Решение № 2918 от 7.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7861/2016 г.

Решение № 2918 от 7.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7861/2016 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 от АПК. Образувано е по касационната жалба на "С. и сие 2010" ЕООД против решение оп адм. д. № 95/2016 г. по описа на АС-Р. в частта, в която е отхвърлена жалбата против разпореждане от 16.03.2016 г. на директора на РД "Гранична полиция" Р. в частта, в която на основание чл. 64, ал. 1 и ал. 4 от ЗМВР, вр. С чл. 11, ал. 3, т. 1 от Наредбата за ГКПП е разпоредено от 16.03.2016 г. да не се допускат служители на дружеството да извършват търговска дейност в зоната на ГКПП-Р. Д. мост. Иска отмяна на решението в тази част и уважаване на жалбата с доводи за неправилност на съдебния акт. Твърди, че липсват мотиви в административния акт, че служителите няма да се допускат поради липсата на пропуски. Мотивът е, че отпада основанието за пребиваване поради прекратен договор за наем на служебно помещение. От страна на търговското дружество своевременно са предприети действия за издаване на пропуски по чл. 13 от Наредбата и към настоящия момент са налице предпоставки за издаване за такива пропуски, защото то стопанисва имот в зоната на ГКПП по силата на договор за наем с БАБХ, налице е валидна облигационна връзка, която е предмет на спор по гр. д. № 1741/2016 г. по описа на Районен съд-Р.. С издаване на разпореждането административният орган се е намесил в граждански правоотношения. Няма данни за противоправно поведение на служители на дружеството. Ответната страна директорът на РД "Гранична полиция"-Р. оспорва касационната жалба като неоснователна На служителите на жалбоподателя не са издадени пропуски по чл. 13, ал. 4 от Наредбата за зоната на ГКПП, доколкото същата е със специален режим.. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 18 от 19.05.2016 г. по адм. д. № 95/2016 г. по описа на АС-Р. е обявена нищожността на разпореждане № 406600-828/16.03.2016 г. на директора на РД "Гранична полиция" Р. в частта, в която е разпоредено предприемане на действия за освобождаване на помещение под наем описано под т. 9.2 от АДС № 3518/29.03.2005 г. в района на ГКПП-Р. Д. мост и премахване на табели върху фасадата на сградата. В тази част съдебното решение е влязло в сила. С втората част на решение е отхвърлена жалбата на търговското дружество срещу разпореждането в частта, в която на основание чл. 64, ал. 1, т. 4 от ЗМВР вр. С чл. 11, ал. 3, т. 1 от Наредбата за ГКПП е разпоредено, считано от 16.03.2016 г. да не се допускат служители на дружеството да извършват търговска дейност в зоната на ГКПП-Дунав мост. За да постанови този резултат съдът приема, че на служителите в дружеството не са издавани пропуски по реда на чл. 13, ал. 4 от Наредбата за ГКПП, поради което липсва основание да бъдат допускани в зона със специален режим на пропускане и охрана. Решението е правилно. Предмет на съдебна проверка пред АС-Р. е разпореждане от 16.03.2016 г. на директора на РД-Гранична полиция-Р., с което търговското дружество е уведомено, че в хода на процедура по издаване на пропуски, започнала по негова инициатива със заявление от 24.08.2015 г. е установено, че е отпаднало основанието за пребиваване на представители на "С. и сие 2010" ЕООД в зоната на граничния пункт по чл. 34 от Наредбата за ГКПП и служителите няма да бъдат допускани да извършват търговска дейност. Административният орган се мотивира с уведомително писмо на ОД по безопасност на храните Р., в което е посочено, че е прекратен договор № 137/23.07.2015 г. сключен между БАБХ и дружеството за предоставяне на наем на служебно помещение в района на ГКПП Р. Д. описан в АДС № 3518/29.03.2005 г. Изрично е посочено, че писмото следва да се счита за разпореждане по чл. 64, ал. 1 от ЗМВР вр. с чл. 11, ал. 3, т. 1 от Наредбата за ГКПП. Представен е договор за наем от 23.07.2015 г., сключен между БАБХ и "С. и сие 2010" ЕООД за срок от пет години за предоставяне под наем на помещение от 24 кв. м. в района на ГКПП Р., съгласно който наемодателят може по чл. 16 да развали договора преди изтичане на срока при определени в него четири основания. По искане на директора на РДГП-Р. от 15.03.2016 г. и в хода на производство за издаване на пропуски на служителите на търговското дружество, БАБХ е изпратила писмо от 21.03.2016 г., в което е посочила, че с покана от 27.10.2015 г. с едномесечно предизвестие до търговското дружество е прекратен договора поради допуснати нарушения по чл. 33 и чл. 34 от Наредбата на ГКПП и на императивни клаузи от договора. Приложена е поканата на л. 33, получена от управителя на 30.10.2015 г. Нарушенията на договора са описани в писмо на БАБХ до областния управител от 12.03.2016 г. - л. 34. Пред първоинстанционния съд е представена искова молба от 28.03.2016 г. подадена от жалбоподателя срещу БАБХ, с която е поискано да бъде признато за установено, че наемният договор е действащ и произвежда действие. Няма доказателства, че по тази искова молба е образувано дело и същото да е висящо. Обосновано и материално законосъобразно съдът приема, че разпореждането е издадено от компетентен административен орган, в предписаната от закона форма, изложени са мотиви и е спазен материалния закон. Административният орган се мотивира с прекратен наемен договор, доказателства за което са представени в хода на производство по искане за издаване на пропуски за служители на търговското дружество. Административният орган няма правомощия да разрешава гражданскоправни спорове и до постановяване на акт от компетентен орган се мотивира с представените от БАБХ доказателства и становище за прекратен наемен договор. В случая няма данни за висящо гражданско дело пред районния съд, което да е преюдициално за решаването на настоящото дело. Доказателства в този смисъл не са представени и пред настоящата съдебна инстанция. Не е представен съдебен акт на гражданския съд, нито са представени доказателства за издадени пропуски в полза на служителите на търговското дружество по реда на чл. 13, ал. 2 от Наредбата за ГКПП. Поради това като е приел, че разпореждането е издадено по чл. 11, ал. 3, т. 1 от Наредбата при осъществяване на правомощия свързани с охраната на зоната за граничен контрол, за която със заповед № УРИ 3282з-1084/4.05.2015 г. на директора на ГД "Гранична полиция" е определен режим на достъп, съдът е постановил правилно съдебно решение. Предвид изхода на делото в полза на ответната страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение от 100 лв, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПк вр. с чл. 37 от ЗПП. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд