Решение № 14149 от 24.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7356/2009 г.

Решение № 14149 от 24.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7356/2009 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на РУ "Социално осигуряване" гр. Пловдив срещу решение № 392 от 31.03.2009 г. по адм. д. № 1015/2008 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, III отделение, VII състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответникът "Кочо Честименски" АД гр. Пловдив моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 392 от 31.03.2009 г. по адм. д. № 1015/2008 г., Административен съд гр. Пловдив, III отделение, VII състав е отменил решение № 117 от 14.04.2008 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № 1444 от 11.03.2008 г. на началник отдел "Краткосрочни плащания и контрол" при директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Пловдив, като е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне съгласно указанията. Съдът е приел за установено, че задълженията за осигурителни вноски към НОИ са погасени от "Кочо Честименски" АД гр. Пловдив с постъпване на сумите по сметка на Агенцията за държавни вземания на 17.05.2007 г. В случая давностния срок по отношение на самостоятелното право на осигурителя да претендира възстановяване от осигурителния орган на дължимите изплатени осигурителни вземания започва да тече от момента на осъществяване (настъпване) на всички предпоставки, вкл. и тази, свързана с внасяне на дължимите осигурителни вноски. За начален момент от който вземанията на осигурителя към ДОО са станали изискуеми следва да се приеме датата на изпълнение на задълженията за осигурителни вноски. Направен е окончателния извод, че в случая давностния срок по чл. 115, ал. 4 КСО не е изтекъл, тъй като искане № 51 от 15.12.2007 г. е подадено в този срок. Обжалваното решение не е постановено в нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. По първоначалното дело е било безспорно установено, че през периода 1.07.1999 г. - 31.05.2002 г. осигурителят "Кочо Честименски" АД гр. Пловдив не внасял дължимите от него вноски за ДОО на работниците и служителите си, както тези за негова сметка, така и за сметка на осигурените лица в общ размер 609371.76 лв., лихви върху тази сума 156076.13 лв. или общо 765447.89 лв.; 97695.48 лв. невнесени здравноосигурителни вноски, 22893.51 лв. лихви върху тази сума или общо 120588.99 лв. и 600.90 лв. осигурителни вноски по универсалния пенсионен фонд и 19.48 лв. лихви или общо 620.38 лв. Поради финансови затруднения на Дружеството, последвани от производство по несъстоятелност задълженията били изплатени едва на 17.05.2007 г. През периода 1.07.1999 г. - 31.05.2002 г. осигурителят "Кочо Честименски" АД гр. Пловдив обаче е изплащал трудови възнаграждения и различни обезщетения, а именно: месечни добавки за деца, обезщетения за гледане на малко дете, временна нетрудоспособност, за гледане на болен член от семейството, болнични за бременност и раждане, еднократна помощ при раждане, за битова и трудова злополуки. За тези плащания осигурителят е претендирал възстановяване от НОИ общо на сумата 106429.42 лв. Искането е осъществено на 15.12.2007 г. Органите на Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Пловдив са постановили отказ от плащане на тази сума позовавайки се на изтекла давност по чл. 115, ал. 4 КСО. Това схващане на административния орган не намира нормативна опора. Разпоредбата на чл. 25а, ал. 2 от Закона за фонд "Обществено осигуряване" (нова, обн. ДВ, бр. 55 от 1997 г., в сила до 31.12.1999 г.) предвижда имуществени санкции, независимо от административно-наказателната отговорност на виновните лица, за банките или ДСК, които са разрешили тегленето на пари за трудови възнаграждения, включително за авансови плащания и за парични обезщетения, без да са внесени дължимите осигурителни вноски. От 1.01.2000 г. е в сила чл. 111, ал. 1 КСО (заглавие изм. ДВ, бр. 67 от 2003 г.), която предвижда налагане на имуществена санкция в размер на сумата на невнесените осигурителни вноски, независимо от административно-наказателната отговорност на виновните длъжностни лица, за банките, които са разрешили теглене на пари за трудови възнаграждения, включително и за авансови плащания и парични обезщетения, без да е представена декларация по чл. 6, ал. 11 за внасяне на осигурителни вноски. В тази връзка е и текста на чл. 7, ал. 8 (сега ал. 9) КСО. От казаното се налага извода, че по силата на цитираната правна уредба внасянето на осигурителните вноски е въздигнато в предпоставка за упражняване на правото на осигурителя на възстановяване от средствата на ДОО на изплатените парични обезщетения. Преди това вземането на осигурителя не може да стане изискуемо, поради което и давностните срокове не текат. В конкретния случай плащането на задълженията към ДОО е станало едва на 17.05.2007 г., а искането за възстановяване - на 15.12.2007 г. Следователно, тригодишния давностен срок по чл. 115, ал. 4 КСО не е изтекъл. Стигайки до същите фактически и правни изводи Административен съд гр. Пловдив не е нарушил материалния закон, поради което обжалваното решение се оставя в сила. Предвид съдържанието на договора за правна защита и съдействие от 22.10.2009 г. и изхода на спора пред настоящата инстанция, в полза на ответника по касация се присъжда сумата 5500 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,