Решение № 3548 от 22.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9736/2016 г.

Решение № 3548 от 22.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9736/2016 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Г. дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на началника на М. В. против решение № 77/2016 г. по адм. д. № 129/2016 г. по описа на Административен съд Ш. с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът "Брамас 96" АД в писмен отговор поддържа становище за неоснователност на касационната жалба, моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от страна, за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и като я разгледа по същество, констатира: С обжалваното решение Административен съд Ш. е отменил решение № А-91/23.02.2016 г. на началника на М. В., потвърдено с решение № Р-164/01.04.2016 г. на директора на Агенция "Митници", с което е отказано на "Брамас 96" АД с ЕИК ********* издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител и е върнал преписката на началника на митница В. за ново произнасяне с указания по тълкуването и прилагането на закона съгласно мотивите. За да постанови този правен резултат, първоинстанционният съд е приел, че отказът е незаконосъобразен предвид установяването, че продуктът " тежко гориво", код 27101964, се ползва в производствен процес за получаване на технически прегрята пара за термично обработване на странични животински продукти и трупове на умрели животни, при който се получава месокостно брашно, категория 1 и 2 и преработен животински протеин /месокостно брашно категория 3/, реализируемо на пазара като суровина за храна за домашни любимци. При това е приел, че горивото с код 27101964не се ползва като енергиен продукт за отопление по смисъла на чл. 4, т. 37 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/, а представлява енергиен продукт чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС, освободен от акциз, предвид незаконосъобразно на "Брамас 96"АД е отказано издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител. Решението е постановено в отсъствие на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Релевантните за спора факти и обстоятелства са изяснени в пълнота и страните не спорят по тях. Приетото по делото писмено заключение на съдебно-техническа експертиза е потвърдило констатациите и на административния орган относно обстоятелството, че процесното гориво се ползва за цели, различни от моторно гориво. Спорът е сведен до това ползва ли се горивото за отопление или не като продукт, включен в технологичния производствен процес при термичната преработка на странични животински продукти и трупове на умрели животни и получаване на месокостно брашно категории 1, 2 и 3. Определение на понятието "енергиен продукт за отопление" се съдържа в чл. 4, т. 37 от ЗАДС - продукт, участващ в процес, свързан с отделянето на топлина, която се използва непосредствено или чрез преносна мрежа. Енергийният продукт за отопление включва всички случаи, когато енергийни продукти се изгарят и получената топлина се използва независимо от крайното й предназначение, с изключение за цели по т. 10 и т. 33а или за цели, различни от моторно масло или гориво за отопление. При изследване производствения процес е безспорно установено, че горивото с код 27101964 не се ползва за отопление, а участва в производствения процес в предприятието с предназначение за получаване на пара, необходима за производство на крайния продукт, т. е без използването му осъществяването на технологичния процес е невъзможно. Това обстоятелство е било безспорно установено и в хода на административната преписка, но без основание не е зачетено от административния орган. Ето защо съдът в съотвествие с материалния закон е приел, че условия за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител по отношение на оспорващия са били налице и изводът за незаконосъоразност на административното решение за отказ такова удостоверение да бъде издадено се явява правилен. Касационният довод, релевиран с твърдение за нарушение на чл. 17, пар. 1, б. "а" от Директива 2003/96/ЕС/ е неоснователен. Тази разпоредба предвижда условия, които не са били предмет на преценка от административния орган, последният не се е позовал на тях и в първоинстанционното производство. Приложното поле на тази директива е очертано в разпоредбата на чл. 2 . Процесното гориво с код 27101964 не е измежду изчерпателно изброените енергийни продукти, а изрично в § 4 б. "б" на посочения чл. 2 се сочи, че директивата не се отнася до енергийните продукти, ползвани за цели, различни от моторни горива или горива за отопление. Предвид изложеното обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този резултат на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 720 лв. В тази инстация страната е представлявана от адвокат, надлежно упълномощен, изготвил писмен отговор по касационната жалба. Размерът на разхода е доказан с Договор за правна защита и съдействие от 08.03.2016 г. / л. 13/. Мотивиран така, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд