Решение № 49 от 4.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12763/2015 г.

Решение № 49 от 4.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12763/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Илияна Дойчева Производството е по реда на чл. 237 вр. чл. 239, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на М. Д. Ш. за отмяна на влязлото в сила решение № 10279 от 23.07.2014 г., постановено по адм. д. № 14725/2013 г. по описа на Върховния административен съд. Молителят сочи като правно основание на искането за отмяна чл. 239, т. 1 от АПК и излага доводи за наличие на ново обстоятелство, което му е станало известно след постановяване на решението, чиято отмяна се иска. Моли решението да бъде отменено и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, чрез процесуалния си представител, оспорва искането за отмяна. Излага доводи за недопустимост на искането и в условие на евентуалност за неговата неоснователност. Моли искането за отмяна на влязлото в сила решение да се отхвърли и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Искането за отмяна е подадено в срок и е допустимо. Съгласно правилото на чл. 240, ал. 1 АПК отмяна може да се иска в едногодишен срок от възникването на основанието за отмяна, а когато то предхожда решението, чиято отмяна се иска - от влизането в сила на решението. В случая е налице втората хипотеза. Основанието за отмяна, на което се позовава молителят е решение № 7200 от 21.05.2012 г., постановено по адм. д. № 3291/2012 г. по описа на Върховния административен съд. Решението, чиято отмяна се иска е влязло в сила на 23.07.2014 г., а искането за отмяна е депозирано на 23.07.2015 г. видно от приложения по делото плик и постановеното върху него пощенско клеймо. Следователно искането за отмяна е подадено в преклузивния едногодишен срок и е допустимо, а доводите на ответната страна в противния смисъл, са неоснователни. Разгледано по същество искането за отмяна на влязлото в сила решение е неоснователно, като съображенията за това са следните: Посоченото в молбата за отмяна правно основание е по чл. 239, т. 1 АПК. Разпоредбата предвижда отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила, и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Нови "обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. В разглежданата хипотеза нови факти и обстоятелства, в смисъла по-горе, не са посочени от молителя и нови доказателства не са представени по делото. С решение № 7200 от 21.05.2012 г., постановено по адм. д. № 3291/2012 г. по описа на Върховния административен съд е отменено решение № 38 от 9.01.2012 г., постановено по адм. д. № 3130/2011 г. на Административен съд гр. Варна и вместо него е постановено друго решение по съществото на спора, с което е отхвърлена жалбата на Кмета на Община Варна срещу Наредба за организацията на движението на територията на Община Варна, приета с решение № 3398-5 по протокол № 35/22.23. и 29.06.2011 г. на Общински съвет Варна. С решението, чиято отмяна се иска в настоящото производство е оставено в сила решение № 4416 от 3.07.2013 г. постановено по адм. дело № 13928/2012 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на М. Д. Ш. срещу решение № 149/15.11.2012 г. на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, в частта му, с която е установен конфликт на интереси по отношение на М. Ш. в качеството му на общински съветник в Общински съвет Варна, за това, че е гласувал за приемане на решение № 375-16 по протокол № 7 от проведена на 16 и 17 май 2012 г. сесия на Общински съвет Варна при наличие на частен интерес на икономически свързано с него лице - "Паркинги и гаражи" ЕАД, с което е нарушил забраната на чл. 7, ал. 1 ЗПУКИ и за това, че не е подал декларация за частен интерес по конкретен повод по чл. 12, т. 4 ЗПУКИ в нарушение на чл. 16, вр. чл. 37 ЗПУКИ. С цитираното решение на Общински съвет Варна е подложено на гласуване решение за безвъзмездно учредяване право на ползване за срок от 5 години на "Паркинги и гаражи" ЕАД върху част от имот частна общинска собственост. С решението на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси не е установен конфликт на интереси по отношение на М. Ш. в качеството му на общински съветник в Общински съвет Варна, за това, че в качеството му на лице, заемащо публична длъжност е гласувал за приемане на решение № 345-9 по протокол № 7 от проведената на 16 и 17 май 2012 г. сесия на Общински съвет Варна, с което е изменено приложение № 3 към Наредбата за организация на движението на територията на Община Варна. От така изложеното следва, че решението, на което се позовава молителя като ново обстоятелство не е от значение за решаване по делото. Същото няма отношение към гласуването на решение № 375-16 по протокол № 7 от проведена на 16 и 17 май 2012 г. сесия на Общински съвет Варна за безвъзмездно учредяване право на ползване за срок от 5 години на "Паркинги и гаражи" ЕАД върху част от имот частна общинска собственост. Твърдението в писмената защита на молителя, че дали цитираната наредба на Общински съвет Варна има или не отношение спрямо решението на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси е въпрос по съществото на спора, не обосновава основателност на искането за отмяна, тъй като съгласно изискването на чл. 239, т. 1 АПК новите обстоятелства следва да бъдат от съществено значение за делото т.е. следва да са относими към съществото на спора. Доводите за нищожност на административния акт не могат да бъдат разгледани в настоящото производство, тъй като не е налице такова основание за отмяна на влязло в сила решение. Доводите на молителя, изложени в искането за отмяна, са относими към правилността на съдебното решение, чиято отмяна се иска, а не към наличие на основанията за отмяна на влезлите в сила решения, поради което не следва да се обсъждат. Дори и да се приеме, че решението, чиято отмяна се иска е неправилно, то не е в правомощията на съда в настоящото производство да извършва преценка за неговата законосъобразност. С оглед на изложеното Върховния административен съд, петчленен състав намира, че не са налице основанията по чл. 239, т. 1 АПК, поради което искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено. Предвид изхода на делото следва да се осъди М. Д. Ш. да заплати на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси сумата 300 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховния административен съд, петчленен състав,