Решение № 954 от 19.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13190/2011 г.

Решение № 954 от 19.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13190/2011 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Иван Тодоров Груйкин и от Сдружение с нестопанска цел "Гражданска инициатива "Справедливост" - София срещу решение № 7169 от 25 май 2011 г., постановено по адм. д. № 12183/2010 г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение, с което е отхвърлена жалбата на Иван Тодоров Груйкин и Юлиян Атанасов Чолаков против чл. 32, т. 1, 2 и 3; чл. 35, т. 1, 2, 4, 5, 7, 8, 9, 10 и 11; чл. 39, т. 1 и 2 от Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на Министерството на вътрешните работи по Закона за държавните такси (Тарифата), одобрена с ПМС № 53/1998 г., изм. с ПМС № 25/2010 г. и е оставена без разглеждане жалбата на Сдружение с нестопанска цел "Гражданска инициатива "Справедливост" - София и на Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията - гр. Варна, като е прекратено производството по делото в тази част. Срещу посоченото решение е подадена и касационна жалба от Юлиян Атанасов Чолаков от гр. Варна, който го обжалва в частта му, с която е отхвърлена жалбата му против цитираните текстове от Тарифата. В частта му с характер на определение, с която е оставена без разглеждане жалбата на Сдружение с нестопанска цел "Гражданска инициатива "Справедливост" - София и на Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията - гр. Варна, решението е обжалвано с частна жалба от Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията - гр. Варна. В касационните жалби се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците - Министерски съвет, чрез юрк. Десимила Тодорова, и министъра на вътрешните работи, чрез адв. Антонина Душева, намират за неоснователни подадените две касационни жалби, както и частната жалба на Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията - гр. Варна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно. I. По касационните жалби на Иван Тодоров Груйкин и на Юлиян Атанасов Чолаков: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество са основателни. Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд, второ отделение, е образувано по жалба на настоящите касатори срещу чл. 32, т. 1, 2 и 3; чл. 35, т. 1, 2, 4, 5, 7, 8, 9, 10 и 11; чл. 39, т. 1 и 2 от Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на Министерството на вътрешните работи по Закона за държавните такси, одобрена с ПМС № 53/1998 г., изм. с ПМС № 25/2010 г. Съдът е приел, че не са налице твърдяните противоречия на посочените разпоредби с нормативни актове от по-висока степен, поради което е отхвърлил подадената жалба като неоснователна. Така постановеното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приложима субсидиарно и в производството по оспорване на подзаконови нормативни актове - чл. 196 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Това задължение не е спазено от тричленния състав при постановяване на обжалваното решение. Съдът не е извършил проверка относно спазването на процедурните изисквания по издаването на подзаконовия административен акт, визирани в чл. 76 и сл. от АПК, както и на тези в чл. 26 и сл. от Закона за нормативните актове (ЗНА), към които препраща текста на чл. 80 от АПК. В нарушение на разпоредбата на чл. 152, ал. 4 от АПК по делото не е била изискана цялата административна преписка по издаването на оспорения акт. В доклада на заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи - вносител на проекта, се сочи, че предложените единични цени на новите български лични документи се базират на извършен анализ и разработена методика за изчисляването им въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугите по издаване им. Такива доказателства обаче не са представени с преписката, нито са били изискани от съда, въпреки изрично направеното искане за това от представителите на Върховната административна прокуратура и на двете проведени по делото съдебни заседания. Представянето на тези доказателства е задължително с оглед преценката за това дали таксите са били определени въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата, каквото изискване е регламентирано в чл. 2, ал. 2, изр. второ от Закона за държавните такси (ЗДТ) по отношение на простите такси, каквито са процесните. В тази връзка съдът се е задоволил само да отбележи, че разходите по изготвянето и издаването на документите са посочени в доклада на министъра на вътрешните работи. По делото не са били изискани и съответно - представени и доказателства, установяващи изпълнението на процедурните изисквания по приемане на оспорения подзаконов акт, посочени в чл. 26, ал. 2 от ЗНА, с което е допуснато нарушение на чл. 171, ал. 4 от АПК. Тази разпоредба задължава съда да дава конкретни указания относно представянето на доказателства за обстоятелства, имащи съществено значение за делото. В тази връзка съдът е следвало да укаже на издателя на акта да представи доказателства, с които да установи спазването както на материалноправните предпоставки, така и на административнопроизводствените правила при приемане на нормативния акт. Посочените нарушения на съдопроизводствените правила са съществени, тъй като неспазването на цитираните процесуални норми създава вероятност за неправилност на решението, доколкото крайните изводи на съда за законосъобразност на оспорените текстове от Тарифата са направени, без да са събрани всички относими доказателства и без да е направен анализ на всички посочени в чл. 146 от АПК основания. Тези нарушения представляват достатъчно основание за отмяна на решението в обжалваната му от двамата касатори част, без да е необходимо обсъждането на останалите им доводи. С оглед горното оспореното решение в частта му, с която са отхвърлени жалбите на Иван Груйкин и Юлиян Чолаков, е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това решението в тази част ще следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг тричленен състав на Върховния административен съд, който ще следва да съобрази изложеното по-горе в мотивите на настоящото решение. II. По частната жалба на Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията - гр. Варна: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението, в обжалваната му от частния жалбоподател част, е прието, че Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията - гр. Варна няма правен интерес от оспорване на подзаконовия административен акт. Решението в тези му част е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. В случая нито едно от тези хипотези не е налице, както законосъобразно е приел и тричленния състав. Предмет на оспорването на сдружението са текстове от Тарифата, касаещи събирането на такси за издаването на български лични документи. Нормативното основание за събирането на тези такси се съдържа в Закона за българските лични документи (ЗБЛД), като субекти могат да бъдат само и единствено физически лица в това им качество. Правото на физическите лица да им бъде издаден документ за самоличност е лично, а съгласно нормата на чл. 6, ал. 3 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ), юридическите лица с нестопанска цел - каквото е сдружението - жалбоподател, са носители на всички права и задължения, които обаче не са свързани с естествените качества на физическите лица. С оглед горното обжалваното решение в тази си част като правилно ще следва да бъде оставено в сила. III. По касационната жалба на Сдружение с нестопанска цел "Гражданска инициатива "Справедливост" - София: С тази касационна жалба, доколкото в нея не е посочено друго, сдружението обжалва решението на тричленния състав на Върховния административен съд изцяло. Касационната жалба е недопустима за разглеждането й по същество по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. Сдружението е било страна в производството пред първоинстанционния съд, но за него постановеното решение, в частта, с която е отхвърлена жалбата на Иван Груйкин и Юлиян Чолаков, не е неблагоприятно, тъй като не засяга негови - на сдружението, права и интереси. В частта й, с която е обжалвано решението с характер на определение, с която е оставена без разглеждане жалбата на Сдружение с нестопанска цел "Гражданска инициатива "Справедливост" - София срещу конкретни текстове от Тарифата и е прекратено производството по делото в тази част, жалбата е просрочена. В решението изрично е посочено, че срокът за обжалване на решението в частта му, имаща характер на определение, е седемдневен. Решението е било съобщено на сдружението на 15 юни 2011 г. Срокът за подаване на жалба срещу прекратителната част на решението е изтекъл на 22 юни 2011 г. - присъствен ден. Касационната жалба, видно от пощенското клеймо върху плика, е подадена на 28 юни 2011 г., т. е. - след изтичането на срока за това. Сроковете за подаване на жалби са преклузивни по своя характер и пропускането им води до недопустимост на подадените жалби. С оглед горното жалбата на Сдружение с нестопанска цел "Гражданска инициатива "Справедливост" - София като недопустима ще следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство пред петчленния състав ще следва да бъде прекратено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1, във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав - II колегия,