Решение № 9798 от 17.10.2023 г. на ВАС, VI о.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Атанасова, от гр. Варна против решение 1446 / 10.11.2022 г. по адм. дело 1384 / 2022 г. на Административен съд Варна. Поддържат се оплаквания за недопустимост и неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.2 и т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба, кметът на район Аспарухово, Община Варна не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С решение 1446 / 10.11.2022 г. по адм. дело 1384 / 2022 г. Административен съд Варна е отхвърлил жалбата на Т. Атанасова срещу бездействие на кмета на район Аспарухово, Община Варна. Присъдил е разноски по делото. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са наведените от касатора доводи, че административният съд не се е произнесъл по целия заявен предмет. Отчитайки, че с първоначалната жалба са били заявени множество искания, част от които неподсъдни на административните съдилища, а други индикиращи белези на различни производства по АПК, административният съд законосъобразно е задължил с две последователни разпореждания жалбоподателката да диференцира предмета на спора, свеждайки го до допустимия такъв за административния процес. Квалифицирайки претенцията по чл. 256, ал.1 АПК административният съд се е произнесъл по допустим предмет, спазвайки служебното и диспозитивното начало при неговото индивидуализиране. Търсеното действие от административния орган е свързано с определените му по Закона за защита от шума в околната среда (ЗЗШОС) функции и правомощия за упражняване на контрол за спазване на правилата и нормите за изпълнение на строежите по отношение на шума, излъчван по време на строителство и за съблюдаване на забраната по чл. 16а, ал.5 ЗЗШОС за времето от 14.00 часа до 16.00 часа и от 23.00 часа до 8.00 часа да не се излъчва шум от строителство. Отношенията между жалбоподателката и фирмата, извършваща строежа в съседство до нейния дом са усложнени предвид естеството на извършваната дейност по строителство в непосредствена близост. С констативен протокол от 11.03.2022 г. на техническия ръководител на обекта е дадено предписание за спазване на забраната по чл. 16а, ал.5 ЗЗШОС за времето от 14.00 часа до 16.00 часа и от 23.00 часа до 8.00 часа да не се излъчва шум от строителство. Последвали са множество сигнали и жалби от Т. Атанасова за нарушаване на забраната, както и за влошаване на междуличностните отношения между нея и работещите на обекта. Сезирани са били различни органи и институции. Във връзка с така възникналия проблем, кметът на район Аспарухово, Община Варна е разпоредил извършването на няколко проверки, които не са установили нарушения на забраната по чл. 16а ЗЗШОС. Възприети по този начин фактите сочат, че не е налице бездействие от страна на кмета на район Аспарухово, Община Варна. В рамките на образуваното пред административния съд производство законодателят е предвидил защита от фактически бездействия. Фактическите действия, административният орган следва да предприеме по силата на нормативен акт и не трябва да са опосредени от някакво допълнително волеизявление. Правилно административният съд е отбелязал, че не са фактически по смисъла на закона действия, които се състоят от изявления, независимо дали са удостоверителни, декларативни или конститутивни. Отказът да се извърши волеизявление е административен акт или отказ за административнопроизводствено действие, защитата срещу които се реализира по друг ред на АПК. В случая е видно от доказателствата по делото, че кметът е предприел действия за установяване на основателността на жалбите на Т. Атанасова за излъчването на шум от обекта на строителството, като неиздаването на санкциониращ акт не представлявава бездействие по смисъла на закона. По изложените съображения атакуваното съдебно решение е постановено при вярна преценка на фактите и точно прилагане на материалния закон. В хода на касационната проверка не бяха констатирани процесуални нарушения, които да са от категорията на съществените. При тези съображения първоинстанционното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. Първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение