Решение № 1595 от 21.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 9623/2021 г.

Решение № 1595 от 21.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 9623/2021 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) срещу решение № 933 от 25.06.2021 г., постановено по административно дело № 627/2021 г. от Административен съд Бургас, с което е отменено негово Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2017 г. с изх. № 02-020-6500/1542/15.02.2021 г. (УП). По наведени доводи за неправилност на решението, поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК се иска отмяната му и присъждане на направените деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба – Н. Т. в представено писмено становище оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е от компетентния съд, в предвидената от закона форма, след сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него, а разгледано по същество е правилно. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона писмена форма, но при допуснати в нарушения на предвидените в закона административнопроизводствени правила, на материалния закон и неговата цел. Този извод на съда е обоснован с това, че в хода на административното производство не е посочена ясно и недвусмислено констатираната от органа нередност – неспазване на изискванията за управление довело до нарушаване на правата на земеделския производител в административното производство, а освен това е постановено в нарушение на чл. 35 АПК. От съдържанието на таблицата с изчисление на финансово подпомагане по направление "Биологично разнообразие" – част от акта се установява, че макар по отношение на заявената от Т. площ в колони 9 и 11 да е посочено, че санкционирана площ за неспазени базови изисквания и изисквания за управление няма, а в колона 12 да е посочено, че няма установено неспазване в текущата година на всички базови и изисквания за управление, засягащи над 50 % от заявените за подпомагане площи, доколкото в съответните графи е посочено "не" или "0" за площ, същевременно в графата Санкции и редукции на субсидията в лева в графа 16 – Неспазени изисквания за управление е посочена санкция - сума в размер на 11472, 57 лв. От обясненията към цитираните колони се установява следното: към колона 9 е посочено, че отразява санкционираната площ съгласно раздел V "Намаление при неспазване на базови и изисквания за управление от мярка 11"БЗ" от ПРСР 2014-2020, буква А) Базови изисквания от Методиката за намаляване и отказване на плащанията по м. 11 "БЗ" от ПРСР 2014-2020 г., утвърдена със Заповед №РД 09-233/12.03.2018 г., издадена от Министъра на земеделието, храните и горите на основание чл. 13 от Наредба № 4/24.02.2015 г. (Методиката), а в колона 11 е посочено, че отразява санкционираната площ съгласно раздел V "Намаление при неспазване на базови и изисквания за управление от мярка 11"БЗ" от ПРСР 2014-2020, буква Б) Изисквания за управление" от Методиката. При липсата на посочени в акта санкционирани площи за нередности е останало неясно на какво основание съгласно посоченото в колона 16 на Т. е наложена санкция в конкретния размер. Още повече, в обясненията към тази колона липсва конкретизация, а е посочено единствено, че същата е наложена съгласно раздел V "Намаление при неспазване на базови и изисквания за управление от мярка 11"БЗ" от ПРСР 2014-2020, буква Б) Изисквания за управление" от Методиката, без конкретизация кои точно изисквания са нарушени. Отделно от това в акта е посочено, че общата оторизирана сума за получаване(макар да липсва такава) е изчислена чрез ИСАК след извършени задължителни административни и/или проверки на място на данните по заявлението, които са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК и с предоставените данни от контролиращото лице също без да са посочени конкретно те, както и информацията от ИСАК, която е съобразена в конкретния случай. От така установеното следва извод, че макар акта да е постановен в писмена форма в същия не се съдържат задължителните реквизити по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като липсват посочени в него на конкретни фактически и правни основания за постановяването му, което е отменително основание по чл. 146, т. 2 АПК. Действително по преписката са налице доказателства, че след извършена проверка на 21.11.2017 г. контролиращото лице на 14.12.2017 г. подава заявление за редакция на въведени данни в Системата за въвеждане на данни от външни институции, в които е посочено, че преходните периоди не са конкретно посочени в годишната програма за производство, налице е удължаване на преходния период и операторът не разполага с валиден сертификат за съответствие. Същевременно обаче по делото е приложен сертификат за съответствие № 01/810/00009/18, издаден на 10.01.2018 г. и валиден до 09.01.2019 г. въз основа на последната инспекция, извършена на посочената по-горе дата 21.11.2017 г. – т. е. преди постановяване на акта лицето е разполагало с валиден сертификат за съответствие и отразените в протокола за извършена проверка нередности са били отстранени своевременно – преди постановяване на процесния акт и дори преди постановяване на предходния такъв от 14.02.2019 г. При това по делото не е установено по надлежния ред неизпълнение на задължението на земеделския производител, като подпомагано лице по чл. 33, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г да спазва изискванията на Регламент (ЕО) № 834/2007 и Регламент (ЕО) № 889/2008 на Комисията, при което обосновано в обжалваното решение е прието, че актът е постановен при неправилно приложение на закона и неговата цел. Наведените доводи, че в случая сертификатът за съответствие е станал известен на органа във фазата на съдебното производство поради неизпълнение на ангажимента на контролиращото лице да предостави всички документи, а актът е постановен след проявена активност от органа за изясняване на фактическата обстановка, макар същият да действа при условията на обвързана компетентност и при липса на възможност да избира поведение са неоснователни, а освен това си противоречат. На първо място сертификатът е представен в производството по адм. дело № 341/2020 г. по описа на АС Бургас, чийто предмет е бил законосъобразността на УП изх. № 02-020-6500/1542/14.02.2019 г. и макар да не е обсъден при постановяване на решението по делото без съмнение е станал известен на страните към този момент, доколкото е приет като доказателство по делото с протоколно определение от 11.03.2020 г. по адм. дело № 341/2020 г., прието по делото на АС Бургас. По административно дело № 627/2021 г. по описа на АС Бургас, по което е постановено обжалваното пред настоящия състав решение № 933 от 25.06.2021 г. предмет на проверка за законосъобразност е друг акт – УП с изх. № 02-020-6500/1542/15.02.2021 г., който е постановен от органа след отмяната на предходното писмо с влязло в сила съдебно решение, като същият е бил задължен да се съобрази с дадените указания, както и с установените по това дело факти. Без съмнение всички административни органи, включително тези при ДФЗ – РА са длъжни при постановяване на актовете си да се прилагат действащите законови норми, а в случая както правилно е посочено в обжалваното решение, актът е постановен в нарушение на чл. 35 АПК – без органът да е изяснил релевантните за спора факти, дори нещо повече, въпреки изясняването им същите не са съобразени. В тази насока следва да бъде посочено, че постановяването на незаконосъобразни актове дава възможност за приложение на разпоредбите на чл. 203 и сл. АПК, а заплащането на суми от бюджета на администрацията при органа по такъв повод представлява вреда за последната. Поради изложеното настоящият състав намира, че решението на АС Бургас е материално законосъобразно. Същото е и обосновано – изводите на съда са базирани изцяло на събраните в хода на производството доказателства, като при извършената проверка не се установи допуснато нарушение на съдопроизводствените правила при постановяването му. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение