Решение № 12445 от 9.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2266/2012 г.

Решение № 12445 от 9.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2266/2012 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Александър Стефанов Александров от гр. Велинград срещу решение № 1 от 04.01.2012 г. по адм. д. № 761/2011 г. на Административен съд Пазарджик, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед № 44/31.08.2011 г. на началник група "АНД" при сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР гр. Пазарджик за наложена принудителна административна мярка - отнемане на свидетелството за управление на МПС. Ответникът не е взел становище по жалбата. Прокурорът дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел с оглед установените по делото факти, че процесните наказателни постановления са връчени лично на жалбоподателя, не са обжалвани и наложените с тях глоби са платени, че същите са влезли в законна сила и са породили правните си последици, една от които е отнемане на всички контролните точки на водача. Направен е извод, че обжалваната заповед е издадена в съответствие с материалния закон, че са налице предпоставките, разписани в приложимата правна норма, въз основа на влезли в сила наказателни постановления за допуснати нарушения на Закона за движение по пътищата на жалбоподателя да са отнети всички контролни точки, след което той не е изпълнил задължението си да върне свидетелството за управление на МПС в съответната служба на МВР. Прието е, че е налице хипотезата на чл. 171, ал. 1, т. 4 от Закона за движение по пътищата и издадената заповед е законосъобразна. Решението е правилно. С оспорената пред съда заповед на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка - отнемане на свидетелство за управление на МПС, обоснована с обстоятелството, че водачът на МПС е загубил правоспособността си поради отнемане на всички контролни точки. По делото са представени заверени копия от 5 броя наказателни постановления, с които са наложени наказания по ЗДвП, въз основа на които са били отнети общо 39 контролни точки. Не са оспорени констатациите, че при максимален брой точки - 39, с колкото е разполагал водачът на МПС съгласно разпоредбите на чл. 2, ал. 1 от Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г., с посочените наказателните постановления са отнети всички контролни точки. По делото е бил спорен въпросът дали наказателните постановления са били редовно връчени на адресата им, респективно дали са породили правните си последици. По делото е допусната съдебно - почеркова експертиза. Жалбоподателят не е оспорвал, че лично е получил НП № 22106/15.09.2008 г. на 14.01.2009 г., за НП № 1619/18.06.2008 г. и НП № 415/10.03.2009 г. вещото лице е дало заключение, че жалбоподателят е положил подписа си за получил постановленията. За останалите две постановление - НП № 1112/12.05.2008 г. и НП № 481/06.04.2010 г. вещото лице е счело, че вероятно жалбоподателят се е подписал в разписката за връчването им, тъй като превес имат съвпадащите в подписа признаци, поради което е прието от съда, че и тези постановления са били получени лично от жалбоподателя на посочените в разписките дати. От справка, издадена от Група "Български документи за самоличност" при ОД на МВР гр. Пазарджик, съдържаща списък с пътуванията на жалбоподателя извън България е установено, че на датите на които са връчени четири от постановленията, жалбоподателят е бил в страната. Не е установено дали жалбоподателят е бил в страната на 02.05.2010 г., но съдът е приел, че НП № 1619/18.06.2008 г. е редовно връчено на адресата му на посочената дата, тъй като за това постановление вещото лице е дало категорично заключение, че подписът, положен върху него за получател е на жалбоподателя. По делото е била представена справка, издадена от сектор КАТ, че наложените глоби по процесните пет наказателни постановления са платени. От страна на жалбоподателя не са били представени доказателства за обжалване на наказателните постановления пред съда. Правилно е прието от съда, че разминаване относно датата, на която е било извършено фактическото отнемане на свидетелството за управление на МПС е без значение на конкретния правен спор. Не са налице посочените в жалбата касационни основания, съдът е обсъдил доводите на жалбоподателя. Съображенията, че съдът не е взел предвид, че в наказателните постановления не са отбелязани освен броя на отнетите контролни точки и броя на оставащите контролни точки, съгласно чл. 3 от Наредба I-139 от 16.09.2009 г. не водят до незаконосъобразност на решението, тъй като не се установява броят на отнетите и оставащите контролни точки да е друг. Възраженията на жалбоподателя са били единствено, че не е установено наказателните постановления да са му връчени лично. Обстоятелствата дали наказателните постановления са връчени редовно не може да се изследва самостоятелно в производството по обжалване на наложената принудителна административна мярка. Въпросът за допустимостта на жалбите срещу наказателните постановления и за влизането им в сила подлежи на разглеждане в административнонаказателно производство по обжалването им. В настоящото касационно производство се представят нови писмени доказателства - придружително писмо с което внд началник РУ на МВР Велинград е изпратил до РС Велинград подадена жалба вх. № 9709/17.07.2012 г. срещу наказателно постановление № 481/06.04.2010 г. на началника на РУП Велинград и призовка за жалбоподателя по нахд № 1379/2012 г. на РС Пазарджик, насрочено на 16.10.2012 г., от която е видно, че е подал жалба срещу наказателното постановление № 1619/2008 г. При положение, че пред административния съд не са представени доказателства за обжалване на наказателните постановления и видно от представените доказателства жалби срещу две наказателни постановления са подадени след постановяване на оспорения в настоящото производство съдебен акт, не е налице неправилност на решението. Представените доказателства за подадени жалби срещу наказателните постановления след постановяване на оспореното съдебно решение са за установяване на обстоятелства, които не са свързани с касационните основания, поради което не обосновават твърденията за неправилност на решението. Евентуална отмяна на наказателните постановления би могло да бъде основание за отмяна на обжалвания в настоящото производство съдебен акт. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, Върховният административен съд, Седмо отделение