Решение № 9832 от 17.9.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9274/2023 г.

Б. Б., гражданин на Република Босна и Херцеговина, е подал касационна жалба срещу решение 4282/28.06.2023 г. по адм. дело 3695/2023 г. по описа на Административния съд-София град , с което е отхвърлена жалбата му срещу отказ рег.5364р-6977 от 23.03.2023г. на директора на дирекция Миграция към Министерството на вътрешните работи за предоставяне на право на а постоянно пребиваване в Република България. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Директорът на дирекция Миграция е поискал отхвърлянето на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнатраждение. Представителят на Върховната прокуратура е дал заключение, че решението е правилно. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното Административният съд е установил, че Б. Б. подал до директора на дирекция Миграция заявление рег.Г-4390 от 18.11.2022г. за издаване на разрешение за постоянно пребиваване като лице от български произход. С докладна записка рег.5364р-2491 от 30.01.2023г. от полицейски инспектор при дирекция Миграция до директора на дирекцията било направено предложение за издаването на заповеди за отказ за издаване на разрешение за постоянно пребиваване на няколко лица, между които и Б. Б., тъй като лицата не пребивават на посочения от тях адрес. С отказ рег.5364р-6977 от 23.03.2023г., на основание чл.26, ал.1 ЗЧРБ, директорът на дирекция Миграция отказал на Б. Б. право на постоянно пребиваване, като е посочил, че лицето е влязло еднократно в страната и е напуснало на 18.11.2022г., непосредствено след подаването на заявлението без да има последващи влизания. Макар да представил трудов договор, Божич не полагал труд, тъй като не пребивавал в страната. От правна страна съдът приел, че отказът е издаден от компетентен орган, в съответствие с материалния закон. Съгласно чл.26, ал.1 ЗЧРБ отказва се издаването на разрешение за пребиваване или продължаването на срока, когато са налице предпоставките по чл.10, ал.1, т.23 или когато са представени документ с невярно съдържание или има деклариране на неверни данни. Божич заявил неверни данни, като формално представил документи за регистрация на адрес и трудов договор, без да е изпълнил законовите изисквания. Поради това административният съд отхвърлил подадената жалба. Касационната инстанция намира, че решението е правилно. Съдът е приложил точно материалния закон въз основа на направените по доказателствата фактически констатации. Налице е соченото от органа основание за отказ за издаване на разрешение за постоянно пребиваване, при положение, че Б. Б. е заявил неверни данни, в отклонение от удостовереното в представените от него документи. Той не е пребивавал в страната, не е живял на адреса на който е регистриран, и не е полагал труд по сключения от него трудов договор, създавайки привидност, че отговаря условията за получаване на разрешение. Поради това решението на административния съд следва да се остави в сила. В полза на Министерството на вътрешните работи следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение от 100 лева. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК Върховният административен съд