Решение № 1985 от 9.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4428/2011 г.

Решение № 1985 от 9.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4428/2011 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОУИ") против съдебно решение № 394/18.02.11 г., постановено по адм. дело № 1730/10 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е прогласена нищожността на ревизионен акт (РА) № 030902592/4.03.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение № 298/10.05.2010 г. на директора на Д "ОУИ" Варна и с което е отменен същият РА в останалата му част. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е необосновано и неправилно поради нарушение на материалноправни норми и на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено съдебното решение и да бъде отхвърлена изцяло жалбата на ЕТ "Милчо Димитров - Миген" гр. Варна против РА. Подробни съображения в подкрепа на становището и искането са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът ЕТ "Милчо Димитров - Миген" гр. Варна, във възражение излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 394/18.02.11 г., постановено по адм. дело № 1730/10 г. по описа на АС - Варна е прогласена нищожността на РА № 030902592/4.03.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение № 298/10.05.2010 г. на директора на Д "ОУИ" Варна, в частта на РА, в която в тежест на ЕТ "Милчо Димитров - Миген" са установени задължения за ДДС и съответните лихви за данъчни периоди 1.08.2007 г. вкл. За да прогласи нищожността на РА в тази му част съдът е приел, че за същите данъчни периоди са издадени актове за прихващане или възстановяване (АПВ), по които е извършена проверка във връзка с деклариран ДДС за възстановяване. Приел е, че тези АПВ са стабилни административни актове, влезли в сила до изменението на чл. 129, ал. 3 ДОПК (ДВ, бр. 108/2007 г. в сила от 19.12.2007 г.), при което признатите с тях права на прихващане и възстановяване за същия данък и същите данъчни периоди подлежат на изменение само по специалния ред на чл. 134, ал. 1 ДОПК и на основанията по чл. 133 ДОПК. Приел, че компетентен орган да възложи ревизия в тези случаи е само териториалният директор на НАП и щом заповедта за възлагане на ревизия изхожда от различен орган, то липсва материална компетентност на издалия я орган, поради което ЗВР се явява нищожна, а оттам и РА в частта за данъчни периоди 1.08.2007 г. вкл. Касаторът не оспорва установените факти и обстоятелства относно наличието на влезли в сила АПВ за данъчни периоди 1.08.2007 г. вкл., както и относно установените издатели на ЗВР и тяхната компетентност. Оспорва правните изводи на съда като счита, че АПВ се различават от РА, с тях не се установяват, изменят и/или прихващат задължения за данъци, поради което изменение на установените с АПВ права е допустимо да се извърши по общия ред за възлагане на ревизия, в който смисъл е и изменението на чл. 129, ал. 3 ДОПК в сила от 19.12.2007 г., при действието на която разпоредба е издадена заповедта за възлагане на ревизия. Оплакването е неоснователно. АПВ, издадени и влезли в сила при действието на ДОПК, са стабилни административни актове, чиято правна сила и последици следва да бъдат зачитани. По силата на извършеното прихващане или възстановяване са признати права на данъчно задълженото лице. С оглед принципите на правна сигурност, стабилитет и равнопоставеност последиците във връзка с така признатите права на субекта следва да са равнозначни на последиците от установените задължения с ревизионен акт, освен ако не е уредено друго по законодателен ред, каквато промяна е в сила след 19.12.2007 г. Ето защо се приема понастоящем и в константната съдебна практика по сходни казуси, че изменението на признати права за възстановяване или прихващане по силата на влезли в сила АПВ, е допустимо единствено и само по изключение, по реда на чл. 134 ДОПК, при възлагане на териториалния директор на НАП. Ревизионното производство за горепосочените данъчни периоди не е започнато и съответно проведено надлежно. Липсата на компетентност на издателя на заповедта за възлагане на ревизия е неотстраним съществен порок, чиято последица е нищожност и на издадения ревизионен акт за съответните данъчни периоди. Също така, в случая, няма предпоставки за приложение на изменението на разпоредбата на чл. 129, ал. 3 от ДОПК, в сила от 19.12.2007 г., тъй като законодателят не й е придал обратно действие. Новата правна уредба касае АПВ, които не са влезли в сила към 19.12.2007 г., или са издадени след това. В процесния случай не е спорно, че всички АПВ за данъчни периоди м. 1.08.2007 г. са влезли в сила към 19.12.2007 г. Първоинстанционният съд е тълкувал правилно приложимия закон, направил е законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Решението в тази си част следва да се остави в сила. С обжалваното решение № 394/18.02.11 г., постановено по адм. дело № 1730/10 г. по описа на АС - Варна е отменил РА № 030902592/4.03.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение № 298/10.05.2010 г. на директора на Д "ОУИ" Варна, в частта на РА, в която в тежест на ЕТ "Милчо Димитров - Миген" са установени задължения за ДДС и съответните лихви за данъчни периоди 09.2007 г. - 02.2009 г. вкл., произтичащи от непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Кинмекс" ЕООД, ведно със съответните лихви. За да отмени РА в тази му част съдът е приел, че по основният спорен въпрос в производството - относно реалността на доставките на дизелово гориво, изводите на приходните органи за липса на такава реалност, поради липса на доказателства за произхода на стоката от предходни доставчици на "Кинмекс" ЕООД, е необоснован и незаконосъобразен. Касаторът оспорва тези изводи на съда. АС Варна е приел, че за да бъде признато и законосъобразно упражнено правото на приспадане на данъчен кредит следва да са налице предпоставките по чл. 68 и чл. 69 ЗДДС (в сила от 1.01.2007 г.) и отсъствие на пречки по чл. 70 ЗДДС, препятстващи упражняването на правото. Доказателствената тежест за това е върху лицето, претендиращо възникването на субективно материално право в негова полза, при условията на пълно и главно доказване. С оглед спецификата и вида на фактурираната стока - дизелово гориво - като родово определена вещ, съдът е приел, че в тежест на ревизираното лице е да установи прехвърляне на правото на собственост върху стоката при отделянето или предаването й, както и възможността на доставчика да извърши доставката, за което определящо е наличие на такава стока при него, база за съхранение, персонал и транспортни ресурси за превоза й и др. Съдът е изяснил пълно фактическата обстановка - ползвал е събраните в хода на ревизионното производство доказателства, приел е заключение на съдебно-икономическа експертиза, събрал е гласни доказателства. Въз основа на установените факти и обстоятелства съдът е направил изводи за наличие на реални доставки на дизелово гориво в процесните данъчни периоди, при което е счел, че данъкът (ДДС) е правомерно начислен, а оттам не е налице пречка за възникване и упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит на получателя по доставките. Фактическите и правни изводи на съда са обосновани и законосъобразни. Правилно съдът е приел за доказано, че реално "Кинмекс" ЕООД е доставило на ЕТ "Милчо Димитров - Миген" дизелово гориво. За да достигне до този извод административният съд е обсъдил доказателствата, които установяват притежаването на тези стоки от доставчика, тяхното транспортиране и използването им от получателя на доставките за извършване на последващи облагаеми доставки. В този смисъл неоснователни са възраженията в касационната жалба, че съдът не е следвало да цени като достоверни доказателства стоковите разписки за предаване на горивото. Първоинстанционният съд е направил правилна оценка на доказателствената сила на тези неоспорени доказателства, съпоставяйки ги с другите събрани доказателства, вкл. и със събраните гласни доказателства относно установения между търговците начин на приемане на стоката и съответно на индивидуализирането й - директно от цистерната с гориво, която зарежда стопанисваната от "Кинмекс" ЕООД бензиностанция, находяща се в района на гр. Варна. Не е спорно, че получателят е разполагал с транспортни ресурси, какъвто е и основният предмет на упражняваната от него дейност. В касационната жалба е възпроизведено становището на органите по приходите относно обстоятелствата, свързани с произхода и превоза на доставяните стоки, което не кореспондира с основния фактически състав, подлежащ на установяване по делото, а именно осъществяването на доставка на стоки, по която да е налице право на приспадане на данъчен кредит, а не тяхното придобиване по предходни доставки или превоз като доставка на услуга. Придобиването на стоките от доставчика им и тяхното превозване са обстоятелства, които могат да бъдат използвани при преценката доколко доставчикът е имал възможност да изпълни задължението си да продаде договорените стоки. При събрани достатъчно писмени доказателства и категорично неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводна експертиза, установяващи, че доставчикът "Кинмекс" ЕООД е разполагал със съответното количество дизелово гориво през м. 09.2007 г., 2008 г. и 2009 г., съответстващо на доставеното количество гориво, предмет на доставки по спорните фактури, счетоводството му е водено редовно, и от него могат да се проследят предходните му доставчици, осчетоводяването им при получателя, заплащането на всички доставки от страна на получателя, използването на получените стоки за основната дейност на получателя, са неоснователни възраженията на касатора, че неправилно съдът е приел спорните доставки за реални. Относно последното тримесечие на 2007 г. експертизата не е категорична в заключението си, че доставчикът е разполагал с необходимите количества дизелово гориво за снабдяване на получателя съобразно количеството, отразено във фактурите. Правилно обаче съдът е приел наличие на реалност и за тези доставки предвид установеното от гласните доказателства, наличието на стокови разписки, установяващи предаване на стоката и предвид констатациите, направени от приходните органи в ревизионен доклад и ревизионен акт на доставчика "Кинмекс" ЕООД, за същите данъчни периоди. Според тези констатации не са налице основания за корекции на начисления ДДС, вкл. и по процесните фактури, не са налице несъответствия между счетоводно отчетените и декларирани приходи от продажби в дневниците за продажби и справки-декларации по ЗДДС за съответните ревизирани периоди. При наличие на пряко доказване на всички факти от значение за осъществяване на доставките по данъчните фактури, по които ревизираният субект е декларирал право на данъчен кредит, не е налице законово основание да му бъде отказано това право само поради съмнения за неизрядност или недобросъвестно поведение на трети лица, предходни доставчици на неговия доставчик. Особено ако недобросъвестното поведение не е установено по категоричен начин при насрещните проверки на предходните доставчици, а само е предположено поради начина на представяне на изисканите документи. Като е достигнал до същите правни изводи административният съд е постановил, без да допусне процесуални нарушения, правилно, обосновано и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. По отношение решението в частта относно присъдените разноски касационната инстанция не констатира допуснати нарушения, поради което също следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и липсата на искане за присъждане на разноски от ответната страна, разноски за настоящата инстанция не следва да бъдат определяни. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,