Решение № 12090 от 11.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13088/2016 г.

Решение № 12090 от 11.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13088/2016 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 694 от 6.07.2016 година по адм. дело № 357/2016 година на Административен съд - София област, с което е отменена заповед № 03-РД/377 от 5.02.2016 година и преписката е върната за произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона. Правят се възражения за необоснованост и неспазване на материалния закон - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Настоящото съдебно производство е образувано и по частна жалба, подадена от [фирма] със седалище в [населено място] против определение № 1002 от 9.11.2016 година по същото дело, с което е отхвърлена молбата за изменение на решението в частта му за разноските. Твърди се противоречие със закона. Всяка от страните изразява чрез процесуалния си представител становище за неоснователност на жалбата, подадена от насрещната такава. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се, че затревяването на междуредията на шипковите насаждения не може да се свърже с поддръжка и експлоатация на активите, а съставлява допустима за финансиране дейност. Описаните агротехнически мероприятия съставляват дейности по засаждане и поддръжка на трайна култура, а не оперативни разходи по смисъла на наредбата. Касационната и частните жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и чл. 230 АПК и са процесуално допустими. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна, а частната жалба е неоснователна: Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от [фирма] против заповед № 03-РД/377 от 5.02.2016 година на изпълнителния директор на ДФЗ за отказ да се финансира подадено заявление за подпомагане със стойност на проекта 660290 лева. Възразява, че административният акт е издаден при неизяснена фактическа обстановка и не е мотивиран, тъй като не са обсъдени допълнително дадените обяснения и писмени доказателства от бенефициента в хода на развилото се производство. Твърди, че затревяването на междуредията на съществуващи 380 декара насаждения с шипка не е оперативен разход и неправилно е тълкуван, като такъв на базата на пар. 1, т. 25 ДР на Наредба № 9/21.03.2015 година. Сочи още, че тревата е многогодишно растение по смисъла на т. 47 от същата разпоредба и създаването на насаждението е допустим разход, съгласно чл. 32, ал. 1, т. 3 от подзаконовия нормативен акт. Съдът е приел за основателно становището на страните, че спорът е изцяло от правен характер и е събрал, като доказателство само административната преписка във вида й, представен от административния орган. Въз основа на нея е направил и правните си изводи. Приел е на първо място неспазване от администрацията на задължението по чл. 37, ал. 2 /вписването в мотивите на стр. 3 от решението на чл. 42 е техническа грешка/ от наредбата, поради липса на данни за извършено посещение на място. Това е квалифицирано, като съществено нарушение на процесуалните правила, съставляващо отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК. На второ място е приел нарушение на материалния закон, доколкото заявените дейности по затревяване на междуредията не попадат в обхвата на дефинираните от наредбата оперативни разходи. На трето място е отчел, като нарушение на изискването за мотивиране на административния акт обстоятелството, че допълнително представените в отговор на изрично уведомително писмо от ДФЗ разяснения и доказателства във връзка с инвестиционното предложение, бизнес плана и съпътстващите ги документи, изобщо не са обсъдени. По тези съображения е счел административния акт за незаконосъобразен и го е отменил. В хипотезата на чл. 173, ал. 2 АПК е върнал преписката да ново произнасяне при спазване на дадените задължителни указания в мотивите на решението. Разгледал е искането от процесуалния представител за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса. Едновременно с това е приел за основателно направеното от процесуалния представител на ответната страна възражение по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК и е намалил адвокатското възнаграждение на 300 лева. Така общият размер на признатите за възстановяване разноски в полза на оспорващата страна са изчислени на 362. 49 лева. След постановяване на решението, съдът по искане на жалбоподателя е провел производство и по реда на чл. 248 ГПК. Посочил е, че делото е от административен характер и съответно е без материален интерес. Позовал се е на чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1/2004 г., като едновременно с това е съобразил действащата редакция година към момента на произнасяне на решението, чието изменение се иска. По изложените съображения с определение от 9.11.2016 година е отхвърлил, като неоснователна молбата за изменението му в частта за разноските. Така постановените решение е частично неправилно, а определението, предмет на частно ожалване е правилно. По касационната жалба, подадена от изпълнителния директор на ДФЗ: На първо място в нея се опровергава мотива на административния съд за неизпълнение на задължителното изискване по чл. 37, ал. 2 от Наредба № 9 за провеждане на задължително посещение на място. За целта в касационното производство за първи път се представя Контролен лист от 11.06.2015 година за такова посещение. В него е посочено, че при инспекцията следва да се провери липсата на извършени СМР на ажурна ограда на имот с площ 4. 363 декара и липса на междуредово затревяване на 380 декара шипки. Отразено е че дейностите, за които се иска финансово подпомагане не са осъществени преди подаване на заявлението. Констатирано е съответствие между представените от кандидата и реалните данни. Същите констатации са вписани и в заключителната част на контролния лист, подписан без забележки от представител на търговското дружество и проверяващите. С представеното доказателство по безспорен начин се установява изпълнението на задължението от администрацията по чл. 37, ал. 2 от наредбата, както и факта, че бенефициентът не е реализирал към момента на заявяване инвестициите, за които претендира отпускане на финансови средства. Вторият касационен довод е за допуснато нарушение на материалния закон, поради неправилно тълкуване на приложимите разпоредби. Той е основателен само по отношение отказа да се финансира изграждането на ажурната ограда.. Видно от данните по преписката, търговското дружество е подало заявление от бланков тип за подпомагане по Подмярка 4. 1. "Инвестиции в земеделски стопанства". Предметите на проекта са два и са независими един от друг: Първият е изграждане на ажурна ограда на стойност 32690 лева и попада в сектор Строителство. Вторият е затревяване на 380 дка култивирана шипка на стойност 596600 лева и попада в сектор Етерично-маслени и медицински култури. При изчисляване на стойността е попълнена таблицата на стр. 000003 от преписката, като в т. 2. 8 е ползвано увеличение от 15 % за инвестиция, изцяло свързана с изпълнявани от кандидата ангажименти по мярка "Биологично земеделие". В раздел ІV от заявлението, касаещ критериите за подбор са ползвани 15 точки за дейност, насочена в сектор "Етерично-маслени и медицински култури" и още 15 точки за дейност в стопанство в преход към биологично производство на продукти. В представената декларация за изчисление на минималния стандартен производствен обем, заявителят е описал, като земеделска култура шипка на площ от 380 декара. В бизнес плана е посочил, че ажурната ограда е за собствен имот за стопански двор за собствена техника и инвентар. Втората поискана инвестиция е за затревяване на междуредията на създадени през 2014 година 380 декара насаждения от култивирана шипка, които са в преход към Био. В Таблица 3 "Производствена програма" за всички години са посочени, като вид продукция "шипки" на площ от 380 декара. Те са вписани и в Таблица 4. 1. При разходите за амортизация вече са описани, като самостоятелни активи със съответните амортизационни отчисления, ажурна ограда и затревяване на междуредия. Представени са още: договор от 25.10.2010 година със сертифицираща организация за провеждане на инспекция в съответствие със стандартите; Сертификат за продукция Шипка на 38. 98 ха, в който е отразено, че се касае за продукти втора или трета година преход, които могат да бъдат продавани, като продукти в преход към биологично производство; Сертификационно писмо за извършена редовна годишна инспекция на 8.06.2013 г. Приложени са и искания по чл. 4, ал. 1 от Наредбата за ОВОС, отправени до директора на РИОСВ. В първото от 1.06.2015 година, е описано инвестиционно намерение - заграждане на имота с ажурна ограда с изготвено конструктивно становище и издадено разрешение за строеж. Изрично е посочено, че то е във връзка с предходно заявено на 9.04.2015 година инвестиционно намерение за създаване в имота на сушилня за плодове. Във второто от 4.06.2015 г. е отразено намерението да се извърши затревяване на междуредията с цел осъществяване на контрол върху почвената ерозия. Административният орган е прегледал преписката и с уведомително писмо от 21.08.2015 година е констатирал наред с останалите бележки, три обстоятелства във връзка със затревяването: Първото е неяснота относно начина, по който претендираната инвестиция попада в обхвата на чл. 32, ал. 1, т. 3 от Наредбата. Второто е, че в Договора за сертификация не е упоменато поемане на подобен ангажимент. Третото е липса на подробна обосновка и описание на същността на инвестицията. В тази връзка е поискал от заявителя в определения му срок да представи подробна обосновка и описание на същността на инвестицията и обяснение по какъв начин тя попада в обхвата на трайните насаждения по смисъла на чл. 32, ал. 1, т. 3 от Наредбата. По отношение на ажурната ограда е поискана подробна обосновка за предназначението й. В отговора си от 12.09.2015 година, дружеството е посочило, че при поетия от него ангажимент за преход към биологично производство във връзка със сключения договор за отглеждане на култивирани шипки, затревяването с подходяща тревна смеска ще доведе до получаване на плътна тревна покривка, която ще задушава и унищожава бурените, а единствената й обработка е няколко окосявания в годината. / Същевременно ще се ползва за естествен подобрител на хумусния слой. Жалбоподателят се е позовал на инвестиция по чл. 32, ал. 1, т. 3 от Наредбата, обяснявайки, че тревата е многогодишна култура с възможност за отглеждане на едно място до 20 години. Обърнато е внимание, че сертификацията и прехода към био производство се отнасят за целите площи, а не само за междуредията, поради което не са отразени допълнително в договора със сертифициращата организация. Приложена е технологична карта за затревяването, съдържаща описание на многогодишното етерично растение шипка и шестте агротехнически мероприятия, предвидени при затревяването. За ажурната ограда е посочено, че е предназначена за новопридобит от дружеството имот, в който да съхранява техниката си. Без значение за РИОСВ е за какво ще се използва той. Административният орган е по отношение на ажурната ограда е съобразил противоречивите заявления на бенефициента за предназначението на имота, върху който ще се изгради тя и което има отношение към допустимостта на подпомагането. Счел е, че липсата на категоричност е пречка да се установи съответствието на тази част от проекта с чл. 5, ал. 1, т. 1 от Наредбата - ако е за стопански двор, би попаднал в обхвата й, но ако се ползва за сушилня за плодове, не подлежи на подпомагане. Исканата инвестиция за затревяване на междуредието е приел за разходи, свързани с поддръжката на вече реализирано инвестиционно намерение, каквото е отглеждането на шипки. Като такова е квалифицирано, като оперативен разход по смисъла на пар. 1, т. 25 от Наредбата, който не е допустим за подпомагане съгласно чл. 33, ал. 1, т. 4 от нея. По тези съображения е отказал финансиране на проекта и в двете му части. Заповедта е законосъобразна в частта й, в която е отказано подпомагане за изграждане на ажурна ограда. Данните по преписката сочат, че във връзка с изграждането на оградата, дружеството не е изразило категорична позиция относно предназначението на недвижимия имот, подлежащ на ограждане. Още повече, че предназначението дори не е отразено в бизнес плана, който съпътства заявлението за подпомагане. Дори в жалбата и първоинстанционното производство продължава да се твърди, че се касае за бъдещи намерения, които не са точно определени и биха могли да се променят. По начина, по който са уредени правоотношенията във връзка с подпомагането по подмярка 4. 1. е видно, че за да претендира отпускане на финансова помощ, заявителят трябва да представи точно определен инвестиционен проект с всички изискуеми по наредбата данни и доказателства. В случая това не е направено. Административният орган е постановил законосъобразен отказ да финансира заявлението в частта му по тази инвестиция в т. 1 от оспорената заповед, която при това е напълно мотивирана с относими и установени от доказателствата по делото мотиви. Жалбата е била неоснователна и като е отменил заповедта в тази й част, административният съд е постановил неправилно решение, подлежащо на отмяна. Във връзка с претендираната инвестиция за затревяване на междуредието, в касационната жалба се опровергава извода на първоинстанционния съд за липса на мотиви. Твърди се още, че насажденията от шипки съществуват, поради което разходите за затревяване на пространството между редовете им съставлява разход по поддръжка, а не нова инвестиция. Подобни доводи само показват, че административният орган не е обсъдил същността на предлаганата инвестиция, която попада вече в нов програмен период от Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г. с нови правила, развити в Наредба № 9/2015 г. От съдържанието на заявлението, доказателствата, съдържащи се към него и допълнително представените такива става ясно, че търговското дружество е подпомагано и е реализирало инвестиция по създаване и поддържане на шипкови насаждения с цел преминаването им към биопроизводство, които са попадали в тогавашния обхват на Етерично-маслени и медицински култури. В представения бизнес-план - таблица 4.2.2 - новата инвестиция, за чието подпомагане се кандидатства е описана, като свързана с изпълнение на ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" от новия програмен период, сходна с мярка 214 "Агроекологични плащания" за програмния период 2007-2013 г. В тази връзка следва да се отбележи, че в чл. 4, т. 7 е предвидена изрично възможността за подпомагане на проекти, които водят до подобряване на цялостната дейност на земеделското стопанство чрез осигуряване на възможностите за производство на биологични земеделски продукти. Самите проекти, за които се предоставя финансова помощ, в максимално обобщен вид са представени в чл. 5. В ал. 1, т. 1 от него са вписани инвестиции, пряко свързани с дейност по първично селскостопанско производство на собствени земеделски продукти, включени в приложение № 1 към ал. 2 на разпоредбата. В т. 16 от приложението са описани "Други живи растения". Тези общи разпоредби в наредбата се следват от регламентация на изискванията към кандидатите, проектите и приложенията към тях, начина на финансиране, допустимите, съответно недопустимите разходи. В чл. 32, ал. 1, т. 3 са формулирани, като допустими разходите, свързани със създаване на трайни насаждения. Дефиниция на понятието се намира в пар. 1, т. 47, включващ обобщено и насаждения с вегетационен период повече от две години. В отговора на уведомителното писмо, заявителят се е позовал на тези обстоятелства, наред с твърдението, че вегетативният период на тревата е много повече от две години. Това твърдение също, нито е прието, нито е отречено от администрацията и то при положение, че вегетативния период на тревите варира от една до повече години в зависимост от вида на тревното насаждение, който в случая не е установен. Цялостната теза на кандидата в административното производство е, че е реализирал трайните насаждения в преход към Био; че предлага нов проект, водещ до производство на биологичен земеделски продукт - шипки; че предмет на новия проект са растения, попадащи в обхвата на приложение № 1 към чл. 5, ал. 2 и че те съставляват трайни насаждения. На нито един от така повдигнатите въпроси по спора не е надлежно и аргументирано отговорено. Нормативната база е задължителна за изследване от административния орган по подаденото заявление с оглед информацията в него и бизнес плана, приложените към тях документи, допълнителните пояснения и представени доказателства. Едва на основата на анализа могат да се направят обосновани, мотивирани и законовоиздържани изводи дали и доколко заявеното, като ново инвестиционно предложение по новия програмен период има самостоятелен характер, както твърди кандидатът за подпомагане или е дейност по поддръжка, която наистина предствлява оперативен разход на реализирана вече инвестиция. В заповедта за отказ липсва каквато и да било обосновка на крайния извод, че затревяването на междуредието се приема за разход по поддръжката на вече реализирано инвестиционно намерение, тъй като не е пояснено изобщо какъв носител на информация в тази насока е поисканата и навреме представена Технологична карта. Преценено от този аспект съдържането на оспорената заповед в частта й по т. 2 има схематичен и напълно формален характер и като такова не покрива критериите за мотиви към отказа да се отпусне поисканата субсидия. Ето защо решението на съда в тази му част за констатирано нарушение по чл. 146, т. 2 АПК на заповедта е правилно и следва да се остави в сила, но при съобразяване на мотивите в настоящия съдебен акт. Това в действителност са и задължителните указания по тълкуване и прилагане на материалния закон, които следва да се изпълнят от административния орган при новото разглеждане на заявлението в часта му, в която се претендира отпускане на финансова помощ за реализиране на инвестиционния проект по затревяване на междуредието. По частната жалба, подадена от [фирма] против определение № 1002 от 9.11.2016 година: В нея се излага твърдение за неправилно определен размер на адвокатското възнаграждение. Твърди се, че то е в минимален размер, изчислен на базата на материалния интерес, който се формира от поисканата и отказана сума. Възражението е неоснователно, тъй като се касае за административно правоотношение, при което предмет на съдебна проверка е законосъобразността на оспорения административен акт. В тази връзка са изложени мотиви от първоинстанционния съд, които напълно се споделят от настоящата инстанция и не следва да бъдат повтаряни. В този смисъл е и формираната съдебна практика, в това число и по делата по ЗПЗП - например определение № 10824 от 11.09.2017 г. по адм. дело № 5869/2017 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение. По тези съображения частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото, разноските от страните следва да се понесат така, както са направени. Ето защо исканията им за присъждане на разноски следва да се оставят без уважение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение