Решение № 9919 от 1.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3858/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение 31 от 24.02.2021г., постановено по адм. д. 312/2020 г. Административен съд Ямбол, четвърти състав, е отменил по жалба на Мартинас - 2000 ЕООД, ЕИК[ЕИК], представлявано от Н. Колева, със седалище и адрес на управление гр.Ямбол,[жк], [адрес] Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) ФК 301 0048984 от 15.10.2020г. на , началник на отдел "Оперативни дейности" Бургас в Дирекция Оперативни дейности в Главна дирекция (ГД) "Фискален контрол", при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), с която на основание чл.186,ал.1,т.1,б.а ЗДДС и чл.187 ЗДДС е постановена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект целогидишен по смисъла на пар.1, т.41 ДР ЗДДС кафене Deja vu, находящо се в гр.Ямбол, ул.Г.С. Раковски 3, стопанисван от Мартинас - 2000 ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни от влизане в сила на заповедта. С решението съдът е осъдил НАП да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 350лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Д. Вълканов в качеството му на началник на отдел "Оперативни дейности" Бургас, Дирекция Оперативни дейности, в Главна дирекция "Фискален контрол" при Централно управление на Национална агенция за приходите. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд Ямбол е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд Ямбол и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди оспорената заповед за налагане на ПАМ. Претендира заплащане на разноски, в това число юрисконсулско възнаграждение и заплатена държавна такса. Ответното по касационната жалба дружество Мартинас - 2000 ЕООД, ЕИК[ЕИК], представлявано от Н. Колева, със седалище и адрес на управление гр.Ямбол,[жк], [адрес] чрез процесуалния си представител адв. С. Евтимов взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на разноски за тази инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационна жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна/съгласно приложените към жалбата доказателства/ и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението Административен съд Ямбол е е отменил по жалба на Мартинас - 2000 ЕООД, ЕИК[ЕИК], представлявано от Н. Колева, със седалище и адрес на управление гр.Ямбол,[жк], [адрес] Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) ФК 301 0048984 от 15.10.2020г. на , началник на отдел "Оперативни дейности" Бургас в Дирекция Оперативни дейности в Главна дирекция (ГД) "Фискален контрол", при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), с която на основание чл.186,ал.1,т.1,б.а ЗДДС и чл.187 ЗДДС е постановена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект целогодишен по смисъла на пар.1, т.41 ДР ЗДДС кафене Deja vu, находящо се в гр.Ямбол, ул.Г.С. Раковски 3, стопанисван от Мартинас - 2000 ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни от влизане в сила на заповедта. Съдът е описал установената фактическа обстановка във връзка с издаване на ПАМ, в това число обстоятелствата по извършената проверка, събрани доказателства по образувано административно-наказателно производство срещу жалбоподателя за допуснатото нарушение на ЗДДС, показанията на разпитаната свидетелка Е. Енева. Решаващият съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма. Прието е, че заповедта е издадена при допуснати нарушения на процесуалните правила, което само по себе си е достатъчно за нейната отмяна. Систематизирани, мотивите на съда в тази насока се свеждат до следното: 1. Водещият извод за допуснато нарушение на административните разпоредби е обоснован от първоинстанционния съд с това, че при издаването на заповедта административният орган не е изяснил фактическата обстановка. Изложени са аргументи, че не са били обсъдени всички установени факти и обстоятелства, има разминавания в часа на проверката и прочие, което съставлява нарушение на изискването на чл.7 АПК при издаването на административния акт да бъдат преценени всички факти и обстоятелства. 2. На второ място са изложени мотиви относно това, че срокът на наложената мярка е несъразмерен, с което е нарушен принципа на чл.6,ал.2 АПК. Посочено е, че оспорената заповед не съдържа конкретни мотиви относно определеният срок на мярката от 14 дни . Направен е краен извод за незаконосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ, което обуславя необходимостта от нейната отмяна. Решението на Административен съд Ямбол е правилно и законосъобразно. Основните оплаквания в касационната жалба на началника на отдел "Оперативни дейности" Бургас , Главна дирекция (ГД) "Фискален контрол" при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП) за неправилност на решението на първоинстанционния съд са за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и за необоснованост на съдебния акт. Навеждат се доводи, че неправилно административният съд е приел оспорената заповед за не законосъобразна и като такава следва да бъде отменена. На основание тълкуване на относимите правни разпореди и конкретните факти по делото се навеждат аргументи, че при издаване на заповедта е спазено изискването за мотивиране на същата, а срокът за налагането й е съобразен с конкретните факти и обстоятелства по административната преписка и като е приел друго, първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон. По направените оплаквания настоящият състав на касационната инстанция приема за установено следното: По делото няма спор за факти. Установено е, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Наведените от първоинстанционния съд изводи относно това, че заповедта е издадена в нарушение на чл.7 АПК поради неизяснена фактическа обстановка не могат да бъдат споделени. Допуснатото нарушение на закона, свързано с неиздаването на фискален бон за извършена продажба, е установено по несъмнен начин чрез съставения протокол за извършена проверка на обект серия АА 0048984 /л.20 от първоинстанционното дело/. Същият е съставен при условията на чл.50,ал.1 ДОПК от орган по приходите при осъществяване на правомощията му и съставлява надлежно доказателство за отразените в него факти и обстоятелства. Наличието на разминаване във времето между извършването на контролна покупка и извършването на проверка не е обстоятелство, което да води до извод, че заповедта е издадена при неизяснена фактическа обстановка. Извършването на контролната покупка винаги предхожда по време извършването на последващата проверка. Още повече, че в случая между двете е имало интервал от около 5 минути, което е несъществено обстоятелство. В този смисъл неправилно първоинстанционният съд е приел, че е допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, изразяващо се в издаването на заповедта при неизяснена фактическа обстановка и незачитане на всички относими за това доказателства, даващо основание заповедта да бъде отменена само на това основание, без спорът да бъде разглеждан по същество. Настоящата съдебна инстанция обаче споделя изводите на първоинстанционния съд, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като определеният срок за налагане на мярката е в нарушение на принципа за съразмерност, установен с чл.6,ал.2 АПК. В допълнение на изложеното от административния съд следва да бъде посочено следното: Нормата на чл. 186, ал. 1 ЗДДС предвижда, че ПАМ се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, като нейната законосъобразност следва да се преценява и с оглед предвидените в чл. 22 ЗАНН законови цели. В този контекст, налагането на процесната ПАМ не би могло да преустанови евентуалното административно нарушение, нито да предотврати вредните последици от него, тъй като то вече е довършено към момента на констатирането му от приходните органи. Прилагането на ПАМ не би могло и да предотврати бъдещи административни нарушения и вредните последици от тях, а само да преустанови търговската дейност в обекта и генерирането на приходи от нея, респективно и данъци за фиска. В случая налагането на ПАМ не съответства на предвидените в чл. 22 ЗАНН цели и на регламентирания в чл. 6 АПК принцип за съразмерност, което прави оспорената заповед се явява незаконосъобразна. При констатирано нарушение за първи път, при съответствие на фактическата и отчетената касова наличност, налагането на ПАМ за срок за запечатване на обекта от 14 дни не би могло да се определи като съразмерно. То засяга права и законни интереси на данъчно задълженото лице в по- голяма степен от необходимото за целта, за който актът се издава, което е в пряко нарушение на чл. 6, ал. 2 АПК, в който смисъл като краен резултат са изложените мотиви на първоинстанционния съд. Посоченото в касационната жалба, че при определяне на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което не подлежи на контрол от съда, е вярно, но е вярно и това, че съдът упражнява контрол за законосъобразност на издадената заповед да налагане на ПАМ, и след като по закон съдът няма правомощие да извърши корекция на определения за налагане на мярка/макар вече и да съществува съдебна практика в този смисъл /, единствената възможност която остава, е да отмени заповедта изцяло като незаконосъобразна. Като е стигнал до краен извод за не законосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ и е отменил същата Административен съд Ямбол е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса Националната агенция по приходите София в качеството й на юридическото лице, в състава на което влиза административния орган, издател на оспорената заповед, следва да бъде осъдена да заплати на ответното по касация дружество разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 300лв. съгласно представения на л. 31 от настоящето дело договор за правна защита и съдействие. Водим от горното и на основание на чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение,