административен съд, гр. Кюстендил, постановено по административно дело № 391/2009 г. Касационните жалбоподатели считат обжалваното решение за недопустимо - касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК. Съдът се е произнесъл по една недопустима жалба, тъй като ответниците по касационната жалба нямат правен интерес от оспорването. Искането им е за създаване на урегулиран поземлен имот, какъвто на практика съществува. Оспорването на заповедта на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър съдържа искане, което следва да бъде адресирано до друг орган и разрешено по друг закон. Твърдят, че границата на процесния имот е нанесена съобразно изискванията на чл. 41, ал. 1, т. 1, чл. 43, ал. 1, т. 5, б. "в" и чл. 46, ал. 3 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), което не е съобразено от съда. Това твърдение обосновава довод за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Сочат, че от събраните по делото доказателства се установява, че по предишни регулационни планове са съществували два парцела, факт, който не е ценен от съд, което обуславя и неправилност на съдебното решение поради необоснованост. Молят съда да обезсили обжалваното решение. Процесуално се представляват от адв. Емануил Йорданов. Ответниците по касационната жалба - изпълнителният директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, Анна Георгиева Генчева и Милка Йорданова Салмова, не вземат становище. Ответникът по касационната жалба - Александър Николов Салмов, счита същата за неоснователна. Решението на съда е допустимо и правилно. Твърди, че за него е налице правен интерес от оспорването, тъй като за процесния съсобствен имот, който не е разделен реално, в кадастралната карта са обособени два поземлени имота без на място да има материализирана ограда. Съдът правилно е приел, че в оспорваната част административният акт е незаконосъобразен. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Процесуално се представлява от адв. Симеонка Манова. Ответникът по касационната жалба - Радка Георгиева Бостанджиева, счита същата за неоснователна. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението е допустимо, тъй като за Александър Салмов е налице правен интерес от оспорване на кадастралната карта в частта досежно имоти с идентификатори 41112.503.220 и 41112.503.221. Правилно съдът е установил, че актът, в оспорената част, е постановен в нарушение на чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР и чл. 14, ал. 1, т. 1 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (Наредба № 3). Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежни страни, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания, счита същата за основателна. За да постанови обжалваното решение съдът приел, че отразеното в кадастралната карта досежно съсобствения на страните по делото поземлен имот не съответства на документите за собственост. В тях са посочени идеални части от имота, без да са фиксирани точни стойности на площите на отделните собственици. Приел, че на място липсва материализирана ограда, а в предходния кадастрален план на двата имота с идентификатори 41112.503.220 и 41112.503.221 съответства поземлен имот № 1494, за който няма изчертани вътрешни огради или граници, ограничаващи собствеността и начина на ползване. Въз основа на това направил извод за незаконосъобразност на кадастралната картата поради несъответствие с реалното положение на терена, както и с предходни планове. Този извод на съда е неправилен и необоснован. От данните по делото е безспорно, че касаторите и ответниците по касационната жалба са съсобственици в идеални части на парцел I-1494, кв. 307б по плана на гр. Кюстендил. Безспорно е също така, че в кадастралната карта този парцел е нанесен като два самостоятелни поземлени имота с идентификатори 41112.503.220 и 41112.503.221. Границата между двата имота в кадастралната карта е нанесена с условен знак № 232 от Условни знаци за кадастрални планове на населени места и незастроени терени - граница, нематериализирана на място, като за двата имота са обособени съответно площи от 284 кв. м. за имот 220 и 340 кв. м. за имот 221. Не се спори, че в протокола за доброволна делба от 12.08.1969 г. е посочено, че всеки от съделителите получава ? идеална част от парцела с пространство 344 кв. м. Не се спори също, че на място няма материализирана ограда, както и че реално имотът не е поделен. При така установените безспорно факти спорен по делото е въпроса за допустимостта на жалбата и за законосъобразността на кадастралната карта в оспорената част. Съгласно чл. 49, ал. 4 ЗКИР собствениците на недвижими имоти в обхвата на кадастралната карта имат право да обжалват заповедта, с която картата е одобрена. Като собственик на ? ид. ч. от парцел I-1494, който е в обхвата на картата, Александър Салмов има право да оспори заповедта по чл. 49, ал. 1 ЗКИР. Кадастърът е съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти, както и за правото на собственост върху тях. Данните от кадастъра, чл. 1, ал. 5 ЗКИР, са доказателство за обстоятелствата, за които се отнасят, до доказване на противното, а кадастралната карта е основата, на която се изработват устройствените планове. Именно това предназначение на кадастъра обуславя правния интерес на Александър Салмов собственият му имот да бъде отразен вярно в кадастралната карта, а при негова преценка, че това не е сторено, обуславя правния интерес от оспорване на кадастралната карта в частта досежно имоти с идентификатори 41112.503.220 и 41112.503.221. Следователно неоснователно е твърдението на касаторите, че за Александър Салмов не е налице правен интерес от оспорване на кадастралната карта, поради което съдът се е произнесъл по една недопустима жалба. Макар жалбата на Александър Салмов срещу заповед РД-18-96 от 28.10.2008 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър буквално да е молба за "обединяване на поземлени имоти с идентификатори 41112.503.220 и 41112.503.221", поради това, че имотът не е реално поделен и в него няма ограда, то нито за административния орган, нито за съда е имало каквото и да е съмнение, че е налице оспорване на кадастралната карта, а не искане за промяна на плана за регулация досежно границите на урегулирани поземлени имоти по смисъла на чл. 15, ал. 3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Съдът правилно е установил волята на Александър Салмов, с оглед на която е направил и преценката за допустимост на оспорването. С оглед на това обжалваното решение, като постановено по допустима жалба, съответно допустимо съдебно производство, не страда от твърдяното касационно основание - недопустимост. Решение обаче е неправилно поради необоснованост. Кадастралната карта се създава чрез обединяването на данни, които се съдържат в карти, планове, регистри и друга документация, одобрени по реда на визираните в чл. 41, ал. 1 ЗКИР закони, както и такива, набрани чрез геодезически, фотограметрични и други измервания и изчисления. По делото е безспорно, че страните в производството не са изпълнили визираното в заповедта за откриване на производството по създаване на кадастралната карта задължение да означат с регламентирани трайни знаци границите на имота в съответствие с акта, установяващ правото им на собственост - т. 3 от заповед № РД-16-8 от 16.01.2007 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Безспорно е също, че на място няма материализирана граница. С оглед на това и в съответствие с разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 административният орган е следвало да изработи кадастралната карта като ползва кадастралните планове, одобрени по реда на визираните в т. 3 на същия чл. закони, съответно за имоти с приложена регулация, границите на които не са материализирани - регулационните планове, одобрени по реда на отменения Закон за териториално и селищно устройство. За да отговори законосъобразен ли е оспореният акт съдът е следвало да провери в съответствие с тези именно планове ли е изработена кадастралната карта. От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза не става ясно кадастралната карта съответства ли на кадастралния план, респективно на регулационния. Вещото лице се е ограничило да посочи, че на място няма материализирана ограда, както и че такава не е отразена по предходния кадастрален план. Кой обаче е този план, с коя заповед е одобрен и какво точно съдържа досежно процесните имоти от заключението не може да се установи. В същото време по делото е приложена скица № 1863 от 14.12.1969 г., л. 41, от която е видно, че със заповед № 1345 от 26.05.1965 г. са одобрени уличната и дворищната регулации като за имот 1494 са отредени два парцела - Х1494 и ХI1494. По делото не е ясно тази дворищна регулация приложена ли е. На л. 43 от делото е приложена и друга скица, № 692 от 25.04.2008 г., на която за имот 1494 е отреден един парцел - I, като в скицата е посочено, че уличната и дворищната регулации са одобрени със същата заповед № 1345 от 26.05.1965 г. В съдебно заседание вещото лице сочи, че от 1985 г. има регулационен план, който обединява двата парцела в един. Не е установено кой е този регулационен план, с коя заповед е одобрен, какво предвижда. Не е ясно защо се е стигнало отново до обединяване на двата парцела. Следователно от доказателствата по делото не може да се направи извод, че кадастралната карта в оспорената част не съответства на кадастралните, съответно на регулационните планове. Съдът, като приел, че за незаконосъобразността на оспорения акт е достатъчно да е налице липса на материализирана на място граница и като приел, при противоречиви и непълни доказателства, че по предходния кадастрален план "няма изчертани вътрешни граници", въз основа на което направил извод за незаконосъобразност на оспорения акт е постановил неправилно съдебно решение. Същото следва да бъде отменено. Делото, с оглед липсата на доказателства за релевантни за законосъобразността на акта факти, не може да бъде решено от настоящата инстанция. Следва да бъде установено кой е кадастралният план и как в него са отразени имотите, кой е действащият регулационен план, какви са неговите предвиждания и приложена ли е регулацията. Едва при наличието на тези факти следва да се направи преценка за съответствието на кадастралната карта с визираните в чл. 14, ал. 1, т. 3 и 4 от Наредба № 3 планове, т. е. да се отговори законосъобразен ли е оспорения акт. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд