Решение № 1413 от 10.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8122/2014 г.

Решение № 1413 от 10.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8122/2014 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Христо Величков Дерузов със съдебен адрес гр. Пловдив срещу решение № 874 от 28.03.2014 г. по адм. дело № 2215/2013 г. по описа на Административен съд Пловдив. Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно поради необоснованост. По-конкретно заявява, че били налице две основания за нищожност на процесната заповед - некомпетентност на издателя и противоречие с целта на закона. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение с пререшаване на спора по същество, като се прогласи нищожността на процесната заповед или да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът - началникът на РУП, с. Труд, при ОДМВР - Пловдив, не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С оспореното пред настоящата инстанция решение Административен съд Пловдив е отхвърлил като неоснователна жалбата на Христо Дерузов с искане за обявяване нищожността на заповед ЯЗ/Т-27 от 12.02.2013 г. на началника на РУП - с. Труд, с която на основание чл. 30, ал. 2 от АПК е прекратено административното производството по искането на същия за продължаване срока на разрешенията му за съхранение и носене на късо нарезно огнестрелно оръжие за самоохрана. За да постанови този правен резултат, решаващият състав е посочил, че заповедта е валидна, като издадена от компетентен орган. Съдът е приел за недоказано с оглед разпоредбата на чл. 161 от ГПК твърдението на жалбоподателя, че същата не е подписана от началника на РУП, с. Труд - гл. инспектор Иванов, предвид което същата се явява издадена от компетентен орган. Изложил е съображения, че при извършената служебна проверка не е констатирал наличието на други пороци, касаещи незаконосъобразността на оспорения административен акт до степен да бъде обявен същият за нищожен. Мотивиран по този начин, Административен съд Пловдив е постановил решението си. Първоинстанционното решение е правилно. В законодателството няма легална дефиниция за понятието "нищожен административен акт", а има законово установени критерии за неговата законосъобразност. Критериите за нищожност на административния акт са изградени, както в правната теорията, така и в съдебната практика. Основанията за нищожност са тези по чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК, а тези по т. 3 - т. 4 от същия текст, обосновават незаконосъобразност на индивидуалния административен акт. Като критерии за нищожност в правната литература се посочва липсата на компетентност на органа, издал оспорения акт, неспазване на установената форма на акта, особено съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушения на материалния закон - акт, който е издаден без каквото и да е правно основание, или акт лишен от нормативна основа, основан на друг нищожен административен акт, или съдържащ предписание, което е престъпление или не може да бъде изпълнено. Съдебната практика, в преобладаващата си част възприема част от изложените доктринарни критерии - липса на компетентност и липса на форма като основания за прогласяване на нищожността на оспорения акт. Изолирани са съдебни актове, които са възприели нищожност на акта, поради толкова съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, че не могат да породят правни последици. В случая, първоинстанционният съд е обосновал изводи за липса на основания за прогласяване нищожността на процесната заповед с мотиви, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Процесният административен акт е издаден от компетентен орган, като оплакванията, изтъкнати в касационната жалба в обратен смисъл, са неоснователни. Безспорно по делото е установено, че заповедта за прекратяване на административното производство е издадена от началник РУП, с. Труд, който е компетентният да се произнесе административен орган в съответствие с разпоредбата на чл. 87 във вр. с чл. 83 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, следователно не е налице твърдяното нарушение по чл. 146, т. 1 от АПК за прогласяване нищожността на заповедта. Твърдяното нарушение по чл. 146, т. 5 от АПК, а именно противоречие на заповедта с целта на закона, е неотносимо към нищожността на издадения административен акт, тъй като тези доводи касаят законосъобразността на заповедта на началник РУП, с. Труд, която не е предмет на производството пред първоинстанционния съд предвид на обстоятелството, че първоначалната жалба, с която е сезиран същият е просрочена. Предвид изложеното и с оглед установената по делото фактическа обстановка, административният съд е направил верни изводи, че не са налице условия за прогласяване нищожността на оспорената заповед и решението като правилно, следва да се остави в сила. Разноски не са претендирани от ответната страна, поради което и не се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,