Решение № 14549 от 30.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1983/2010 г.

Решение № 14549 от 30.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1983/2010 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на председателя на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" - град София против решение от 22.12.2009 г., постановено по адм. дело № 6718/2009 г. на Административен съд София-град /АССГ/. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Николай Иванов Коцев от град София е депозирал писмено възражение със становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение АССГ е отменил решение № 8.1/14.08.2009 г. на комисията за разглеждане на заявления по ЗДОИ при АПИ за достъп до обществена информация по заявление рег. № 94-001826/13.08.2009 г., подадено от Николай Иванов Коцев и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона в мотивите на решението. Първоинстанционният съд е установил, че със заявление № 94-001826/13.08.2009 г. Николай Иванов Коцев е поискал от АПИ да му бъде предоставен достъп до обществена информация, относно следното: фирмите, лицензирани да извършват пътна помощ на територията на България /наименование и ЕИК/. В оспорения отказ административният орган е изложил мотиви, че АПИ не може да получи съгласието на "трето лице" по чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ, тъй като няма информация коя фирма извършва реално услуга "пътна помощ". В мотивите на решението е прието, че оспорения изричен отказ е незаконосъобразен, като издаден в противоречие с разпоредбите на чл. 38 и 39 от ЗДОИ, който задължават субектите по чл. 3 от закона да се произнесат с мотивирано решение в законоустановения срок по подаденото заявление за достъп до обществена информация дори и в случаите на отказ тя да бъде предоставена. Прието е също така, че исканата информация представлява "обществена информация" по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, както и че органът не е изпълнил административната процедура по чл. 31, ал. 2 от ЗДОИ. АПИ е задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ да предостави поисканата обществена информация, като се позовал на разпоредбата на чл. 148в, ал. 3 от Закона за движението по пътищата, който постановява, че регистъра на лицата, извършващи пътна помощ се води от Агенция "Пътна инфраструктура". По тези съображения изричният отказ е отменен и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по искането на заявителя, с дадени указания за предоставяне на посканата информация. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Разпоредбите на ЗДОИ уреждат обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация. При анализа на законовите разпоредби досежно реализацията на тези отношения се налага изводът, че задължения субект по чл. 3 от същия закон дължи мотивирано писмено произнасяне. Този извод се потвърждава от изричните разпоредби на чл. 28, ал. 2 - изискваща писмено уведомяване на заявителя за взетото решение, чл. 38 и чл. 39 - въвеждащи изисквания за форма и съдържание на административното решение, връчване на решението за отказ за предоставяне достъп до обществена информация. Налице е законов императив за писмено произнасяне по заявлението, включително и при отказ. Законът за достъп до обществена информация не поставя издаването на решения за достъп до обществена информация в компетентност на определени държавни органи, нито въвежда специална спрямо възложената им с други закони материална компетентност. Както предвижда чл. 3, ал. 1 ЗДОИ, този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи или органите на местното самоуправление в Република България. От това следва, че всеки държавен орган може да вземе решение, свързано с достъп до обществена информация, стига поисканата информация да се създава или съхранява от него. Според чл. 28, ал. 2 ЗДОИ органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. В мотивите на решението на АССГ правилно е прието, че оспореното решение за отказ да бъде предоставена обществена информация е незаконосъобразно. Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ е държавният орган по чл. 3, съхраняващ информацията или упълномощено лице, и в случая това е изпълнителния директор на АПИ, е следвало да изложи мотиви, предвид на обстоятелството, че поисканата информация представлява "обществена информация" по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че при наличие на хипотезата на чл. 31 от ЗДОИ, когато обществената информация се отнася до трето лице и е необходимо неговото съгласие за предоставянето й, административният орган е длъжен да изпълни задълженията си по ал. 2 и 3 на цитираната норма или да предостави исканата информация при условията на ал. 4 на чл. 31 от ЗДОИ. Доказателства за изпълнение на визираната законова процедура към административната преписка липсват, поради което правилно съдът е приел незаконосъобразност на отказа и на това основание. Основателен е изводът на съда, че задължения да даде информация субект разполага с нея, с оглед законовите му задължения по ЗДвП да води регистърът на лицата, извършващи пътна помощ. Административният орган не е мотивирал отказа си с оглед разкриване на търговска тайна или нелоялна конкуренция. Изводите му, че с посочването на ЕИК се нарушава разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ е незаконосъобразен, както правилно е приел съда в предвид на това, че в Търговския регистър тези данни са публични. Предвид на изложеното, решението като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Разноски от ответника са претендирани, поради което такива не следва да бъдат присъдени. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение