Решение № 4842 от 24.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11552/2019 г.

Решение № 4842 от 24.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11552/2019 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Георгиев, чрез процесуален представител, против решение № 4463/28.06.2019 г., постановено по адм. д. № 10034/2018 г. по описа на Административния съд – София-град (АССГ), в частта, с която е отхвърлен искът му срещу Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИА "АА") за сумата над 305 лева до пълния предявен размер от 724, 85 лева. В касационната жалба се поддържа неправилност на съдебното решение в обжалваната му част, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението в оспорваната част. Претендират се разноски за касационната инстанция. Ответникът – Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация" оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор, представен от процесуалния й представител. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от страна по делото, за която решението в обжалваната му част е неблагоприятно. Жалбата е подадена в законоустановения за това срок. По основателността й, съдът приема следното: Предявеният пред административния съд иск е за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди от незаконосъобразен административен акт Наказателно постановление (НП) № 37-0000435 от 20.09.2017 г., издадено от началника на Областна администрация Разград към ИА "АА", отменено с решение № 267 от 25.07.2018 г. по НАХД № 185/2018 г. по описа на Районен съд – Разград. Претендирани са имуществени вреди в общ размер на 724, 85 лева, изразяващи се в заплатени разноски по съдебното дело: адвокатски хонорар 300 лева; възнаграждение за вещо лице 300 лева; транспортни разходи за явяване в съдебно заседание 119, 85 лева и такса за препис от решение 5 лева. Административният съд е установил, че с НП № 37-0000435 от 20.09.2017 г., издадено от началника на Областна администрация Разград към ИА "АА" на Т. Георгиев е наложено административно наказание - глоба в размер на 500 лева и в размер на 10 лева, за нарушение на Закона за автомобилните превози, което при обжалването му е отменено с влязло в сила съдебно решение. Установено е, че по повод обжалването на НП, ищецът е потърсил правна помощ и е упълномощил адвокат за процесуалното му представителство в съдебното производство пред районния съд- Разград. За да отхвърли частично иска за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за ползваната адвокатска защита, съдът е приел, че в производството по оспорване на НП, в представеното пълномощно не е посочено уговорено адвокатско възнаграждение, а договорът за правна защита и съдействие от 20.02.2018 г., с договорено възнаграждение 300 лева, е представен едва в исковото производство по ЗОДОВ. Съдът е изложил аргументи, че липсата на доказателства в кориците на делото пред районния съд за заплатено възнаграждение по повод съдебното оспорване на НП, води до извод за недоказаност на твърдяната вреда. Административният съд е приел, че претендираните от ищеца транспортни разходи за явяване в съдебно заседание, не са доказани, както и че не е доказана причинната връзка между тях и наказателното постановление. Представеният фискален бон за гориво е издаден два дни след съдебното заседание, поради което съдът е приел, че не може да се свърже с явяването пред районния съд. Ищецът не е ангажирал доказателства за това, че адвокатът е пътувал до районния съд с личния си автомобил, като ищецът му е заплатил гориво в размера на претендираната сума. По тези съображения, съдът е преценил като неоснователна претенцията за имуществени вреди в размер на 419, 85 лв. - за адвокатско възнаграждение и транспортни разходи. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява решението в оспорваната част като валидно, допустимо и правилно. Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че изводите на първоинстанционният съд са необосновани. В решението е посочено въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, в конкретния случай, ищецът не е доказал да е заплатил адвокатското възнаграждение в претендирания размер на обезщетението за ползваната адвокатска помощ, към датата на приключване с решение на НАХД № 185/2018 г. по описа на Районен съд – Разград. Според установената преобладаваща съдебна практика, която настоящият съдебен състав споделя, това недоказано обстоятелство е достатъчно за отхвърляне на исковата претенция, тъй като без него, не може да се формира извод за претърпяна вреда в претендирания размер и причинна връзка между нея и незаконосъобразното НП. Като обоснован и правилен, настоящата съдебна инстанция преценява и извода на съда, че представения от ищеца фискален бон не доказва извършването на този разход във връзка с обжалване на НП № 37-0000435 от 20.09.2017 г., издадено от началника на Областна администрация Разград към ИА "АА", поради окето за ищеца не е възникнало и правото на присъждане на обезщетение за имуществена вреда на това фактическо основание и в претендирания размер. По изложените съображения, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява решението в обжалваната част като правилно, поради което следва да го потвърди. С оглед изхода на спора на касатора разноски не се следват. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение