Решение № 6850 от 8.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5163/2015 г.

Решение № 6850 от 8.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5163/2015 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Н. Н. А., понастоящем в Затвора в гр. Пазарджик против решение № 185 от 19.03.2015 г., постановено по адм. д. № 527 по описа за 2014 г. на Административен съд - Пазарджик. Релевират се оплаквания за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество чрез уважаване на предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Ответникът по касационната жалба - Главна дирекция "Охрана" оспорва основателността й. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане по същество и е основателна. С обжалваното решение Административен съд - Пазарджик е отхвърлил иска на Н. Н. А. против Главна дирекция "Охрана" гр. София, с искане ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 1000 лева за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 13.06.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен и недоказан. Съдът е изяснил делото от фактическа страта, като е приел, че искът се основава на твърдение, че при конвоиране на ищеца на датата 13.06.2014 г. в Апелативен съд - Пловдив с поставени белезници и колан на краката и ръцете, в нарушение на принципите на необходимост и пропорционалност и разпоредбите на ЗИНЗС, на ищеца са причинени неимуществени вреди - негативни емоционални преживявания и душевни страдания, които се оценяват на 1000 лв. Съдът е установил следната фактическа обстановка, която настоящата инстнация възприема изцяло, на осн. чл. 220 АПК: Видно от писмо с вх. № 2815 от 11.08.2014 г. на началника на Затвора гр. Пазарджик, ищецът изтърпява присъда № 78 от 12.04.2010 г. по НОХ дело № 112/2009 г. на Окръжен съд гр. Хасково, с която на основание чл. 116 от НК му е наложено наказание "Доживотен затвор". Родителите му са пенсионери и живеят в с. Светулка, общ. Ардино, обл. Кърджали. Посочено е, че лишеният от свобода постъпва в Затвора гр. Стара Загора на 24.01.2007 г., където пребивава до 14.03.2014 г. На 14.03.2014 г. е преведен в Затвора гр. Пловдив за изтърпяване на наказанието по район. Със заповед на главния директор на ГД "Изтърпяване на наказанията" на 14.2014 г. е преведен за доизтърпяване на наказанието в Затвора гр. Пазарджик. От представените по делото писмени доказателства и справка с рег. № 4585 от 18.11.2014 г. се установява, че на посочената дата - 13.06.2014 г., ищецът е конвоиран от служители на ГД "Охрана" до Апелативен съд - Пловдив за участие като страна в гр. д. № 383/2012 г. по описа на съда. От същата справка се установява, че при конвоирането са използвани помощни средства съгласно Правила за употреба на помощни средства от служителите на ГД "Охрана" при Министерство на правосъдието и методически указания за използването на различни видове помощни средства, технически характеристики и правила за безопасност при употребата и съхранението им, утвърдени със Заповед № ЛС-04-272/17.07.2008 г. В хода на конвоирането на ищеца не са сваляни белезниците на краката. По време на престоя в помещенията за задържани лица в сградата на Съдебната палата-Пловдив ищецът не се е оплаквал пред конвоиращите лица за понесени болки и страдания от поставените крачни белезници. След приключване на делото ищецът А. е бил конвоиран обратно до затвора гр. Пловдив и предаден на надзирател от същия. По делото е представена молба с изх. № 1/9.07.2014 г. от ищеца А. до началника на ОД "Охрана" Пловдив, с която е изискал записите от системите за видео наблюдение за горепосочената дата. Установява се от справка рег. № 4631 от 20.11.2014 г. от директора на ОД "Охрана" Пловдив, че съхранението на записи от записващите устройства на ГД "Охрана" Пловдив се извършва за период от 30 дни съгласно Заповед № ЛС-04-523/14.04.2010 г. на министъра на правосъдието и Реда за използване на техническите средства за явно наблюдение в обектите на съдебната власт. По делото е разпитан като свидетел И. Р. С., също изтърпяващ наказание лишаване от свобода в ТПО "Хеброс" гр. Пловдив, който свидетелства, ча когато е видял ищеца същият е бил с белезници на краката и същият е правил оплакване за това. За да отхвърли предявения иск съдът е приел, че същият е неоснователен и недоказан. Неоснователни и недоказани са твърденията на ищеца, че ответникът с действията и бездействията си, по повод изпълнението на административна си дейност, е довел до неговото емоционално състояние, изразяващо се в главоболие, нерви и страдания. В решаващите си мотиви, въз основа на анализ на чл. 6 от Правилата за употреба на помощни средства от служителите на ГД "Охрана", съгласно който белезниците са предназначени за ограничаване на възможностите за движение на крайниците на конвоираните лица, както и на Раздел I, т. 1.1. от Методическите указания за използването на различни видове помощни средства, според които белезниците за крака се използват съвместно с белезниците за ръце, съдът е достигнал до извод, че длъжностните лица от ГД "Охрана" са спазили регламентирания ред при конвоиране на ищеца, както и във връзка с използването на обезопасителни приспособления по отношение на него, т. е. не са налице незаконосъобразни действия или бездействия при и по повод изпълнение на административната им дейност. Съдът се е обосновал с обстоятелството, че тъй като ищецът е с присъда "Доживотен затвор" под особен режим, то същият се води особено опасно лице, с оглед на което служителите са действали при спазване на правилата, регламентирани в чл. 23, ал. 4, т. 6 от Правилата за условията и реда за осъществяване на конвойната дейност от служителите на ГД "Охрана". Съгласно посочената разпоредба при конвоирането на особено опасни лица се поставят белезници за крака и/или специални колани около кръста за фиксиране на белезниците за ръце, или специални комплекти (комбинация за ръце, кръст и крака). Така постановеното решение е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до нарушение на материалния закон и е необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Въпреки пространното изложение на фактите, относими за спора, нарушението на съда се състои в неизлагането на мотиви под формата на правни изводи относно основния предмет на спора, а именно, наличието на законосъобразност на действията на конвоиращите служители на ответника, с оглед приложимите норми на закона и нормите от по-висш правен ред, какъвто е този на ЕКПЧ, причиняването на вреди и наличието на причинно-следствена връзка между тях. Прави впечатление, че съдът, под формата на правни изводи, е възпроизвел изцяло становището на ответната страна, която не е подложил на правен анализ с оглед на приложимите норми на българското законодателство в този случай и юриспруденцията на ЕСПЧ. В мотивната част на решението не е отделено спорното от безспорното, не е посочено кои твърдени от ищеца факти следва да се приемат за установени, не е посочено какви правни квалификации следва да се приложат. От решението не става ясно дали съдът стига до извод за осъществяване на главния факт по спора - по време на престоя в съдебната палата за участие като страна в посоченото гражданско дело в Апелативен съд - Пловдив ищецът е пребивавал ли е без поставените на краката белезници да бъдат свалени, за какъв период от време, при какви условия, в какво помещение и съществували обезопасяване на това помещение за подобни случаи. Представените от ответната страна доказателства не са анализирани с оглед тяхната доказателствена стойност. Показанията на разпитания по делото свидетел не са подложни на анализ в тяхната цялост досежно всички съдържащи се в тях обстоятелства, а не с оглед защитената в решението теза. При наличие на противоречие в показанията същите е следвало да се обсъдят обстойно в решението и дасе посочи кои факти се приемат за установявани, В случай, че за определни обстоятелства страните не представят доказателства, съдът е длъжен, във връзка с със служебното начало, да укаже тава. Неизяснен по делото е въпросът при какъв режим изтърпява наказанието си ищецът и какво следва да се разбира под понятието "особен режим" употребено от съда / възпроизведено директно от становището на ответника/ с оглед нормата на чл. 61 ЗИНЗС. С оглед установената практика на ЕСПЧ /включително и досежно разпределение на доказателствената тежест при нарушение на основни права, и доказаността на вреди от това/ съдът дължи отговор на въпроса квалификацията "особено опасно лице" употребена в чл. 23, ал. 4, т. 6 от Правилата за условията и реда за осъществяване на конвойната дейност от служителите на ГД "Охрана". има ли законова дефиниция, съществуват ли законови критерии за определяне на едно лице като особено опасно. При прилагането на тази норма от съответния административен орган или длъжностно лице следва ли да се вземат предвид конкретни обстоятелства, съобразно всяко конкретно лице /напр. конкретно поведение, минали прояви, опит за бягство, опит за извършване на друго престъпление/, т. е. длъжностното лице следва ли да прилага принципа на пропорционалност или съдържанието това понятие се подразбира от осъждането и се прилага общо към всички осъдени лица без изключение при конвоиране. Като не е изложил подобни съоражения, които са от значение за правния спор, съдът е нарушил съдопроизводствените правила и е постановил неправилно решение което следва да се отмени. делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на АС - Пазарджик. Водим от горното, Върховният административен съд