Решение № 4097 от 29.4.2022 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Каменова, чрез процесуалния й представител адвокат Д. Блатева, против решение 6951/24.11.2021 г. постановено по адм. дело 5880/2021 г. на Административен съд-София град, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед РКР21-РД48-3/31.05.2021 г. на кмета на район "Кремиковци" при Столична община. Релевирани са доводи за неправилност на атакуваното съдебно решение, като необосновано и постановено в противоречие с приложимия материален закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов акт по съществото на спора, с който да бъде уважена жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответникът по касационната жалба - кметът на район "Кремиковци" при Столична община, в писмен отговор, подаден чрез процесуалния му представител юрисконсулт Г. Райчев и в открито съдебно заседание, изразява становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия състав, като взе предвид наведените касационни основания, доказателствата по делото и доводите на страните, намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд-София град е образувано по жалбата на В. Каменова, срещу заповед РКР21-РД48-3/31.05.2021 г. на кмета на район "Кремиковци" при Столична община /СО/, с която на основание чл. 65, ал. 1 Закона за общинската собственост /ЗОбС/ и чл. 34 от Наредба за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община /НРУУРОЖТСО/ е наредено изземването на общински жилищен имот, представляващ апартамент в гр. София, [жк], [адрес], който се държи от жалбоподателката без законово основание. Заповедта е издадена въз основа на констативен акт 3/2021 г., съставен от длъжностни лица при Столична община, район "Кремиковци", в който е посочено, че общинското жилище е от фонд "Резервен" на СО, отредено за предоставяне на нуждаещи се лица под наем за срок не по-дълъг от две години съгласно чл. 28 НРУУРОЖТСО. Предвид данните от приложените по делото доказателства, обосновано е прието, че със заповед РД-09-2515/25.11.2004 г. на кмета на Столична община, В. Каменова е настанена в процесното жилище, по която е сключен и договор за наем от 13.12.2004 г., със срок на действие до 14.01.2005 г., удължаван многократно впоследствие, включително до 14.07.2006 г., след която дата държането на жилището от Каменова е без правно основание. Поради това, още с писмо изх. 9400-2033/01.10.2010 г., кметът на район "Кремиковци" е уведомил жалбоподателката, че двегодишният срок за настаняването й в резервно жилище е изтекъл и й е отправил покана в 14-дневен срок да освободи апартамента с предупреждението, че при неизпълнение, ще се пристъпи към изземването му по реда на чл. 65 ЗОбС. В предоставения срок не са предприети действия по доброволното освобождаване на имота. Налице са и данни, че на 04.01.2013 г., В. Каменова е сключила договор за наем, за срок до 31.12.20213 г., на друг апартамент - частна собственост, находящ се в гр. София, [жк], [адрес], посочен като настоящ адрес в удостоверение от 07.06.2013 г. Впоследствие, по заявление на жалбоподателката, същата е включена в картотеката на нуждаещите се от жилище в район "Кремиковци" и с писмо изх. Н9400-2313-/3/23.06.2014 г., изпратено й от заместник кмета на района, е уведомена, че й се предоставя едностайно общинско жилище, намиращо се също в [жк], но в [адрес], което тя отказва да заеме, видно от заявление К9400-2313-/4/30.06.2014 г. По делото са събрани и декларации, подавани по реда на НРУУРОЖТСО, от 09.01.2015 г., 01.12.2015 г., 19.12.2016 г., 22.12.2017 г. и 05.12.2018 г., според които Каменова притежава лек автомобил "Рено 19" на стойност 500лв и обитава жилище на свободен наем /същевременно в декларацията си за материално и гражданско състояние, представена в подкрепа на искането за освобождаване от държавна такса, пред първостепенния съд, изрично сочи, че разполага с друг лек автомобил - марка "Опел", модел "Мерива", произведен през 2005 г./. По делото липсва спор, че в отговор на молбата й от 27.01.2020 г. за издаване на настанителна заповед, с писмо РКР20-ГР94-167-/1/04.02.2020 г. кметът на район "Кремиковци" е отказал издаване на такава, изтъквайки, че правото на лицето да ползва процесното жилище е преустановено с изтичане на наемния срок, поради което и ползването е без правно основание и следва да го освободи. Наред с това, с писмо изх. РКР20-ГР94-379/06.02.2020 г. Каменова отново е уведомена, че ако в двумесечен срок от получаването му не предприеме действия по освобождаване на общинското жилище, то ще й бъде иззето принудително по реда на чл. 65 ЗОС и чл. 34 НРУУРОЖТСО. Същите указания са дадени с писмо РКР20-ГР94-379/19.04.2021 г., връчено на 23.04.2021 г., с което е определен нов едномесечен срок за доброволно изпълнение. След изтичане на този срок е издадена и заповедта от 31.05.2021 г., с която на основание чл. 65, ал. 1 ЗОбС е наредено изземване на жилището, което се държи от Каменова без правно основание. Предвид установеното от фактическа страна, законосъобразно съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в предвидената от закона форма и без при това да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Отчетено е, че имотът е общинска собственост и се ползва от жалбоподателката на отпаднало правно основание, с оглед изтеклия срок на договора за наем, а оттам и че са налице кумулативните предпоставки за постановяване на акт за изземването на общински имот. Съдът законосъобразно приема и че предвидената с административния акт мярка и засягането с нея на правото на личен живот на лицето, е предвидена в ЗОбС, пропорционална е и отговаря на целите на чл. 8, ал. 2 от ЕКЗПЧОС, поради което не е налице твърдяната несъразмерност на вредите спрямо преследваната от административния орган цел. Съгласно чл. 65, ал. 1 ЗОбС, заповед за изземване се издава при кумулативното наличие на следните предпоставки: да касае общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала. С оглед установената по делото фактическа обстановка, тези изисквания на закона са изпълнени. В действителност Каменова е имала сключен договор за наем на общинския имот, с изтичане на който наемното й правоотношение е прекратено. В производството по чл. 65, ал. 1 ЗОбС административният орган действа при условията на обвързана компетентност, т.е. когато са налице изброените в хипотезата на посочената норма предпоставки, за него възниква задължение да издаде заповед за изземване на имота. Тъй като е налице съставен акт за общинска собственост за имота и същият се ползва без правно основание, е налице хипотезата на горепосочената разпоредба, обосноваваща издаването на обжалваната заповед, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Следва да се подчертае, че в правомощията на административния орган е да направи преценка на кои лица следва да бъдат задоволени жилищните нужди, с осигуряване на общинско жилище от наличния фонд и в тази насока да предприеме съответни действия. Още повече, че както правилно е отбелязано и от административния съд, в рамките на продължителния период, в който Каменова обитава общинското жилище, тя е имала сключен договор за наем на друг апартамент - частна собственост, който е сочила като настоящ адрес, и е отказала ползването на предложено й от Столична община, друго общинско жилище. В тази връзка, неоснователни са релевираните с касационната жалба оплаквания за неправилност на направената от съда преценка, че в случая са налице всички предпоставки за издаването на атакуваната пред него заповед. Не намират основание и оплакванията, че съдът не е отчел, че заповедта е издадена в противоречие с целта на закона и не отговаря на изискванията за съразмерност по смисъла на чл. 6 от АПК. Административната намеса в случая е осъществена при спазване на условията за съразмерност на вредите спрямо преследваната от закона цел, засягането на интересите на жалбоподателката е предвидено в закон, насочено е към постигане на легитимна цел и е пропорционално. По изложените съображения съдът приема, че атакуваното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, основателно се явява своевременно предявеното от процесуалния представител на ответника по касация, искане за присъждане на разноски. Поради това и касаторът следва да бъде осъден да заплати на Столична община сумата от 100лв, представляваща юрисконсултско възнаграждение в определен от съда размер на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК. Водим от горното, Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение