Решение № 10519 от 2.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7588/2023 г.

Производство, образувано по жалба от Л. Станчева с постоянен адрес в гр. Плевен чрез процесуален представител адвокат М. Пеева - САК срещу Решение по т. 4.28 от Протокол 27 от 19.07.2023г. на Прокурорска колегия на Висшия съдебен съвет/ ПК на ВСС/. С него ПК на ВСС назначава на основание чл. 160 във връзка с чл. 243 от ЗСВ Л. Станчева-младши прокурор в Районна прокуратура Добрич на длъжност "прокурор" в Районна прокуратура - Добрич, с място на работа-съдебния район на Районна прокуратура Добрич, считано 30.08.2023г. Поддържа в жалбата, че решението е издадено в нарушение на форма с нарушение на административно производствените правила, изразяващи се в нарушаване на основните принципи на административното производство, в противоречие с материално правни разпоредби и при несъответствие с целта на закона-отменителни основания по чл. 146 АПК. Твърди, че в изпълнение на Решение по протокол 28 от 28.07.2021г., т. 6.35 на ПК на ВСС и въз основа на АКТ за встъпване 1/23.08.2021г. е назначена на длъжност младши прокурор в Районна прокуратура Добрич, считано от 30.08.2021г. Твърди, че че през месец април 2023г. с писмо от ВКП изх. 3264/3.04.2023г. до административните ръководители на районните прокуратури в страната, в това число и РП Добрич са изискани предложения относно назначаване на младшите прокурори с изтичащ срок по чл. 240 СВ. Също така и заявления от младшите прокурори в съответните прокуратури относно тяхното назначаване. Твърди, че подала заявление с рег. А205/16.05.2023г. по описа на РП Добрич, в което изразила желание да бъде назначена на длъжност Прокурор в РП Плевен с посочване на професионални, лични, семейни и здравословни причини, налагащи устройването й в Плевен. Същите са конкретизирани с допълнителна молба от 26.07.2023г. Поддържа, че решението на ПК на ВСС по Протокол 27 от 19.07.2023г. за назначаване на 38 младши прокурори като редови такива в РП е без мотиви. Поддържа, че при назначението не са обсъдени факти от значение за случая като наличие на свободни щатни бройки, натовареност, само е преповторено становището на КАК, взето е само становището на ръководителя на РП Добрич. В жалбата се посочва наличие на свободни щатни бройки в РП Плевен. Поддържа се и отменително основание нарушаване на принципите по чл. 6 АПК, обсъждат се други назначения извън нейното, като се твърди, че се прилагат различни критерии от органа, като в едни случаи ПК на ВСС се ръководила от желанието на магистрата, становищата на административните ръководители, щатната численост и натовареност, а в други е следвала само нормата на чл. 243 ЗСВ. При липса на процедура сходни случаи се третират различно с нарушаване на принципа за равенство в чл. 8 АПК което е отменително основание. Предвид изложеното и посочените в жалбата различни случаи от практиката на ПК на ВСС се иска отмяна на решението. С жалбата се представят доказателства и се прави доказателствено искане, които искания са уважени и представените доказателства са приети по делото. По така подадената жалба е представен писмен отговор от ПК на ВСС с искане за оставяне на жалбата без разглеждане, евентуално без уважение с подробни съображения. С допълнителна молба от жалбоподателката са представени допълнителни доказателства, приети по делото. В съдебно заседание жалбата се поддържа от адвокат Герджиков и лично от Л. Станчева със съображения, изложени и в писмена защита. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид жалбата с доводите в нея, обжалвания акт, доказателствата по преписката и допълнително представени в съдебно заседание, доводите на страните и изискванията на закона констатира следното от фактическа и правна страна. От фактическа страна не се спори, че жалбоподателката е била назначена с решение на ПК на ВСС на длъжност младши прокурор в РП Добрич, изтекъл е срокът по чл. 240 ЗСВ и е назначена на длъжност прокурор в РП Добрич, като с обжалваното решение са взети предвид обстоятелствата, че е имало свободна длъжност в РП Добрич, заявено е становище от ръководителя на РП Добрич и е съобразен дефицита на кадри в РП Добрич. От правна страна е налице правен спор, въведен с жалбата, законосъобразно ли е решението за назначаването на жалбоподателката в РП Добрич, след като е имала заявление за назначаване в РП Плевен, където има свободни щатни бройки, има практика на ПК на ВСС за възможност за такива назначения, а са налице и доказателства по делото за наличие на лични, семейни, професионални и други причини за назначение с място на работа в РП Плевен. По така очертания правен въпрос Върховен административен съд констатира следното: Съгласно разпоредбата на чл. 176 и сл. от ЗСВ за заемането на длъжност в органите на съдебната власт се провежда централизиран конкурс за младши съдии, младши прокурори и младши следователи, който се провежда веднъж годишно, като се обявява през месец януари и се провежда през месец април на съответната година. Съгласно чл. 177 планирането на длъжностите за младши магистрати се извършва от съответната колегия на ВСС по предложение на административните ръководители на съдебната власт за всяка следваща календарна година и тези длъжности не могат да се трансформират след конкурса. Също така овакантените длъжности за младши съдии, младши прокурори и младши следователи не могат са трансформират в длъжности за съдии и прокурори. В тази конкурсна процедура съответната корегия на ВСС приема решение за одобряване на кандидатите като проверява дали отговарят на изискванията по чл. 162 и 185 ЗСВ. Одобрените кандидати за младши съдии, младши прокурори и младши следователи заявяват изрично писмено пред съотвената колегия на ВСС своето желание за назначаване на съответната длъжност поредността, съобразно бала, като всеки следващ кандидат избира останалите незаявени длъжности. С решение съответната колегия на ВСС приема окончателния списък на одобрените кандидати съобразно заявеното им желание. Решението се изпраща на Националня институт на правосъдието за включване в обучение по чл. 249, ал. 1 ,т. 1 ЗСВ. За младши съдия, младши прокурор и младши следовател може да се назначи лице, което отговаря на изискванията на чл. 162 ЗСВ, издържало е конкурс по чл. 176, ал. 1, т. 1 както и съответните изпити след завършен курс на задължително първоначално обучение в НИП - чл. 238 ЗСВ. Младшите магистрати се назначават за срок от две години - чл. 240 ЗСВ. Младши съдия със стаж от една година може да бъде командирован на свободно място в районен съд в същия съдебен район. Съгласно разпоредбата на чл. 243, ал. 1 ЗСВ след изтичането на срока по чл. 240 младши съдията, младши прокурорът или младши следователят се назначава на длъжност съдия в районен съд, прокурор в районна прокуратура, съответно следовател в окръжен следствен отдел, без провеждане на конкурс. Според чл. 243, ал. 2 ЗСВ ако в съответния съдебен район няма свободна длъжност на лицето се предлага място в друг съдебен район. Така цитирана уредбата сочи на изводи, че процедурата по назначаване на младшите съдии е конкурс с конкретно място за назначаване след изтичане на срока по чл. 240 ЗСВ в съответното звено на съдебната власт, на което се назначава без конкурс. Това свободно място, свободен щат е обявено за заемане по този ред и се пази за заемане по този ред, като не може да бъде трансформирано. Ако това се случи по някаква причина е предвидено да се предложи място в друг съдебен район за заемане пак без конкурс. Или, принципът е законово определен, че процедурата по избор на младши магистрати е конкурс и те следва да бъдат назначени на запазени за тях места като редови магистрати. При такъв анализ на нормативната уредба в настоящият случай жалбоподателката е младши магистрат, определен с конкурс, за заемане на длъжност в РП Добрич без конкурс и е назначена на тази дрлъжност прокурор в РП Добрич. При това положение е изпълнено като реализирано първоначалното желание за заемане на длъжност прокурор в РП Добрич и за жалбоподателката липсва правен интерес да обжалва решението, с което е назначена на тази длъжност. Правният интерес следва да бъде признат с оглед на доводите и в жалбата, че след като е имала желание да заеме длъжност прокурор в друга районна прокуратура, в която има свободна щатна длъжност, в частност РП Плевен, каквато ситуация се е случвала с други младши магистрати, поради което е заявила такова желание и представила доказателства да докаже професионални, лични и семейни причини за такова отклонение от правилото на чл. 243 ЗСВ. Това отклонение в практиката на ВСС жалбоподателката критикува като извършвано без мотиви или с мотиви като вземе предвид натовареност, мнения на административни ръководители, а в нейния случай няма никакви мотиви освен тези в хипотезата на чл. 243 ЗСВ. По тези доводи настоящият състав намира, че е налице правен интерес за жалбоподателката, която счита за неблагоприятно назначението си, което първоначално е заявила че желае, а сега желае заемане на друго място извън съдебния район, което счита за по благоприятно за нея. В такъв случаи жалбата разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Следвайки процедурата за избор намладши магистрати и процедурата за назначението им по чл. 243 ЗСВ изводът е, че това е нормативно установения ред. Отклонението от този ред от колегиите на ВСС за единични случаи за младши магистрати не е основание по такъв ред да се ползва и настоящата жалбоподателка Л. Станчева. Единственият кадрови орган в съдебната система е Висшият съдебен съвет. Негово е правомощието да разкрива и закрива щатни длъжности в органите на съдебната власт, да одобрява брой щатове магистрати в органите на съдебната власт, да ги премества, назначава и освобождава и реализира дисциплинарна отговорност. Обстоятелството, че ВСС, респективно колегииге вземат предвид мотивирани или не предложения и мнения от ръководителите на органите на съдебната власт, и се вземат предвид желанията на магистратите в случаите когато това е преценено за възможно е само и единствено в компетентността на ВСС. Няма задължение или обвързване за кадровия орган, когато взема решения в отклонение от разпоредбата на чл. 243 ЗСВ, тъй като преценката за натовареност, бройки и нужди на отделните звена е негово право и задължение, когато се налага кадрово обезпечение. Поради това доводите, че следва да има правила, а такива няма при цитирани решения за отклонение от правилото на чл. 243 ЗСВ са неоснователни в случая при преценката за законосъобразността на обжалваното решение. Нито мнението на административните ръководители, нито желанията на кандидатите за заемане на длъжността в случая имат обвързваща сила за кадровия орган, с които да се съобрази. Дали тази практика на ВСС е обоснована, законово целесъобразна и укорима не може да се преценява в настоящето производство, поради което също не може да води до изводи относно законосъобразността на обжалваното решение. Поради това са неотносими доказателствата във връзка с изразеното желание за назначение извън съдебния район, за който е проведен конкурс за заемане на длъжността младши прокурор. Предвид изложеното жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. При този изход на делото е основателно искането на ответника за присъждане на разноски в максимален размер от 240 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното Върховен административен съд, шесто отделение