Решение № 5324 от 16.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6780/2012 г.

Решение № 5324 от 16.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6780/2012 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Васко Апостолов Апостолов, в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Пловдив, срещу решение № 679 от 21.03.2012 г. по адм. дело № 2531 по описа за 2011 г. на административния съд - Пловдив. С него по жалба на "Матива" ООД е отменен ревизионен акт № 161100769 от 10.06.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив, поправен с ревизионен акт за поправка № Р-1119674 от 29.06.2011 г. и ревизионен акт за поправка № Р-1134218 от 3.11.2011 г., потвърден с решение № 842 от 1.09.2011 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. Пловдив относно отказано право на данъчен кредит общо в размер на 27 908.31 лв. по фактури, издадени от "Еверет София" ЕООД за данъчни периоди м. 05. и м. 07.2010 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - "Матива" ООД оспорва същата като неоснователна чрез депозирана писмена защита от процесуалния представител адв. Николай Бангеев. Претендира присъждане на съдебни разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд - Пловдив е бил ревизионен акт № 161100769 от 10.06.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив, поправен с ревизионен акт за поправка № Р-1119674 от 29.06.2011 г. и ревизионен акт за поправка № Р-1134218 от 3.11.2011 г., потвърден с решение № 842 от 1.09.2011 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. Пловдив относно отказано право на данъчен кредит общо в размер на 27 908.31 лв. по фактури, издадени от "Еверет София" ЕООД за данъчни периоди м. 05. и м. 07.2010 г. В мотивите на съдебното решение подробно е обсъдена фактическата страна по спора, събраните по делото доказателства, включително изслушаните заключения по съдебно-счетоводните експертизи, основно и допълнително, възраженията на търговското дружество - жалбоподател. Обоснован е извод, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в изискващата се от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, както и че същият е материално законосъобразен. За да обоснове последната си преценка съдът е приел, че и в хода на административното производство, както и в това пред него по категоричен начин се установява, че процесните доставки, по повод на които е спорното право на данъчен кредит, са счетоводно правилно отразени както при получателя по тях - жалбоподател "Матива" ООД, така и при прекия доставчик "Еверет София" ЕООД. Според съда такова точно счетоводно отразяване е налице и при последващата реализация на стоките, предмет на доставките - козметични продукти, от страна на "Матива" ООД по отношение на "Матива" Д. О. О., Р Словения. Така основният спорен момент се явява реалното осъществяване на процесните доставки през данъчни периоди м. 05 и м. 07.2010 г., като същият изисква категоричното установяване на предаването на стоките, респ. прехвърлянето на правото на собственост върху тях, както и тяхното транспортиране. Това са и двата спорни факта, на които се е позовал административния орган, за да откаже претендираното право и приеме, че доставките са нереални. Административният съд по повод прехвърлянето на правото на собственост е приел, че то се явява доказано с факта на подписване на фактурите от получателя, издадени на същия от прекия доставчик. По делото не са представени други писмени доказателства като приема-предавателни протоколи. По отношение на транспортирането на стоките, за което е прието, че се осъществява за сметка на получателя, съдът се е позовал на събраните пред него гласни доказателства - разпит на свидетеля Павел Георгиев Димитров, работник при "Нипекс" ЕООД и на Николай Мартилов, управител на това търговско дружество. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е неправилно постановяване, като се констатират нарушения на закона и конкретно такива относно преценката на събраните по делото доказателства. В хода на административното производство е установено според обяснения на управителя на търговското дружество - получател, че лично той е осъществил през м. май 2010 г. транспортирането на стоките от склада на дружеството - доставчик с личния си автомобил марка "Мазда", съгласно договор за заем за послужване. През м. юли 2010 г. транспортирането е станало с наето под наем МПС, марка "Ситроен Джъмпи", съгласно договор за наем от 1.07.2010 г. с наемодател "Нипеткс" ЕООД. Констатирано е, че управителят на дружеството не бил на територията на Р България, когато се твърди, че е осъществено транспортирането лично от него, като това обстоятелство не се оспорва. Освен това не са представени доказателства за осъществени разходи като такива за гориво и консумативи, няма данни къде са съхранявани процесните стоки, доколкото е констатирано, че дружеството получател няма склад, база или обект на територията на Р България за съхранение на стоки, а е налице и разминаване по отношение на датите във връзка с получаването на същите тези стоките и тяхното транспортиране по повод доставките, осъществени от жалбоподателя към "Мотива" Д. О. О., Р Словения, по което несъответствие също не се спори. По повод транспортирането на стоките през м. юли 2010 г. също не са представени разходи за командировки, гориво, консумативи и пр., а изслушаните свидетелски показания - на работещо лице и управителя на дружеството - превозвач са противоречиви. Прехвърлянето на правото на собственост не може да се установи чрез полагане на подписи върху фактурите, които материализират стопанската операция и това е така с оглед на останалите данни по делото и наличието на основателни съмнения относно реалността на доставките. За точност следва да се отбележи, че транспортирането на стоките към Р Словения, респ. последващата реализация на процесните стоки към "Матива" О. О. Д., Словения е извън предмета на спора, както и наличието на данни за осъществено придобиване на същите процесни стоки, които са с произход Р Словения от дружеството "Еверет София" ЕООД, доставчик по процесните доставки, от търговска група "Еверест Интернешънъл", Любляна, т. е. наличието на действия по прехвърляне на правото на собственост върху тях между търговски дружества, за които няма категорични данни за свързаност, но са налице съмнения за икономическата логика на осъществяваната търговска дейност от тях и при установени връзки между управителя на дружеството - жалбоподател Илия Попов, гражданин на Р Македония и другия управител Хървойе Дървенкар, гражданин на Р Словения, последният действащ и като представител на "Мотива" Д. О. О., Р Словения. Обжалваното решение следва да се отмени като неправилно и понеже спорът е изяснен от фактическа страна се постанови решение по съществото му. При този извод от делото следва да се присъдят съдебни разноски на касатора общо за двете съдебни инстанции в размер на 1 008.16 лв., на основание чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение