Решение № 6598 от 10.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6768/2011 г.
ВАСIV отделение10.05.2012 г.докладчик Татяна Хинова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 325 от 18.03.2011 г., постановено от Административен съд Благоевград по адм. д. № 1028/2010 г. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 6598 от 10.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6768/2011 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Гюрга Стефанова Кънева срещу решение № 325 от 18.03.2011 г., постановено от Административен съд Благоевград по адм. д. № 1028/2010 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение е постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде отменена оспорената заповед на кмета на община Сандански. Ответникът - кмета на община Сандански, не взема становище по касационната жалба. Заинтересованите страни Катя Русева Николова, Михаил Николов Аргиров и София Михайлова Коларска изразят становище за основателност на касационната жалба и правят искане за отмяна на обжалваното решение. Останалите заинтересовани страни не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано по оспорване на заповед № АБ-137 от 31.08.2010 г., с която кмета на община Сандански, на основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, е определил застроената площ, попадаща за поземлен имот № 65334.600.312 по приетия помощен план, попадаща в м. "Боруна", промишлена зона на гр. Сандански. Съдът е потвърдил като законосъобразен оспорения административен акт. За да стигне до този извод, съдът е приел, че процедирания имот, за който е признато право на възстановяване за наследници на Стефан Аврамов Николов, е изцяло застроен. Съдът е приел, че в границите на имота има построени промишлени сгради и обслужващи проводи и съоръжения, които ведно с необходимата прилежаща площ, водят до извод, че не е налице свободна от застрояване площ. Правните изводи на решаващият съд са изведени след преценка на приета по делото съдебно-техническа експертиза, която не е била оспорена от страните. По тези доводи съдът е потвърдил като законосъобразен оспорения административен акт. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да обосновават наличие на релевираните нарушения, съставляващи касационни отменителни основания. Неоснователно е първото възражение в касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон. С разпоредбата на § 1в, ал. 1 и ал. 2 от ДР на ППЗСПЗЗ е предвидено примерно изброяване на строителните дейности и съоръжения, които не позволяват възстановяване на собствеността на земеделски земи. За изясняване на релевантния въпрос, а именно налице ли е застрояване, което да препятства възможността за възстановяване на земеделска земя, включена в урбанизирана територия, следва да се съобрази и легално дефиниране на понятието "строежи", което е дадено с разпоредбата на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. В случая, съдът е установил именно тези релевантни факти. Установено е, от приетото експертно заключение, че върху терена на процедирания имот има застроени производствени сгради - основни и спомагателни, подземни проводи и съоръжения, обслужващи производствените терени. Правилно съдът е съобразил и необходимите прилежащи терени при определяне на застрояването на имота. Не могат да се споделят доводите на касационния жалбоподател, че при определяне на свободната от застрояване площ, процедираната част от терена следва да се разглежда отделно от поземления имот, в който са включени по действащия регулационен план. Отреждането и застрояването на имота е комплексно по своя характер - за производствени нужди, и е недопустимо при определяне на застроената част от имота да се отделят части извън контекста на целия терен. Освен това следва да се отбележи, че съобразно приетото заключение върху целия терен са разположени подземни проводи, които обслужват производствените сгради и съоръжения. Съоръженията на подземната инфраструктура също се включват в дефинирането на понятието "строеж" и се съобразят при определяне на застроената част от имота. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът е преценил заключението на приетата съдебно-техническа експертиза, ведно с всички събрани в хода на производството доказателства. Освен това експертното заключение не съдържа правни квалификации, както се твърди с касационната жалба. Техническата експертиза е дала заключение само по отношение на техническите параметри - трасиране на границите на процедирания имот върху терена на поземлените имоти по действащия план, както и отразяване на фактическото застрояване. Освен това следва да се отбележи, че заключението на техническата експертиза е прието в съдебно заседание на 28.02.2011 г. без да бъде оспорено от процесуалния представител на касационния жалбоподател. Съществено процесуално нарушение касае допуснато от съда нарушение на процесуална норма, което е довело до ограничаване на процесуалните права на страните. В случая не може да се приеме, че процесуалното бездействие на страната в първоинстанционното производство може да се преценява като основание за отмяна на обжалваното решение. С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение