Решение № 5400 от 22.5.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на И. Атанасов от София против решение 6008/ 20.10.2022г. постановено по адм. д. 5899/2022 г. по описа на Административен съд София град. С решението е отхвърлена жалбата на Атанасов против Заповед П- 11/08.06.2022г., издадена от Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), с която е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, поради съкращаване на длъжността и длъжностно разписание на ДАМТН. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска отмяна на решението. Моли присъждане на разноски. Ответникът Председателят на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор в писмено становище оспорва касационната жалба. Излага подробни съображения в подкрепа на атакуваното решение. Претендира присъждане на разноски за касационното производство. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна по следните съображения. По делото е установено, че със Заповед Д-04/06.08.2020г., издадена от Председателя на ДАМТН, на И. Атанасов на основание чл.90, ал.1,т.5, чл. 93, ал.1, чл. 89, ал.2,т.1 и 5 от ЗДСл и чл. 5, ал.1, и ал.2; чл. 14, ал.1; чл. 16, ал.1 и ал.4 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация е наложено дисциплинарно наказание уволнение и на основание чл.107, ал.1,т.3 от ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение на заеманата от него длъжност заместник главен директор в главна дирекция Контрол на качеството на течните горива при ДАМТН. Действалото към момента на издаване на посочената по-горе Заповед Д-04/06.08.2020г. длъжностно и поименно разписание на длъжностите в ДАМТН е утвърдено със Заповед А-151/04.03.2020 г. В това щатно разписание длъжността заместник главен директор фигурира. Последвала е промяна на длъжностното разписание на ДАМТН, в сила от 01.01.2021 г., в което длъжността заместник главен директор не фигурира като нормативно определена позиция. Със Заповед А-302 от 09.05.2022г. е утвърдено длъжностно разписание и поименно разписание на длъжностите в ДАМТН, считано от 03.05.2022г. Длъжността заместник-главен директор отново не съществува като позиция. С решение 1408/08.03.2021г. по адм.дело 8508/2020г. по описа на АССГ, оставено в сила с решение 5132 от 31.05.2022г. по адм. дело 6315/2021г. по описа на ВАС, посочената Заповед Д-04/06.08.2020г. е отменена. Със заявление вх. 77-00-25/01.06.2022г. по описа на ДАМТН, жалбоподателят е поискал да бъде възстановен на работа в ДАМТН на заеманата от него длъжност преди уволнението. Със Заповед Н-81 от 07.06.2022г. на основание чл.122, ал.1 от ЗДСл Атанасов е възстановен на длъжност заместник-главен директор с ранг I младши, с място на работа ДАМТН, Специализирана администрация, Главна дирекция Контрол на качеството на течните горива (ГД ККТГ), считано от датата на връчване на заповедта, което се е случило на 08.06.2022г. Със Заповед П-11/08.06.2022г. на Председателя на ДАМТН, на основание чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл поради съкращаване на длъжността и длъжностното разписание на ДАМТН е прекратено служебното правоотношение с И. Атанасов на длъжност заместник-главен директор, с ранг I младши, с място на работа ДАМТН, Специализирана администрация, ГД ККТГ, считано от дата на връчване, което се е случило на същата дата /8.06.2022г./ Поради неспазване на срока на предизвестие от органа по назначаването на държавния служител е наредено да се изплати обезщетение в размер на основната заплата за неспазения срок на предизвестието. Отмяната на предходната заповед за уволнение на жалбоподателят има за последица възстановяването на служителят на заеманата преди уволнението длъжност (арг. от чл. 122, ал.1 от ЗДСл), като за органа по назначаването възниква задължението да осигури на възстановения служител възможност да изпълнява служебните си функции. В случая последното задължение не е изпълнено, а служебното правоотношение на жалбоподателят отново е прекратено и то в същия ден, в който е възстановен на работа. Следователно, въпреки че са изпълнени предпоставките на чл. 122, ал.1 от ЗДСл, в нарушение на цитирания текст служебното правоотношение с И. Атанасов на практика не е възстановено във вида, в който е съществувало преди отмяната заповедта за уволнение от 2020г. По отношение на жалбоподателят не са налице основания за прекратяване на служебното му правоотношение и заповедта е издадена в противоречие с материалноправните изисквания на чл. 106, ал.1, т. 2 от ЗДСл., който предвижда прекратяване на служебното правоотношение със служителя при съкращаване на длъжността. За да е налице посоченото основание следва да се установи, че длъжността, заемана от служителя като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания не съществува или ако длъжността е запазена, е намален броят на служителите, ангажирани с нейното изпълнение. Установяването на фактическите основания, обосноваващи съкращаване на длъжността, е в тежест на административния орган (чл. 170, ал.1 от АПК). В случая предпоставките на цитирания текст от ЗДСл не са осъществени. Промяната, свързана с премахване на длъжността, заемана от жалбоподателя е извършена с длъжностно разписание в сила от 1.01.2021г., като установеното с това разписание по отношение на длъжността на касатора е останало непроменено и с длъжностното разписание в сила от 3.05.2022 г. /и двете разписания са утвърдени след уволнението на Атанасов и преди възстановяването му на работа/ Тези длъжностни разписания, не засягат правото на служителя да бъде възстановен и не може да обоснове извод за съкращаване на длъжността, тъй като самото съкращаване е предприето преди възстановяването му на длъжността с влизане в сила на съдебното решение за отмяна на предходната заповед за прекратяване на служебното правоотношение. Данни и доказателства за длъжностни промени, настъпили към 8.06.2022г., когато е издадена процесната заповед, от страна на ответника не са представени. Органът по назначаването не може да се позовава на предходни длъжностни разписания, утвърдени по време, когато държавният служител не е бил на работа поради незаконното му уволнение. Материалноправното основание на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. следва да съществува към момента на издаване на административния акт, а не в предходен момент. Освен това служебното правоотношение на Атанасов е прекратено от длъжност, която не съществува в действащото длъжностно разписание. Следователно позоваването на длъжностното разписание, действащо преди влизане в сила на съдебното решение е фиктивно и е неотносимо към съкращаването на длъжността, заемана от жалбоподателя. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че заповедта издадена в нарушение на материалния закон. Нарушенията на цитираните норми водят до противоречие на оспорената заповед и с целта на закона, тъй като правомощията на органа по назначаването са упражнени за заобикаляне на законовите последици от отмяната на незаконосъобразен административен акт и в нарушение на правото на служителя на възстановяване на предишната длъжност. Подобно поведение на органа по назначението прави невъзможно възстановяване на работа на всеки служител, чието уволнение е признато за незаконно от съда. Съкращаването на длъжността на уволнения служител, извършено след уволнението му, гарантира на органа по назначението, че нежелания служител няма да бъде възстановен, дори заповедта за уволнение да бъде отменена. Вън от съмнение е, че описаното противоречи на целта на закона. Това е още един аргумент в подкрепа на извода за отмяна на административния акт. Изложеното налага отмяна на атакуваното съдебно решение и отмяна на оспорената заповед. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,