Решение № 10415 от 20.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5326/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. П. П., подадена чрез пълномощника адвокат Х. Костадинов, срещу решение № 1374 от 03.04.2026 г., постановено по адм. дело № 967/2025 г. по описа на Административен съд Велико Търново. Касационният жалбоподател оспорва съдебното решение като неправилно, с изложени доводи за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че противно на изводите на съда, в хода на дисциплинарното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, а заповедта е немотивирана и неподкрепена с доказателства, като при неприключило наказателно производство е прието, че е извършил престъплението за което привлечен като обвиняем - квалифицирано и като дисциплинарно нарушение. Заявява, че при обиска у него не са намерени никакви пари, такива са открити между документите изготвени от митническия агент, а Г. П. е искал да го злепостави. Намира, че дисциплинарното производство е проведено незаконосъобразно и липсва надлежна заповед за образуването му, тъй като последната е издадена по заместване, но няма доказателства за невъзможност на титуляра да изпълнява задълженията си. Не е бил уведомен за заповедта с която е възложено на дисциплинарния съвет да разгледа делото, а протоколът от заседанието му е с неуточнена дата и е за две заседания. В представените медийни публикации няма обвързване между него и Агенция Митници. Оспорва извода на съда, че самите корупционни действия са станали публично известни, като твърди, че не е извършил такива. Счита, че е следвало да се приповторят действията от досъдебното производство и отново да се съберат доказателствата. Заявява, че в хода на дисциплинарното производство не му е предоставена възможност да предостави доказателства в своя защита, както и че не е запознат с етичните кодекси, материалите събрани от дисциплинарния съвет и да направи копия от тях. Също, че не било спазено изискването на чл. 93, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл), не е бил изслушан от наказващия орган и не са му искани писмени обяснения. Заявява, че вменената му в отговорност със заповедта норма от закона - чл. 89, ал. 1, т. 1 и т. 5 ЗДСл, не съществува и е неясно какво нарушение е извършил. По отношение на двете деяния - не са описани установените обстоятелства, както и с кои свои действия е нарушил посочените разпоредби от двата етични кодекса. Наказанието не е индивидуализирано по правилата на чл. 91, ал. 1 ЗДСл. Счита, че е нарушена презумпцията на невиновност, а дисциплинарното производство е различно от наказателното, като при оправдаването му при последното, няма да има възможност за отмяна на влязлото в сила решение на съда по настоящото производство. Моли за отмяна на атакуваното съдебно решение и потвърдената с него заповед. Претендира разноски. Ответникът - директор на Агенция Митници, чрез пълномощника Е. Обрешкова, в представен писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва жалбата. Пледира за отхвърлянето й по изложени съображения. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение с оглед наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на И. П. против заповед № 1584 от 24.10.2025 г., издадена от директора на Агенция Митници, с която на основание чл. 97, ал. 1, чл. 90, ал. 1, т. 5 и чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДСл и за нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 5 ЗДСл, му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение на длъжността [заличен текст]. Съдът е направил подробен и прецизен анализ на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, като е взел предвид доводите и възраженията на страните и е установил фактическата обстановка. За да се отхвърли жалбата, е извършена служебна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт в съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК на всички основания по чл. 146 АПК, като е прието, че същият е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма и с изискуемото от чл. 97, ал. 1 ЗДСл съдържание, при спазване на процедурата по издаването му и при правилно приложение на материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. Решаващите мотиви при които е постановено, напълно се споделят от настоящата касационна инстанция, в условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК, поради което не следва да се преповтарят в пълнота, още повече, че възраженията в касационната жалба вече са били направени пред първоинстанционния съд и обосновано са отхвърлени. Конкретното дисциплинарно наказание е наложено на И. П. - [заличен текст] за това, че на 11.07.2025 г. е поискал парични средства от Г. П. за обмитяване на превозно средство на занижена митническа стойност, като собственикът на автомобила му е дал 200 лева, за което подал сигнал на тел. 112. П. поел ангажимент да помогне и други превозни средства на лицето. П. съдействал на служителите на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ (ГДБОП) при организирана от тях специализирана операция, в хода на която предал на П. предоставени от полицейските служители маркирани банкноти в размер на 500 лева, за договореното обмитяване на ремарке и каравана. И. П. е задържан при получаване на парите, като при направения му обиск у него е намерен и протокол за извършена митническа проверка. На 11.07.2025 г. и на 20.08.2025 г. в МП Летище Горна Оряховица с митнически декларации са поставени под режим 40 - едновременно допускане на стоки за свободно обращение и освобождаване за потребление лекотоварният автомобил, караваната и ремаркето на Г. П. -посочен като вносител и декларатор. Всички действия по митническите проверка са осъществени от П.. Случаят, включително и това, че срещу него е образувано досъдебно производство, е намерил медиен отзвук в 45 публикации, с което е уронен престижът на държавната служба. Това поведение на държавния служител е квалифицирано като дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 5 ЗДСл (неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация (КПСДА), вр. чл. 2, т. 8, чл. 11, ал. 1-3 и чл. 21 КПСДА, както и на т. 13 от Кодекса за поведение на митническия служител (КПМС), вследствие на което е наложено дисциплинарното наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение. В съответствие с приложимия материален закон е заключението на първоинстанционния съд, че от страна на И. П. е допуснато посоченото в оспорената заповед дисциплинарно нарушение и предпоставките за прилагане от административния орган на разпоредбите на чл. 90, ал. 1, т. 5 и чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДСл за налагане на дисциплинарно наказание и прекратяване на служебното правоотношение, са изпълнени. Въпреки твърденията за необоснованост на дисциплинарното обвинение, касаторът не ангажира доказателства които да разколебаят изводите, че П. не е изпълнил служебните си задължения, а искайки и получавайки съответната парична сума за да ги наруши, е действал в свой личен интерес с користна цел. Той е задържан при получаване на маркираните банкноти, което се потвърждава и от взетите обтривки на ръцете му. В тази връзка не се споделят и оплакванията в касационната жалба за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила от решаващия съд при постановяване на съдебния акт, поради липса на цялостна проверка на доказателствата. Следва да бъде отбелязано, че съгласно разпоредбата на чл. 89, ал. 4 ЗДСл дисциплинарната отговорност на държавните служители се носи независимо от това дали деянията им за които е ангажирана тази отговорност, могат да бъдат основание за търсене и на друг вид отговорност, в случая наказателна. На П. е наложено дисциплинарно наказание уволнение като държавен служител не заради това, че е извършил престъпление по смисъла на Наказателния кодекс (НК), а за това, че обективираните от него действия съставляват нарушения на признати от закона етични норми, регулиращи поведението на служителите. Наказващият орган не е обвързан от развитието и изхода на наказателното производство срещу същото лице. Не е необходимо едно деяние да осъществява състав на престъпление по смисъла на НК, за да може същото да бъде квалифицирано и като дисциплинарно нарушение. Дисциплинарното производство не може да бъде обусловено от приключването на наказателното производство с осъдителна присъда, но няма пречка материали от последното - протоколи от разпит на свидетели, за освидетелстване, за обиск и изземване и експертизи, да бъдат приобщени като доказателства и в дисциплинарното производство. Те категорично очертават описаната в процесната заповед фактическа обстановка. Не се установяват данни за намерение у Г. П. да злепостави митническият служител, напротив - извършеното сигнализиране от същия на компетентните органи е с цел да се изобличи неправомерното поведение на П.. Процесното деяние е получило широк отзвук в медиите, с което е уронен престижът на службата. Това, че има съвпадение на инициалите на касатора с тези на друг служител, не променя факта на уронения престиж. Деянието представлява нарушение на етичните правила, за което правилно дисциплинарно-наказващият орган е наложил най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“ по смисъла на чл. 90, ал. 1, т. 5 ЗДСл и на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДСл, служебното правоотношение на П. е прекратено, както законосъобразно е приел и първостепенният съд. Не може да бъде споделено възражението на касатора, че не е запознат с етичните норми по КПСДА, още повече, че същият и публикуван в Държавен вестник и в кръга на служебните му задължения се включва съобразяването с тях - чл. 28, ал. 1 ЗДСл. Неоснователни са възраженията за допуснати процесуални нарушения по възлагането и провеждането на производство пред дисциплинарния съвет, което е в съответствие с изискванията на чл. 96 ЗДСл. Образуваното дисциплинарно дело е наредено по заместване от титуляра, което се установява от надлежно представени заповеди. Без значение за законосъобразността заместването е причината, която го е наложила, при спазването на законовите изисквания за постановяване на необходимите заповеди, които надлежно оправомащават заместващия служител. Уведомяването и участието на служителя в производството пред съвета не е задължително, а изслушването е по преценка на дисциплинарния съвет. Този извод следва от разпоредбата на чл. 96, ал. 2 ЗДСл, според която дисциплинарният съвет може да изслуша при необходимост държавния служител. Това разбиране е в съответствие с изпълняваните от дисциплинарния съвет функции на помощен орган, който изяснява фактите и обстоятелствата от значение за случая и подпомага органа по назначаването при вземането на решение. Окончателната преценка за това налице ли е нарушение и как следва същото да бъде санкционирано, принадлежи на дисциплинарно наказващия орган, който не е обвързан със становището на съвета. Ето защо именно органът, компетентен да наложи наказание, а не този с подпомагащи функции, е задължен да осигури възможност на служителя да се защити и да представи доказателства, като го изслуша и приеме писмените му обяснения. Съставеният протокол от дисциплинарния съвет документира надлежно проведените от същия заседания на 26.08.2025 и 01.10.2025 г. и надлежно е подписан от членовете му. Противно на твърденията на касатора, условията на чл. 93, ал. 1 ЗДСл са изпълнени - служителят е уведомен за провежданото производство по повод допуснати от него нарушения и му е дадена възможност преди налагането на дисциплинарната санкция да депозира писмени обяснения и да направи устни възражения, като посочи доказателства. Ето защо доводите за нарушение на изискванията на чл. 93, ал. 1 ЗДСл не се споделят от настоящата инстанция. Не се установяват нарушения и при правната квалификация на нарушението. Допуснатата грешка на едно място на заповедта със записването на чл. 89, ал. 1, т. 1 и т. 5 ЗДСл, вместо ал. 2 от същия член, се дължи на очевидна фактическа грешка, която подлежи на поправка по реда на чл. 62 АПК, още повече, че в останалите части на заповедта и в съпътстващите я документи правната квалификация се посочена точно. Не се кредитират доводите в жалбата за необоснованост на преценката по чл. 91 ЗДСл. Видно от съдържанието на оспорената заповед, тя съдържа мотиви относно тежестта на извършеното нарушение, формата на вината, цялостното поведение на служителя, вида на наложеното дисциплинарно наказание, включително относно обстоятелствата при извършването му. Предвид изложеното касационният състав приема, че при постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати посочените от касационния жалбоподател нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид неоснователността на касационната жалба в полза на ответника следва да бъде присъдено заявеното в срок юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, което се определя в размер на 100 евро, съгласно чл. 143, ал. 3 АПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение