Решение № 2967 от 5.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14593/2008 г.

Решение № 2967 от 5.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14593/2008 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 381 от 14.10.2008 г., постановено по адм. д. № 483/2008 г. Административен съд гр. Пазарджик е отменил писмо изх. № 13/29-05-802 от 12.08.2008 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса гр. Пазарджик. Осъдил е директора на РЗОК гр. Пазарджик да заплати от бюджета на касата на ЕТ "Д-р Ласева - ДМПИП - Здравка Бояджиева" сторените разноски по делото в размер на 635 лв. Срещу това решение е подадена касационна жалба от директора на РЗОК гр. Пазарджик с оплакване за недопустимост, не е налице индивидуален административен акт. Друго оплакване по чл. 209, т. 3 от АПК е за неправилност на решението поради необоснованост и постановяване в нарушение на материалния закон. Моли обжалваното решение да бъде отменено. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се представлява, получена е писмена защита. Ответникът по делото - ЕТ "Ласева- ДМПИП - Здравка Бояджиева" гр. Пазарджик, редовно призована, се представлява от пълномощник, който оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна. Обоснован и правилен е изводът на съда, че при издаването на този акт са нарушени установените в чл. 232 и сл. НРД 2006 г. процедурни правила. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Несъстоятелно е касационното оплакване за недопустимост на обжалваното решение. Първоинстанционният съд е изложил правни доводи за процесуалната допустимост на разглежданата от него жалба на ЕТ "Д-р Ласева - ДМПИП - Здравка Бояджиева" срещу писмо изх. № 13/29-05-802 от 12.08.2008 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса гр. Пазарджик, с което е уведомена да възстанови сумата 1746, 68 лв., представляваща стойността на заплатените медико-диагностични дейности и специализирани медицински дейности, извън разрешените надвишения на определените регулативни стандарти за първо тримесечие на 2008 г. Правилно съдът е възприел характера на писмото като властническо волеизявление, с което за жалбоподателя се създават задължения за възстановяване на посочените в него суми. Следователно, независимо от използваната форма на писмо, касае се за индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Неоснователни са касационните оплаквания и за неправилност на обжалваното решение. Според чл. 72, ал. 1 от ЗЗО, директорът на НЗОК упражнява цялостен контрол върху дейността по задължителното здравно осигуряване. В изпълнение на тази своя функция директорът на НЗОК е утвърдил Инструкция № РД-16-13 от 2.06.2007 г. за административен одит в РЗОК, чието предназначение, според чл. 1, ал. 2, е: а) да въведе стандартизиран подход при осъществяване на контролната дейност в РЗОК от лекарите-контрольори и финансовите инспектори и да повиши нейната ефективност; б) да усъвършенства механизмите на контрол върху договорните партньори на НЗОК; в) да подобри комуникациите между ЦУ на НЗОК и РЗОК, между РЗОК и ЗЗОЛ (задължително здравноосигурените лица) и между РЗОК и договорните партньори (на НЗОК). А според чл. 2, ал. 1 административният одит, осъществяван в РЗОК, представлява начин за проследяване на спазването на правилата за осъществяване на административните и управленски процеси, свързани със здравните услуги, заплащани от НЗОК и се извършва чрез наблюдение на дейностите и методично ръководство на длъжностните лица от РЗОК, които ги упражняват. Според чл. 8, т. 7 от тази инструкция, административният одит върху дейността на структурните звена, осъществяващи контрол в РЗОК, включва и контрол по изпълнението на РС, съгласно приложение № 1 "Указания за осъществяване на контрол по изпълнение на регулативни стандарти". А според т. 5 и т. 6 от това приложение, при получена информация за превишения на РС, директорът на РЗОК уведомява с писмо съответния изпълнител на ПИМП или СИМП, че следва да възстанови на НЗОК средствата, които е заплатила за назначените извън индивидуалните РС СМД и ММД и ако този изпълнител не възстанови доброволно заплатените в повече средства (преразход на бюджет) за СМД и ММД, директорът на РЗОК издава заповед до отдел "Счетоводство" сумите да бъдат удържани от последващи искове на ИМП. В процесното писмо директорът на РЗОК - Пазарджик е посочил като правно основание за възстановяване на посочените суми чл. 4, ал. 4 от Инструкция за административен одит в РЗОК № РД-16-13/2.06.2007 г. и Приложение № 1 към тази инструкция и писма № 20-00-127/25.06.2007 г. и № 20-00-184/30.10.2007 г. Действията, възложени на директора на РЗОК с т. 5 от това приложение № 1, не са действия, възложени с нормативен акт и обстоятелството, че те са съобразени с изискванията на НЗОК в посоченото приложение, е без всякакво значение за законосъобразността на отмененото от административния съд писмо. Според константната практика на Върховния административен съд писмената покана за възстановяване на средствата, изплатени от НЗОК за СМД и/или ММД, назначени от изпълнител на ПИМП или СИМП при превишаване на определените му индивидуални РС, се издава в производство по чл. 233 и сл. НРД 2006. Неспазването на правилата за това производство, а още повече неговото цялостно игнориране, е съществено нарушение на административнопроизводствени правила и винаги е основание за отмяна на писмената покана като унищожаем административен акт (така: реш. № 5773 от 19.05.2008 г. по адм. д. № 1670 от 2008 г., реш. № 7979 от 30.06.2008 г. по адм. д. № 5450 от 2008 г., реш. № 9656 от 24.09.2008 г. по адм. д. № 3844 от 2008 г., реш. № 11799 от 6.11.2008 г. по адм. д. № 10502 от 2008 г. и др.). Затова като е приел, че процесната писмена покана е унищожаем административен акт, защото е издадена в нарушение на посочените административнопроизводствени правила по НРД 2006, Пазарджишкият административен съд правилно е приложил материалния закон. Само този порок на писмената покана е достатъчно основание за нейната отмяна, поради което постановеното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на ответника по делото следва да бъдат присъдени направените разноски за настоящото производство в размер на 200 лв. възнаграждение за адвокатска защита. Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,