Решение № 15196 от 11.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6154/2009 г.

Решение № 15196 от 11.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6154/2009 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Емил Петров Станчев от гр. Варна против Решение № 1 от 05.01.2009 г. на Окръжен съд - Варна, постановено по адм. дело № 116/2007 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № РД-14-1327/05.09.2006 г. на зам.-началника на ДНСКI - София, издадена на основание чл. 225, ал. 1 вр. чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ за премахване на незаконен строеж, представляващ "Еднофамилна жилищна сграда" в ПИ № 2681, местн. "Св. Никола", по плана на Приморски парк, гр. Варна, с административен адрес гр. Варна, ул. "1-ва" № 43а. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационни основания по чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението. Ответната страна ДНСК - София вземат писмено становище за неоснователност на жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена по пощата срещу подлежащо на обжалване съдебно решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема за законосъобразна заповедта за премахване на строежа, който е незаконен, тъй като е изграден в свлачищен район без разрешение на министъра на РРБ и в период на временна забрана за строителство, без одобрен и влязъл в сила ПУП, без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилно съдът е приел, че процесният обект е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, въпреки че не е завършен. От приетото заключение на вещото лице се установява, че изграденото от жалбоподателя съвпада с констатациите по акта и заповедта относно вида на строежа и неговите размери. Констатациите в акта не са оборени от жалбоподателя. Изпълнено е строителство на първи етаж от жилищна сграда, плътна ограда към улицата по продължение на 2/3 от дължината на имота, в останалата част-мрежа, бетонова плоча на нивото на улицата с поставена върху нея каравана и подпорна стена към морето. За строежа не са представени строителни книжа. Правилно административният орган и съда са квалифицирали строежа като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, тъй като е изпълнен без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж. Периодът на извършване на строителството 2005 - 2006 г. прави неприложима нормата на § 16 ПР на ЗУТ. Законосъобразно е издадена заповед за премахването на строежа по реда на чл. 225, ал. 1 ЗУТ. Обосновано съдът приема, че не се налага отмяна на заповедта поради възможността от свлачищно активизиране при предприемане на мерки по премахване на незаконния строеж. Обстоятелствата по изпълнението на заповедта нямат значение за законосъобразността й. Обжалваната заповед не предвижда премахване на подпорната стена, а при необходимост следва да се изготви и представи конструктивен проект в процеса на премахване на сградата, както повелява чл. 12, ал. 1 от Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК. При постановяване на решението първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на процесуалните правила. Неконституирането на съпругата, която според жалбоподателя е следвало да бъде страна в процеса, не засяга негови законни права и интереси и не ограничава правото му на защита. По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице релевираните в касационната жалба пороци на обжалваното решение, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,