Решение № 9705 от 1.11.2022 г. на ВАС по адм. д. № 4628/2022 г.

Решение № 9705 от 1.11.2022 г. на ВАС по адм. д. № 4628/2022 г., V о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. А. срещу решение № 174/18.03.2022 г., постановено по адм. д. № 802/2020 г. по описа на Административен съд – Хасково (АС-Хасково). Касационната жалбоподателка твърди, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационната жалба съдържа подробно изложени съображения в подкрепа на становището за необоснованост на съдебното решение и незаконосъобразност на атакувания административен акт. Иска отмяна на обжалваното решение на АС-Хасково и оспорената Заповед № 8121К-8492/12.08.2020 г. на министъра на вътрешните работи. Претендира заплащане на разноски. Ответникът министърът на вътрешните работи оспорва касационната жалба по подробни съображения, изложени в открито съдебно заседание. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение № 174/18.03.2022 г., постановено по адм. д. № 802/2020 г. по описа на АС–Хасково е отхвърлена жалбата на Т. А. против Заповед № 8121К-8492/12.08.2020 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 204, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 194, ал. 2, т. 4 ("неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР"-т. 19 и т. 93) от ЗМВР, чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР и чл. 226, ал. 1, т. 8 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) й е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното й правоотношение с МВР, считано от датата на връчване на заповедта. Административният съд е приел за установено, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия, в предвидената от закона форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при спазване на материалния закон и е съобразена с целта на закона. Така постановеното съдебно решение е валидно и допустимо, но неправилно. Обжалваното съдебно решение е постановено от законен състав след надлежно сезиране с процесуално допустима жалба против подлежащ на обжалване акт, поради което е валидно и допустимо. В съответствие със събраните по делото доказателства законосъобразно АС-Хасково е обосновал извод, че оспорената пред него заповед е действителен административен акт като издаден от компетентен орган при спазване на формалните изисквания относно съдържанието по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства като детайлно е представил тяхното съдържание и приетата за установена въз основа на тях фактическата обстановка по спора, но при този анализ не е преценил правилно приложението на материалния закон и неговата цел. В оспорваната пред първоинстанционния съд заповед се сочи, че с действията си полицейският инспектор Т. А. е извършила дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал 2, т. 4 от ЗМВР "неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР" (т. 19 и т. 93 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР), съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, за което й е наложено дисциплинарно наказание – "уволнение". Настоящата съдебна инстанция счита, че описаният от дисциплинарно наказващия орган фактически състав на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР - тежки нарушения на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно наказание "уволнение" - деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, не е доказано да е осъществен, а установените факти са неправилно квалифицирани като съставомерни за това дисциплинарно нарушение. Действително поведението на А. е укоримо и е станало известно на няколко граждани извън системата на МВР. Но за определяне на деянието като дисциплинарно нарушение с дадената в оспорената пред АС-Хасково заповед правна квалификация, трябва кумулативно да са налице както деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, така и същото задължително да уронва престижа на службата. Първоинстанционният съд е възпроизвел точно съдържанието на събраните по делото доказателства за установяване на относимите към спора факти, но не е съобразил правилно правните им последици. Ситуацията от сутринта на 21.03.2020 г. представлява битов (междусъседски) скандал с участие на държавния служител от МВР, но непосредственото лично участие на Т. А. в него в никакъв случай не е възможно да бъде разглеждана като нарушение на изискването за "използване на физическа сила, помощни средства или оръжие само в предвидените от закона случаи и предели". Правилото на т. 93 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, посочено като нарушено и обуславящо приложението на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, не е относимо към поведението на наказания служител, а е във връзка с определяне на пределите, в които при упражняване на служебни полицейски функции е допустимо да бъде засегната неприкосновеността на физическите лица. В случая, независимо, че Т. А. е била с униформа (непосредствено преди започване на работния й ден) няма абсолютно никакви данни, че е осъществявала полицейски функции, за да се изследва допустимостта за използване на физическа сила, помощни средства или оръжие. Няма данни за използване на помощни средства или оръжие, а и за застрашаване на живот. По изложените съображения касационната инстанция намира за необоснован изводът на АС-Хасково, че е налице нарушение на т. 93 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. По отношение нарушението на т. 19 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР действително е възможно да се приеме, че самото замесване в битов скандал на униформен служител от МВР, макар и в лични отношения и извън работно време, е в състояние да застраши доброто име на МВР. Но случаят не е с такъв интензитет, агресивност и публичност, че реално да застрашава доброто име на институцията, респективно и да уронва престижа на службата, обосноваващо налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Няма данни, лицата които са възприели ситуацията, да са я оценили не като междусъседски конфликт, а като проява на полицейско насилие. Под "деяние, уронващо престижа на службата" се разбира деянието да е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на доверието от страна на обществото в полицейската институция. Не е задължително престижът да е вече уронен, не е необходимо деянието да е извършено на публично място, но е задължително действията да са станали или да е възможно да станат достояние и на други лица, което би се отразило негативно върху авторитета на Министерството на вътрешните работи (Тълкувателно постановление № 3/7.06.2007 г. по т. д. № 4/2007 г. на ВАС). В случая участието на Т. А. във възникналия битов инцидент не е достатъчно за определянето му като уронващо престижа на службата. Обстоятелството, че действията на А. не са конкретизирани във връзка с твърденията на пострадалия за нанасяне на лека телесна повреда, ограничения кръг граждани, които са станали неволни свидетели на инцидента, отсъствието на негативни оценки сред обществеността, обосновават извод за неправилната квалификация на извършеното като "уронване престижа на службата". По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че в противоречие с материалния закон първоинстанционният съд е приел, че е налице хипотезата на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР - деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата, представляващо тежко нарушения на служебната дисциплина, за което се налага дисциплинарно наказание. Следва изрично да бъде посочено, че за нарушаване на етичните правила на служителите от МВР, когато не е уронен престижа на службата, е предвидено да се наказват с дисциплинарно наказание "порицание" – чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР, но подобна хипотеза не е обсъдена от дисциплинарнонаказващият орган, поради грешната правна квалификация на деянието на Т. А.. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че оспорената заповед е издадена в съответствие с целта на закона и с правилата за индивидуализация на наказанието по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Съгласно посочената норма при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания, се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. В атакуваната заповед е извършено само формално изброяване на тези обстоятелства, съобразно приетата за установена фактическа обстановка без да е налице съпоставянето й с цялостното поведение на държавния служител от МВР по време на службата му, каквото е изискването на посочената норма. Липсват каквито и да е мотиви, че целите на дисциплинарното наказване няма да бъдат постигнати и с налагането на по-леко по вид и също възможно дисциплинарно наказание - това по чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР - "порицание", което обуславя извод и за нарушаване на принципа на съразмерност и на издаване на акта в несъответствие с целта на ЗМВР. При така установените нарушения се налага извод, за наличие на основанията по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК по отношение на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание и прекратяване на служебното правоотношение с Т. А.. Като е достигнал до противоположен правен извод АС-Хасково е постановил необосновано и незаконосъобразно съдебно решение, която на основание чл. 221, ал. 2 от АПК трябва да бъде отменено. С оглед обстоятелството, че делото е изяснено от фактическа страна и не са наведени оплаквания за допуснати процесуални нарушения при разглеждане на спора пред първата инстанция, след отмяна на обжалваното съдебно решение, спорът подлежи на разрешаване по същество от настоящата инстанция като Заповед № 8121К-8492/12.08.2020 г. на министъра на вътрешните работи трябва да бъде отменена при наличие на основанията по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК и бъдат присъдени претендираните в първоинстанционното производство разноски. По водене на делото Т. А. е направила разноски в общ размер на 1680 лв. (адвокатско възнаграждение в размер на по 800 лв. за инстанция, съответстващо на фактическата и правна сложност на спора, държавна такса: 10 лв. за първата и 70 лв. за касационната инстанция), поради което с оглед изхода на спора и направеното искания, трябва да й бъдат възстановени от бюджета на МВР. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение