Решение № 12275 от 16.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9187/2017 г.

Решение № 12275 от 16.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9187/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи, чрез юрк. С. против решение № 7778 от 20.06.2017 г. по адм. дело № 1337/2016 г. на Върховния административен съд, пето отделение. В жалбата се излагат доводи по същество, разгледани от първата инстанция, и такива за необоснованост и незаконосъобразност на решението - касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 от АПК и се претендира отмяна на решението със законните последици. О. К. Ц. Т., чрез процесуалния си представител адв. Т. изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде отхвърлена със законните последици. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила решението като законосъобразно и обосновано. Върховният административен съд, петчленен състав, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения: С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна заповед № 8121К- 4859/1.12.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 204, т. 1, чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 2, т. 13 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е наложено наказание "дисциплинарно уволнение" и е прекратено служебното правоотношение на К. Ц. Т. за длъжността "разузнавач шеста степен", сектор "Противодействие на икономическата престъпност" към 09 РУ на СДВР . Прието е, че заповедта е издадена от компетентния орган по чл. 227 във връзка с чл. 158 от ЗМВР, в изискуемата по чл. 210 от ЗМВР форма, изрично е мотивирана и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила за провеждане на дисциплинарното производство, като е спазен срока по чл. 196, ал. 1 от ЗМВР и изискването на чл. 207, ал. 10 от ЗМВР. Незаконосъобразността на заповедта е мотивирана с постановяването й при съществено нарушение на чл. 210, ал. 1, чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Прието е, че първото описано в заповедта дисциплинарно нарушение не е конкретизирано, тъй като Т. е работил по две преписки, образувани по жалби на К., като първата е по жалба от 18.02.2014 г. до РП - М. и по нея Т. е извършил процесуални действия по делегация през м. април 2014 г., а втората е образувана по жалба на К. от 30.01.2015 г., подадена в 09 РУ на СДВР през м. 01.2015, но Тодоров е работил по нея с изричното знание и разрешение на прекия си ръководител Иванова. По отношение на второто дисциплинарно нарушение е прието, че фактическата обстановка изцяло съвпада с тази, обсъдена в мотивите на решение № 740/7.04.2016 г. по НАХД № 17/2016 г. на Софийски градски съд, с което К. Ц. Т. е признат за невиновен, за извършено престъпление по чл. 283 от НК: използване на служебно положение от длъжностно лице, за да набави за себе си или за другиго противозаконна облага. Съобразявайки нормата на чл. 300 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, тричленният състав приема, че няма извършено от Т. дисциплинарно нарушение "използване на служебно положение за лична облага" при получаване на сумата 3000 лв от К., която сума е предоставена в резултат на установени извънслужебни приятелски отношения и в момент / 29.01.2015 г./, в която последната няма висяща преписка пред 09 на РУ на СДВР. По отношение на отправеното от Т. искане до Каменска за използване на автомобила на починалият й син и искането за даване на пълномощно за извършване покупка на МПС на името на Каменска е прието, че в случая лична облага няма, защото Каменска не е предоставила автомобила за ползване от жалбоподателя и не е дала исканото пълномощно. При така възприетата липса на дисциплинарните нарушения, описани под т. 1 и 2 в заповедта, съдът е извел правен извод за липса на мотиви по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР досежно описаното нарушение на чл. 15, 19, 20 и 25 от Етичния кодекс. П. е също, че материалната незаконосъобразност на заповедта ще е налице дори и да се приеме, че поведението на жалбоподателя в случая е неморално и нарушаващо чл. 15, 19, 20 и 25 от Етичния кодекс, тъй като няма да е съответно наказанието "дисциплинарно уволнение", поради това че е наложено за всички описани дисциплинарни нарушения. Решението е незаконосъобразно като постановено при неправилно приложение на материалния закон към изяснената по делото фактическа обстановка. С процесната заповед № 8121 К-4859/1.12.2015 г. на министъра на вътрешните работи е наложено наказание дисциплинарно уволнение на инспектор К. Ц. Т. на основание чл. 204, т. 1, чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 8 вр. с чл. 203, ал. 1, т. 7 пр. 2, т. 13 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, за две дисциплинарни нарушения, а именно, че 1/. в периода от м. март 2014 г. до 1.04.2015 г. е превишил правомощията си като е работил по жалба от М. К., която е в компетентността на ОД на МВР - М., което нарушава основните длъжностни права и задължения регламентирани в р. III на Специфична длъжностна характеристика рег. № 5628/13.02.2012 г., утвърдена със заповед № з-3815/19.0-3.2012 г. и 2/. е използвал служебното си положение за лична облага, като се е срещал с К. извън сградата на РУ, създал близки отношения с нея / изпращал я до дома й, возел я с личния си автомобил, споделял многократно финансовите си проблеми/ и като резултат двамата с Каменска отишли до банка на 29.01.2015 г., тя изтеглила сумата от 3000 лв., които дала на Т., който продължил да я посещава често и да иска автомобила на починалия й син, за да го ползва, а на 1.04.2015 г. за пореден път се обадил на Каменска, за да обсъдят покупка на лек автомобил БМВ, който иска да закупи на нейно име. Заповедта съдържа мотиви и за укоримост на описаните нарушения от морална гледна точка по т. 15, т. 19, т. 20 и т. 25 от Етичния кодекс за поведение на държавни служители в МВР, утвърден със заповед № 8121з-348/25.07.2014 г. на министъра на вътрешните работи. Заповедта е подробно мотивирана от фактическа страна, като действията на Тодоров както в работно време, така и извън това са квалифицирани като незачитане на установения ред, укорими и в разрез със служебната етика, уронващи престижа на службата. Отчетено е и обстоятелството, че тези действия са станали достояние на колегите на Т. след подаване на жалба срещу него от К., за което свидетелстват прекия му ръководител И. и нач. сектор разследване Ц. /извършващ проверката по жалбата/. Фактическата обстановка по осъществявания контакт между Т. и К., получаване на изтеглената нарочно от банка сума от 3000 лв и т. н. е подробно описана, с обсъждане на обясненията на лицата Т., К., Ц., И. и С.-Д., както в обобщената справка от 07.10.2015 г., така и в становището по дисциплинарното наказание от 08.10.2015 г., а също и в процесната заповед. Тези констатации на дисциплинарното производство и на дисциплинарно-наказващия орган не са обсъдени в обжалваното решение, като е прието, че влязлата в сила оправдателна присъда за престъпление по чл. 283 от НК от фактическа страна съвпада с посоченото в заповедта дисциплинарно нарушение, поради което и на основание чл. 300 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК е задължителна не само за гражданските последици от деянието, но и относно извършване на деянието. Изведен е правният извод, че при липса на извършено деяние по чл. 283 от НК от Т. не е налице и дисциплинарно нарушение "използване на служебна положение за лична облага" чрез получаване на пари в заем от 3000 лв. Този извод е подкрепен и с факта, че към 29.01.2015 г. пред 09 на РУ на СДВР не е имало висяща преписка по жалба на Каменска и поради това получените пари в заем са резултат от установени извънслужебни приятелски отношения, а освен това са отношения с облигационен характер. Настоящият петчленен състав намира, че в обжалваното решение е допуснато смесване на дисциплинарната и наказателна отговорност, като неправилно е тълкувана и приложена нормата на чл. 300 от ГПК. Съгласно правилото на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието относно това дали деянието е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. Нормата действително е приложима в административно-съдебното производство, но при наличие на пълно тъждество на деянието, предмет на присъдата и фактическите основания, обосноваващи налагането на дисциплинарното наказание, което в случая не е налице. От мотивите на наказателния съд и от изготвените в дисциплинарното производство обобщена справка и становище, по несъмнен начин се установява, че не се касае до едно и също деяние, предмет и на заповедта и на присъдата - в дисциплинарното производство са обследвани множество действия на Т., довели до заблуда у Каменска, че й помага за разрешаване на проблема по двете преписка срещу Е. И., по които е работел в качеството си на служител на МВР. Освен това дисциплинарната отговорност не винаги е обвързано с наличие на криминализирано деяние, а е приложима едновременно с останалите видове юридическа отговорност, поради различния характер на засягане на отношенията, за които е предвидена. Следователно, дори и да има пълно тъждество в деянието по НК и дисциплинарното нарушение по ЗМВР, ако последното съставлява действие, несъвместимо с морала и уронващо престижа на службата, то за дисциплинарно-наказващия орган е възникнало правомощието на това основание да наложи на служителя дисциплинарното наказание "уволнение". Именно поради това и преценката за законосъобразност на процесната заповед, която е към момента на нейното издаване /от правна и фактическа страна/, неправилно е възприета установената в последващото наказателно производство фактическа обстановка и е игнорирано дисциплинарното нарушение, поради липса на наказуемо деяние. При обсъждане на събраните в дисциплинарната преписка доказателства, настоящият съдебен състав приема за безспорно установена следната фактическа обстановка: Т. се е запознал с К. в края на месец март 2014 г. във връзка със снемане на обяснение по делегация по преписка вх. № 11584/2014 г. по описа на 09 РУ СДВР във връзка с вече образуваната преписка пред РП- М.. Последвали са чести срещи на Т. с К., с проведени разговори за финансови затруднения на Т., и като следствие от това са изтеглените пари от банка на 29.01.2015 г. от Каменска и дадени на Тодоров, за което е приложен надлежен и неоспорен документ. Междувременно е отправено от Т. към К. искане да кара колата на починалия й син, и след отказ от нейна страна е последвало предложение Каменска да купи кола от комарджия като подставено лице, която е на изгодна цена, но по описаните причини Тодоров не може да я закупи "открито". Безспорно е установено и обстоятелството, че през цялото време Тодоров е обвързвал срещите с "помощ" за уреждане на имотните спорове на Каменска с племенника на починалият й съжител /фактическо съжителство/, който й оставил завещание. Свид. Иванова установява и факта на подаване на жалба от Каменска на 30.01.2015 г. в 09 РУ на СДВР отново срещу племенника /Е. Ч. И./ на мъжа, с който е съжителствувала, като по настояване на Тодоров жалбата е приета, въпреки местната компетентност и е разпределена на Тодоров, който извършил действия по нея като снел обяснения от лица, имащи отношение към случая на територията на С., след което изпратил преписката по делегация на ОД на МВР- В.. Безспорно е обстоятелството, както по събраните в дисциплинарното производство, така и в наказателното такова за невръщане /неиздължаване/ на дадената от К. на Т. сума от 3000 лв. Безспорно е установено и това, че към момента на подаване на жалба от Каменска срещу Тодоров, последният е бил в отпуск, но се е явил в 09 РУ СДВР / 17.04.2015 г./ и е разговарял в колегите си Иванова и Цветков, признавайки за получената сума от Каменска в размер на 3000 лв и причините за това. Изложеното, макар и неизчерпателно, сочи на установена по безспорен начин фактическа обстановка, която обосновава извода на дисциплинарно-наказващия орган за налагане на наказание "дисциплинарно уволнение" на Тодоров за тежки нарушение на служебната дисциплина, поради: 1. използване на служебно положение за лична облага, 2. накърняване доброто име на институцията, получавайки пари от лице, което познава във връзка със службата, 3. злоупотреба с правомощия при обработване на жалба на М. К., знаейки, че няма териториална компетентност да работи по казус, който е в компетентността на ОД на МВР - М. и 4. нарушаване на чл. 67, т. 15, т. 19, т. 20, т. 25 и т. 45 от Етичния кодекс, съобразяване със закона на действията по предотвратяване, пресичане и разкриване, разследване на престъпленията, да пази доброто име на институцията, да насърчава хората да спазват закона с личен пример, да не злоупотребява с правомощията, да не допуска да се поставя във финансова или друга зависимост от лица и организации. Горния извод на съда почива, освен на фактите по преписката и на състоянието на Каменска, проучено от Т. при образуване на втората преписка в 09 РУ СДВР-77 годишна вдовица, с починал син, без близки хора и с финансови възможности. Изложените обстоятелства, преценени в тяхната съвкупност сочат, освен на визираните в заповедта за дисциплинарно уволнение, дисциплинарни нарушения", и "морална укоримост" на поведението на служителя Т. В този смисъл е и изричната мотивировка в присъдата и потвърдителното й решение № 740/7.04.2016 г. по НАХД № 17/2016 г. на Софийски градски съд. Б. Т. е нарушил нормите на Етичния кодекс, визирани в заповедта / чл. 67, т. 15, т. 19, т. 20, т. 25 и т. 45 /, което при установената фактическа обстановка сочи на неговата морална и етична "непригодност" да принадлежи към списъчния състав на МВР. Предвид горното и липсата на нарушение на административната процедура при обследване на дисциплинарните нарушения и издаване на процесната заповед, се налага правния извод за обоснованост и законосъобразност на наложеното със заповедта дисциплинарно наказание. Наказанието е наложено след като са събрани и оценени всички доказателства и факти от значение за изясняване на случая, включително обясненията на Тодоров, "променяни" в хода на дисциплинарното производство. Поради всичко изложено настоящият състав приема, че предпоставките, предвидени в закона за налагане на дисциплинарно наказание са осъществени и дисциплинарната власт на административния орган е упражнена в рамките на закона. Заповед № 8121 К-4859/1.12.2015 г. на министъра на вътрешните работи е издадена в границите на компетентността на органа, при спазване на изискванията за форма и на административно-производствените правила, както и на материално-правните разпоредби, поради което не са били налице основания за нейната отмяна. Касационната жалба се явява основателна и следва да бъде уважена, а обжалваното решение - отменено, и вместо него постановено друго по същество, с което се отхвърли жалбата на Тодоров срещу заповед № 8121К-4859/1.12.2015 г. на министъра на вътрешните работи, като неоснователна. С оглед изложеното, направеното искане и на основание чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и чл. 78, ал. 8 ГПК, ответникът Тодоров следва да бъде осъден да заплати на Министерство на вътрешните работи сумата 400.00 лв. възнаграждение за юристконсулт за двете съдебни инстанции /юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК (редакция, ДВ, бр. 8/24.01.2017 г.) във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ/ Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,