Решение № 11089 от 3.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5772/2021 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Е. Захариев за отмяна на Решение 1686/09.03.2020 г. на Административен съд София-град (АССГ) постановено по административно дело 12458/2019 г., на основание чл. 239, т. 1 АПК. С Решение 1686/09.03.2020 г. на АССГ постановено по административно дело 12458/2019 г. е отхвърлена жалбата на Е. Захариев срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка 19-4447-0034/18.10.2019 г. издадена от заместник-началника на 01 Районно управление (РУ) Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР). Искателя обосновава искането си с наличието на новонастъпило обстоятелство и ново писмено доказателство Решение 75484/23.04.2020 г. на Софийски районен съд (СРС) постановено по н.а.х.д. 17319/2019 г., с което е отменено наказателно постановление 4447/18.10.2019 г. издадено от заместник-началника на 01 РУ-СДВР. Сочи се, че това НП е основанието за издаване на Заповед за налагане на принудителна административна мярка 19-4447-0034/18.10.2019 г. на заместник-началника на 01 РУ-СДВР. В искането за отмяна са изложени съображения и за неправилност и незаконосъобразност на постановеното от АССГ решение. Иска се отмяната на Решение 1686/09.03.2020 г. на АССГ постановено по административно дело 12458/2019 г., на основание чл. 239, т. 1 АПК. Искателя се представлява от адв. Митева. Претендира разноски. Ответникът заместник-началника на 01 РУ-СДВР оспорва искането за отмяна по съображения изложени в съдебно заседание и в писмени бележки. Счита същото за недопустимо, евентуално неоснователно. Моли искането да се отхвърли. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност. Ответникът по искането се представлява от юрк. Панайотова. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като съобрази изложеното в искането за отмяна намира следното: Искането за отмяна е процесуално допустимо като подадено от надлежна страна и в срок, видно от представеното съдебно удостоверение от 20.07.2021 г. издадено от АССГ, ІІ отделение 27 състав, по адм. дело 12458/2019 г. Не се споделя доводът на ответника, че искането е недопустимо, тъй като се иска отмяната на съдебно решение, което не е влязло в сила. С Определение 3173/10.03.2021 г. постановено по адм. дело 467/2021 г. на ВАС е оставено в сила Разпореждане 14732/27.11.2020 г. постановено по адм. дело 12200/2020 г. на ВАС от председателя на пето отделение на ВАС, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на Е. Захариев срещу Решение по адм. дело 12458/2019 г. по описа на АССГ и е прекратено производството по адм. дело 12200/2020 г. по описа на ВАС. Решението, чиято отмяна се иска е влязло в сила. Разгледано по същество искането за отмяна е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 1 АПК на отмяна подлежат влезлите в сила съдебни решения и влезлите в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. Основанията за отмяна са предвидени в чл. 239 АПК. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Съдебната практика приема, че нови обстоятелства като основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК, могат да бъдат само такива юридически или доказателствени факти относими към спорното право, които са нови и поради това не са могли да бъдат посочени от страните по делото до приключване на устните състезания в последната инстанция. За да е налице посочената хипотеза е необходимо още тези нови обстоятелства да са съществували по време на разглеждане на делото в последната инстанция по същество, но да не са били известни на страната, искаща отмяната, въпреки положената от нея добра грижа, поради което не са посочени, за да се имат предвид от съда. Освен това тези нови обстоятелства трябва да имат съществено значение за делото, т. е. ако са били посочени своевременно, правният резултат по делото би бил друг. В случая искателят сочи, че новото доказателство е Решение 75484/23.04.2020 г. на СРС постановено по н.а.х.д. 17319/2019 г., с което е отменено НП 4447/18.10.2019 г. издадено от заместник-началника на 01 РУ-СДВР. Според него това решение имало характер на новонастъпило обстоятелство и на ново писмено доказателство от съществено значение за решението по адм. дело 12458/2019 г. на АССГ, което при решаването му не е могло да му бъде известно, тъй като Заповед за налагане на принудителна административна мярка 19-4447-0034/18.10.2019 г. на заместник-началника на 01 РУ-СДВР била издадена въз основа на това НП. Доводът е неоснователен. Противно на изложеното от искателя НП 4447/18.10.2019 г. издадено от заместник-началника на 01 РУ-СДВР, не е фактическото основание за издаване на Заповед за налагане на принудителна административна мярка 19-4447-0034/18.10.2019 г. на заместник-началника на 01 РУ-СДВР. Макар и в заповедта да е посочено, че е издадено НП 4477/2019 г., фактическото основание за издаването ѝ е Акт за установяване на административно нарушение по Закона за опазване на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия (АУАН) 4447/18.10.2019 г. и образуваната преписка 513р-83800/2019 г. Съгласно чл. 26, ал. 1 от Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия (ЗООРПСМ) за извършени противообществени прояви по този закон органите на МВР с полицейски правомощия съставят акт за установяване на нарушението в съответствие с изискванията на Закона за административните нарушения и наказания. Съгласно чл. 30, ал. 1, т. 1 ЗООРПСМ в срок не по-късно от 24 часа от съставянето на акта по чл. 26, ал. 1 началникът на районното управление на МВР по местоизвършване на нарушението или оправомощено от него длъжностно лице издава наказателно постановление и заповед за налагане на принудителна административна мярка забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина в случаите по чл. 21, т. 1 10. С отмяната на НП 4447/18.10.2019 г. издадено от заместник-началника на 01 РУ-СДВР се решава въпроса за неговата законосъобразност. Този въпрос няма отношение към предмета на спора по адм. дело 12458/2019 г. на АССГ. Съдебната практика приема, че производството по налагане на принудителна административна мярка и това за реализиране на административнонаказателна отговорност са различни, възникват при различни предпоставки и не са обусловени едно от друго, поради което решението относно административнонаказателната отговорност няма значение за принудителната мярка и съответно не може да обоснове отмяната й. Принудителните административни мерки се налагат с цел предотвратяване, преустановяване или отстраняване на вредните последици от административните нарушения (чл. 22 от ЗАНН). Следователно принудителната административна мярка е насочена към премахване на административното нарушение и неговите последици, а не към санкциониране на нарушителя. Обратно - наказателно постановление се издава и административното наказание се налага на лице, извършило административно нарушение (арг. от чл. 53, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН)), т. е. целта на производството е да санкционира лице, което с поведението си, с действията или бездействието си, е извършило административно нарушение (чл. 24, ал. 1 във връзка с чл. 6 от ЗАНН). В този смисъл Решение 7511 от 29.05.2012 г. на ВАС по адм. д. 3045/2012 г., 5-членен с-в, Решение 781 от 16.01.2013 г. на ВАС по адм. д. 7176/2012 г., Решение 14480 от 24.11.2020 г. на ВАС по адм. дело 3216/2020 г. В случая отпадането на административнонаказателната отговорност на Е. Захариев, посочен като извършител на административното нарушение, няма за последица отпадане на необходимостта от налагане на принудителна административна мярка във връзка със същото нарушение, защото тази мярка е преустановителна и превантивна. Отмяната на НП, е без значение за разрешаване на делото по оспорване на заповедта за налагане на принудителната административна мярка, поради което представеното решение на СРС не е ново писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Противно на изложеното в искането за отмяна то не е и доказателство за новонастъпил факт, доколкото процеса по оспорване на НП е бил висящ по време на висящността на производството пред АССГ. Жалбата срещу НП е подадена на 21.10.2019 г., видно от посоченото в решението на СРС. Вярно е, че решението е постановено след постановяване на решението на АССГ, но при висящ процес, ако жалбоподателят е считал, че въпросът за законосъобразността на НП е преюдициален е можело да поиска спиране на делото пред АССГ. С оглед изхода на спора претенцията на ответника за разноски е основателна и такива следва да му се присъдят. На основание чл. 249 във вр. с чл. 143, ал. 3 АПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определя същото в размер на 100 лв. По изложените съображения искането за отмяна е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение