Решение № 2042 от 17.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12674/2015 г.

Решение № 2042 от 17.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12674/2015 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. В. Д. срещу решение № 97/01.10.2015 г., постановено по адм. д. 86/2015 г. по описа на Административен съд - Я., с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 333/24.04.2015 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ), с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното й правоотношение. Касационната жалбоподателката оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение. Подробни съображения в подкрепа на касационните оплаквания и искането са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът - изпълнителен директор на ДФЗ оспорва касационната жалба в открито съдебно заседание и по съображения в писмен отговор. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 97/01.10.2015 г., постановено по адм. д. 86/2015 г. по описа на АС - Я. е отхвърлена жалбата на Е. В. Д. против заповед № 333/24.04.2015 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е прекратено служебното й правоотношение. Административният съд е приел за установено от събраните по делото доказателства, че релевантните за издаване на обжалвания акт предпоставки са били налице, защото щатните бройки за длъжността "главен експерт" в отдел "Регионален технически инспекторат", Областна дирекция - Я., заемана от жалбоподателката, са намалени от 3 на 2, при намаляване на общата численост на персонала във фонда от 1660 щатни бройки на 1546 в резултат от утвърждаване на ново длъжностно разписание поради изм. и доп. на Устройствен правилник на ДФЗ, обн. в ДВ, бр. 30 от 24.04.2015 г. Съдът е изложил мотиви, че оспорената заповед за прекратяване на служебното правоотношение с жалбоподателката е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазени административнопроизводствени правила и материалноправни предпоставки. Така постановеното съдебно решение е правилно. Правилно съдът приема, че оспорваният административен акт за прекратяване на служебното правоотношение е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и е спазена предвидената форма - заповедта е писмена и съдържа правните и фактически основания, обосноваващи издаването й. Аргументиран и в съответствие със закона е и изводът на първоинстанционния съд за наличие на материалноправните предпоставки за издаване на оспорената заповед. Административният акт е постановен на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, текст който предвижда прекратяване на служебното правоотношение със служителя при съкращаване на длъжността. За да възникне основанието, посочено в цитирания текст, следва да се установи, че длъжността, заемана от служителя като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, не съществува или ако длъжността е запазена, е намален броят на служителите, ангажирани с нейното изпълнение. В случая тези фактически основания са установени и доказани, съобразно правилно извършено от решаващия съд разпределение на доказателствената тежест в процеса (чл. 170, ал. 1 от АПК). Съдът не е допуснал процесуални нарушения и при преценката на писмените доказателства - предходното длъжностно разписание на ДФЗ, новото длъжностно разписание, в сила от 28.04.2015 г., както и поименните длъжностни разписания, от които правилно е приел за установено, че е налице промяна в организационната структура на ДФЗ. Съгласно длъжностното разписание на ДФЗ, в сила от 18.03.2015 г. общата численост на ДФЗ е 1660 щатни бройки, като Областна дирекция - Я. е с численост 68 щ. бр. и три отдела: отдел "Прилагане на схеми и мерки за подпомагане"- 15 щ. бр.; отдел "Регионална разплащателна агенция" - 15 щ. бр. и отдел "Регионален технически инспекторат"- 37 щ. бр. С утвърденото длъжностно разписание, в сила от 28.04.2015 г. общата численост на ДФЗ е намалена на 1546 щ. бр., като Областна дирекция - Я. е с численост 64 щ. бр., от които отдел "Прилагане на схеми и мерки за подпомагане" - 14 щ. бр.; отдел "Регионална разплащателна агенция" - 15 щ. бр. и отдел "Регионален технически инспекторат" - 34 щ. бр. В отдела, в който е работила жалбоподателката щатните бройки за "главен експерт", едната от които е заемала жалбоподателката, са намалени от 3 на 2. В Областна дирекция - Я., отдел "Регионален технически инспекторат" са съществували 3 щатни бройки за длъжността "главен експерт", една от които е била заета от жалбоподателката, като след организационните промени, извършени с изм. и доп. на Устройствен правилник на фонда за длъжността "главен експерт" в Областна дирекция - Я., отдел "Регионален технически инспекторат" са предвидени само 2 щатни бройки. Първоинстанционният съд правилно е приел, че фактът, че длъжността продължава да съществува като система от функции, задължения и изисквания, не води до извода, че конкретната длъжност не е съкратена. Намаляването на броя на служителите, изпълняващи една и съща длъжност дава право на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение с избран от него служител, като в случая е налице хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Установената съдебна практика по приложение на ЗДСл изключва изискване за извършване на подбор между държавните служители, заемащи една и съща длъжност, преди да бъде прекратено служебното правоотношение с един от тях поради съкращаване на длъжността. Ако в даден момент изпълнението на една задача изисква възлагането й на определен брой служители, ще има "съкращаване на длъжността" и тогава, когато същата задача започне да се изпълнява от намален брой служители, или от други длъжности по длъжностното разписание. С постановяване на заповедта е осъществена и целта на закона. Смисълът на съкращението е да се оптимизира работата, като дейността се организира по начин, който да позволи ефективно изпълнение на функциите от по-малко на брой служители. В подкрепа на извода за реално съкращение в съответствие с целта на закона е и обстоятелството, че с извършените длъжностни промени е намалена и общата численост на фонда. С издаване на оспорената заповед не е нарушен и принципът за стабилитет на служебното правоотношение, предвиден в чл. 18 от ЗДСл., тъй като служебното правоотношение със служителя не е прекратено самоцелно, а след извършване на организационни и структурни промени с цел подобряване на дейността на съответната администрация, в съответствие с правомощията на органа по назначаването, който е овластен да избере организационната форма, под която ще се осъществява дейността и да определи в рамките на установената численост служителите, които ще заемат длъжностите. Формираните правни изводи са съответни на закона и изцяло се споделят от настоящата инстанция. При оптимизиране на числеността и структурата на ведомството във връзка с приетото ПМС № 99/21.04.2015 г. обнародвано в ДВ, бр. 30 от 24.04.2015 г., изпълнителният директор на ДФЗ утвърждава ново длъжностно разписание, което е в сила от 28.04.2015 г. Постановлението влиза в сила три дни след обнародването му - т. е. към датата, посочена като начална за изпълнение на заповедта - 28.04.2015 г. - същото е влязло в сила. На тази дата е в сила и новоутвърдено щатно разписание, съобразено с цитираното ПМС. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните в тяхната съвкупност и е направил обоснован извод за законосъобразност на оспорения административен акт. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като правилно, законосъобразно и обосновано, постановено без допуснати нарушение на съдопроизводствените правила. По водене на делото ответникът не е направил разноски, но е представляван от юрисконсулт, поради което и с оглед изхода на спора, следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение