Решение № 13492 от 16.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8085/2012 г.

Решение № 13492 от 16.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8085/2012 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 и чл. 255 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и чл. 19, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС). Образувано е по касационна жалба на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН), против Решение № 2352/2.05.2012 г., постановено по а. д. № 4667/2011 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното0 решение състав на АССГ е отменил като незаконосъобразна Заповед рег. № Л-4147/19.05.2011 г. на главния директор на ГДИН, с която, за допуснато дисциплинарно нарушение, нарушения на разпоредбите на Етичния кодекс за поведение на държавните служители от ГДИН (ЕК) и на основание чл. 19, ал. 1 от ЗИНЗС, чл. 224, ал. 2, т. 2, т. 3 и т. 4, чл. 226, ал. 1, т. 7, чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР), е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на служителя Иван Павлов Биков, като на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено и служебното му правоотношение. Недоволен от решението, главният директор на ГДИН го обжалва чрез процесуалния си представител. Счита същото за неправилно. Декларира, че при постановяването му са допуснати нарушение на материалния закон, съществено са нарушени съдопроизводствените правила и то е необосновано. В жалбата се коментират подробно елементи от извършеното нарушение на дисциплината от страна на ответната страна, без да се мотивират посочените отменителни основания по смисъла на чл. 209 от АПК. Иска отмяна на решението. По първоначалната жалба на Биков не взема отношение. Ответникът Биков, чрез процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна. Разноски не претендира. Прокурорът изказва становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, възприе изцяло установеното от фактическа страна от състава на АССГ. Същото не се оспорва от касатора. Предмет на жалбата му са правните изводи на съда. При правилно установеното от фактическа страна, касационната жалба се явява неоснователна. Първоинстанционният съд е изследвал подробно и задълбочено доводите на страните и е анализирал коректно и в цялост събраните доказателства. Безспорно установено е, че Биков е извършил дисциплинарно нарушение, изразяващо се в неизпълнение на служебните му задължения като постови надзирател на временен външен пост извън Затвора София, находящ се в МБАЛ Царица Йоанна (ИСУЛ), София. Нарушението е довело до бягството на охраняваното лице Цветан Чарлов, поради което деянието следва да се квалифицира като такова по смисъла на чл. 228, ал. 1, т. 5 от ППЗМВР. За такова нарушение обаче, е предвидено налагането на наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от 1 до 3 години". С нормата е изключена възможността дисциплинарно-наказващият орган да избира най-подходящото, според неговата преценка, от няколко възможни по вид наказания. Оперативната му самостоятелност в случая е ограничена само до определяне на срока на наказанието в предвидените от ППЗМВР граници - от 1 до 3 години. Законосъобразен и правилен е и вторият правен извод на АССГ - за липса на мотивировка и обоснованост на извода на дисциплинарно-наказващият орган за наличие на допуснати от Биков нарушения на ЕК. По принцип, извършването на едно деяние може да доведе до отговорност за дисциплинарно нарушение по реда на ЗМВР и ППЗМВР и едновременно с това - за нарушение на ЕК. Това е изрично предвидено в чл. 25 от ЕК, предвиждащ задължение за служителя да изпълнява стриктно и безпристрастно своите професионални задачи, като носи отговорност за своите действия или бездействия. Т. е. служителите, които са нарушили професионалните си задължения, освен дисциплинарно нарушение, осъществяват и нарушение на норма на ЕК. В случая обаче, посочените в заповедта нарушения на ЕК - чл. 13, чл. 19, чл. 25, чл. 31 и чл. 51, не са мотивирани и обосновани. Общественият отзвук на нарушението, възникнал в резултат на публикации в средствата за масово уведомяване не е предизвикан от Биков, а е настъпил въпреки неговата воля. По посочената причина, този отзвук не може да му бъде вменен като нарушение на ЕК (чл. 13). Останалите нарушения на норми от Кодекса не са мотивирани въобще. По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна. Следва да бъде оставено в сила обжалваното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС