Решение № 4053 от 28.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9309/2017 г.

Решение № 4053 от 28.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9309/2017 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" / "ОСК"/, при Столична община /СО/, чрез процесуалния му представител - юрисконсулт Л., против решение № 4046/16.06.2017 г. по адм. дело № 11468/2016 г. на Административен съд С.- град, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответниците: Ю. Н. П. и Н. В. П., чрез пълномощникът им - адв. Н., оспорват касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд С. град, е отменил като незаконосъобразна Заповед № РА-30-318/12.10.2016 г. на директора на Д"ОСК", СО, с която на основание чл. 225а, ал. 1, вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж: "Комин - част от водоотоплителна инсталация в навес за отоплителни материали" в ПИ с идентификатор 12084.2761.35 по КК на гр. С., м."Толева махала", р-н "Връбница", СО. Заповедта е с адресат оспорващите Ю. П. и Н. П., като извършители. Съдът, въз основа заключенията на единична и тройна СТЕ, е направил изводи, че заповедта е материално незаконосъобразна тъй като разпоредения за премахване строеж - комин, не представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ за който се изискват строителни книжа. Според съда, изграждането на комина представлява вътрешно преустройство на сградата- навес, с което не се засяга конструкцията й, за което преустройство не се изискват строителни книжа. Приел е, че след като коминът не е строеж, оспорената заповед се явява незаконосъобразна и подлежи на отмяна. Решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Съдът е установил правилно фактите, но правните му изводи са в противоречие с материалния закон. По делото е установено, вкл. и чрез заключения на единична и тройна СТЕ, че процесния комин е изграден в сграда на допълващото застрояване в имота на ответниците, представляваща навес, но всъщност той не обслужва тази сграда, а обслужва изградена водоотоплителна инсталация за отопление на двуетажната жилищна сграда с пристройка в същия имот, като е част от нея. Тази отоплителна инсталация представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, вр. с чл. 147, ал. 1, т. 2 ЗУТ, а именно монтаж на инсталация, която не е с повишена степен на опасност и за която, съгласно последната от цитираните разпоредби не се изисква одобрен инвестиционен проект, но се изисква разрешение за строеж. Като реална част от тази инсталация, коминът също е строеж, за който се изисква разрешение за строеж, едновременно с отоплителната инсталация или отделно, ако е извършен след монтирането й. Предвид изложеното, заключението на тройната СТЕ, че коминът не е строеж е неправилно и в тази част същото не е следвало да се кредитира от съда, защото не е задължително, а се обсъжда заедно с другите доказателства по делото - чл. 202 ГПК, вр. с чл. 144 АПК. Във връзка с изложеното съдът не е следвало да приема, че комина представлява вътрешно преустройство на сградата-навес, без засягане на конструкцията й, защото е установено, че не обслужва тази сграда, а само отоплителната инсталация като част от нея. При липсата на разрешение за строеж за тази инсталация и в частност за процесния комин, за който е установено, че е изграден през 2014 г., същия се явява незаконен на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и директора на Д"ОСК" при СО, на основание делегираните му правомощия от кмета на СО, е имал правно основание да издаде заповедта за премахването му. Като е приел обратното съдът е постановил неправилно решение което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, по същество, с което жалбата на Ю. П. и Н. П. срещу оспорената заповед на директора на Д"ОСК", СО за премахване на комина, бъде отхвърлена като неоснователна. Този резултат следва и от факта, че за процесният комин като извършен през 2014 г., разпоредбите за търпимост по § 16, ал. 1- 3 ПР ЗУТ и по § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ са неприложими. При този изход по спора и направеното искане, на касаторът се дължи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100 лева, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. с чл. 24 от наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение