Решение № 184 от 8.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11931/2013 г.

Решение № 184 от 8.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11931/2013 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на областния управител на Област Пловдив, подадена чрез процесуален представител срещу решение № 1848/7.08.2013 г., постановено от Пловдивския административен съд по адм. д. № 1741/2013 г. С обжалваното решение е отхвърлено оспорването на областния управител на област Пловдив против решение № 307, прието с протокол № 24 от 30.04.2013 г. на Общински съвет-Раковски и областният управител е осъден да заплати на Общинския съвет разноски в размер на 200 лева. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението и се иска отмяната му. Соченото правно основание за исканата отмяна на решението е чл. 209, т. 3 от АПК, която съдържа три основания-неправилно приложение на материалния закон, допуснати съдопроизводствени нарушения, които са съществени и необоснованост на решението. Ответникът-Общинският съвет на Община Раковски чрез своя процесуален представител оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор и поддържани в писмено становище. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима и основателна. Областният управител е оспорил пред административния съд решение на Общински съвет Раковски (наричан за краткост по-долу Общинският съвет), с което са намалени първоначалните тръжни цени на три имота (УПИ с предназначение за жил. строителство), които са включени в "Годишната програма за управление и разпореждане с имоти-общинска собственост за 2013 г.". Мотивите за това решение на Общинския съвет са, че три поредни търга, проведени както следва на 16.08.2012 г., 1.11.2012 г. и 18.12.2012 г. не са се явили участници за тези имоти. Правното основание за взетото решение е чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА и чл. 85, ал. 3 от Наредбата за реда да придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество (наричана за краткост по-долу Наредбата). Административният съд е приел, че съдебният контрол над това решение на Общинския съвет е допустим. Съдът е приел, че спорът е правен и е свързан с тълкуването и прилагането на разпоредбите на чл. 41, ал. 2 от ЗОС и чл. 85, ал. 3 от Наредбата. Съдът е отхвърлил възражението на Областния управител за несъобразяване на императивната разпоредба на 41, ал. 2 от ЗОС, която е тълкувана от него в смисъл, че долната граница под която общинският съвет не може да слезе при разпореждане с имоти ЧОС е пазарната цена на тези имоти. Съдът е приел, че единственото ограничение при разпореждането с имоти ЧОС е, да не се осъществи на цена под данъчните им оценки. Прието е също така, че приложената разпоредба от Наредбата е в сила и е съответна на законовата такава. Съдът е посочил в решението си, че предвид нестаналите продажби на три последователно проведени търга по първоначално определените цени, разрешението дадено с оспореното решение на Общинския съвет е в интерес на населението на общината. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение на административния съд като неправилно, но по съображения различни от възраженията в касационната жалба. Съдът е приложил неправилно материалния закон. Съгласно чл. 41 от ЗОбС разпоредителните сделки с имоти-общинска собственост се извършват по пазарни цени, които се определят от общинския съвет въз основа на пазарни оценки, изготвени от оценители и които не могат да бъдат по-ниски от данъчните им оценки. Съгласно чл. 41, ал. 2, изр. 2 от ЗОбС определянето на началните цени при провеждане на търгове или конкурси за разпореждане с имоти - общинска собственост следва същата логика. След като не се яви участник за даден имот при обявен търг за него, то този търг за този имот приключва и следващият търг за същия имот е нов търг, а не продължение на стария, поради което и при новия търг началните цени на имотите следва да се определят по същия ред (чл. 41 от ЗОбС), а именно оценка от оценител за съответния имот/имоти, която се следва от решение на общинския съвет за определяне на пазарната им цена, която не може да бъде по-ниска от данъчната оценка на имотите. В конкретния случай преди решение № 307, взето с Протокол № 24/30.04.2013 г., повторно прието с решение № 321 от 31.05.2013 г. на общинския съвет липсва изготвена пазарна оценка за трите имота от оценител, поради което не може да се приеме, че определените цени на трите УПИ с посочените по горе решения на общинския съвет са пазарните цени на имотите към този момент. Разпоредбата на ал. 3 от чл. 85 от Наредбата не може да дерогира приложението на законовата разпоредба на чл. 41, ал. 2 от ЗОбС и на осн. чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове, административният съд е следвало да приложи законовата разпоредба. Само за изчерпателност следва да се посочи, че от данните по делото и по конкретно от съдържанието на заповеди № ДИ -44 от 24.07.2012 г.; № ДИ-58/29.10.2012 г. и 78/27.11.2012 г. на кмета на Община Раковски не може да се приеме, че за УПИ VI-1563 и УПИ-1564 от кв. 32 е налице повторно провеждане на търг преди процесното решение на общинския съвет, тъй като УПИ с такава номерация не са описани в заповеди № ДИ -44 от 24.07.2012 г.; № ДИ-58/29.10.2012 г. на кмета на Община Раковски. По изложените съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното съдебно решение като неправилно, поради което следва да го отмени, а вместо това се отмени като незаконосъобразно обжалваното решение на общинския съвет Раковски. Воден от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд