Решение № 2229 от 19.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10768/2016 г.

Решение № 2229 от 19.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10768/2016 г., VI о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на дирекция "Инспекция по труда" - Х. против решение № 175 от 27.07.2016 г. по адм. дело № 75/2016 г. на Административен съд - Х., с което са отменени задължителни предписания от т. 1 до т. 4 от протокол № ПР 1605684/16.02.2016 г. на административния орган, дадени на СУ "С. К." гр. Х.. Жалбоподателят поддържа, че решението на административния съд е постановено в противоречие с материалния закон и не се обосновава от събраните доказателства. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на училището срещу административния акт да бъде отхвърлена. Ответникът- СУ "С. К." гр. Х. оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира и направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в предвидения срок за касационно оспорване и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Х. е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспорените предписания от т. 1 до т. 4 от протокол № ПР 1605684/16.02.2016 г. на дирекция "Инспекция по труда" - Х. са издадени от компетентен съгласно чл. 399, ал. 1 във връзка с чл. 404, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) и чл. 21 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" орган и в съответствие с изискванията за форма. Правилно е и заключението на съда, че въпреки това посочените предписания следва да бъдат отменени, като съображенията на състава за нарушение на материалния закон, следва да се допълнят с аргументи за допуснати при издаването на предписанията съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В нарушение на чл. 35 и чл. 36 АПК цитираните предписания са издадени, без да са установени всички факти и обстоятелства от значение за случая и без да са обсъдени представените доказателства и възражения на страните. От страна на контролния орган не са взети предвид констатациите в одитния доклад от м. април 2015 г. във връзка със заповед № 662/2015 г. на директора на СУ "С. К." и дадените указания за формиране на работните заплати в съответствие с нормативните изисквания. Освен това не е изяснено дали при формирането на работните заплати със заповед № 662/2015 г. и със сключените въз основа на този акт с В. Н. допълнителни споразумения към трудовия договор, са спазени изискванията на Наредба № 1/4.01.2010 г. за работните заплати на персонала в звената от системата на народната просвета (отм.). Допуснатите процедурни нарушения са съществени, тъй като засягат правилността на крайните изводи на контролните органи за наличие на основания за издаване на предписанията в т. 1 до т. 4 от протокола. Същите са самостоятелно основание за отмяна на оспорените предписания. Изводът на съдебния състав за отмяна на посочените предписания, като издадени в противоречие с материалния закон, е направен в съответствие с нормативната уредба, обосновава се от представените доказателства и се споделя от настоящата инстанция. Разпоредбата на чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ предвижда, че за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, контролните органи на инспекцията по труда могат да дават задължителни предписания на работодателите, органите по назначаването и длъжностните лица. В случая административният съд законосъобразно приема, че предпоставките, предвидени в текста, не са изпълнени и не са налице основания за прилагане на принудителни административни мерки с характера на постановените в т. 1- т. 4 от протокола по отношение на СУ "С. К.", гр. Х., тъй като нарушения на трудовото законодателство не са допуснати от адресата. По делото е установено, че заповед № 662/12.01.2015 г., с която директорът на училището нарежда да бъде сключено допълнително споразумение за увеличение на основната месечна заплата на В. Х. Н. на 770.00 лв. е отменена със заповед № 58 от 12.09.2015 г. Това е направено в изпълнение на препоръките, дадени в одитен доклад от м. април 2015 г. относно оценка на процесите и дейностите в съответствие с приложимото законодателство, управленски политики и процедури в СУ "С. К.", гр. Х., с който е установено, че отменената заповед № 662/2015 г. е в противоречие с чл. 10 от Вътрешните правила за работна заплата, с чл. 3 и чл. 4 от Наредба № 1/2010 г. за работните заплати на персонала в звената от системата на народната просвета (отм.) и има за последица превишение на разходите за фонд "Работна заплата" спрямо планираните и утежнява бюджета за следващата учебна година. Тези констатации се потвърждават и от заключението на вещото лице по изслушаната съдебно- счетоводна експертиза. С отмяната на заповед 662/12.01.2015 г. отпада и основанието за увеличение на основната месечна заплата на Николова, поради което правилно първоинстанционният съд приема, че не са налице основания на лицето да бъде заплащано основно месечно възнаграждение в по- голям размер от предвидения съгласно допълнителното споразумение към трудовия договор от 2013 г. По тези съображения съдът достига до законосъобразния извод, че издадените от контролния орган предписания, дадени на СУ "С. К." в качеството на работодател да начисли и да изплати на В. Н. разликата до 770.00 лв. - размера на уговореното с допълнително споразумение 178/2015 г. основно трудово възнаграждение за месеците октомври, ноември и декември 2015 г. (т. 1 и т. 3 от протокола), са в противоречие с нормативната уредба и следва да бъдат отменени. Заключението за отмяна на предписанията по т. 2 и т. 4 от протокола също е направено при правилно тълкуване и прилагане на закона и в съответствие със събраните доказателства. По делото е установено, че допълнителното възнаграждение от 164.00 към основното месечно възнаграждение на В. Н., посочено в споразумение № 178/20015 г., също е определено в противоречие с изискванията на Наредба № 1/2010 г. (отм.) и на Вътрешните правила за работна заплата. (В този смисъл са констатациите на вещото лице по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза). При тези факти правилно съдът приема, че не са лице основания тази сума да бъде начислена и изплатена на Николова за месеците октомври, ноември и декември 2015 г. и за месец януари 2016 г., поради което предписанията на контролния орган по т. 2 и т. 4 от протокола също следва да бъдат отменени. Принципно правилният довод на касационния жалбоподател, че работодателят не може едностранно да намалява трудовото възнаграждение за работника (арг. чл. 118, ал. 3 КТ), в случая не дава основание за различен извод, тъй като със заповед № 58/12.09.2015 г. и съставените въз основа на нея допълнителни споразумения се отстранява допусната по - рано незаконосъобразност при формиране основното и допълнително месечно възнаграждение на служителката Николова. Освен това задължителните предписания по чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ се дават на работодателите за отстраняване на допуснати нарушения в трудово законодателство, каквито със заповед 58/12.09.2015 г. и със съставените въз основа на нея допълнителни споразумения към трудовия договор на Николова не са извършени, но не и за разрешаване на спорове между работодателите и работниците относно дължимите трудови възнаграждения. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон и се обосновава от представените доказателства, поради което следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред настоящата инстанция, жалбоподателят следва да заплати на ответника сумата 300.00 лв. разноски по делото. По тези съображения Върховният административен съд, шесто отделение,