Решение № 281 от 9.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9510/2019 г.

Решение № 281 от 9.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9510/2019 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Фарма дистрибюшън" ООД от гр. В. Търново, чрез адв. Евтимов срещу решение № 343/19.07.2019 г., постановено по адм. дело № 856/2018 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № П- 04000418138087-004-001/14.08.2018 г. на ТД на НАП - В. Търново, потвърден с Решение № 208/31.10.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново. В касационната жалба се релевират оплаквания за допуснато нарушение на материалния закон по приложението на чл. 129, ал. 6 ДОПК, като и неправилна преценка на фактите и доказателствата по делото, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на обжалваното решение и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП в депозирано по делото писмено становище на юриск. Вълкова, я оспорва с искане обжалваното решение да бъде оставено в сила и да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1269,97 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на "Фарма дистрибюшън" ООД срещу цитирания по-горе АПВ, с което е отказано възстановяване на сума от 24 665,61 лв., представляваща законната лихва върху невъзстановен в срок надвнесен ДДС, първоинстанционният съд е приел, че съгласно чл. 129, ал. 6 ДОПК недължимо събраните или внесени суми, се връщат със законната лихва за изтеклия период, когато са внесени или събрани въз основа на акт на органа по приходите, а настоящия случай не е такъв. Въз основа на заключението на съдебно- икономическа и допълнителна съдебно икономическа експертиза, съдът е приел, че не са налице невъзстановени суми. Обжалваното решение е правилно постановено. Разпоредбата на чл. 129, ал. 6 ДОПК регламентира, че недължимо внесени или събрани суми, с изключение на задължителни осигурителни вноски, се връщат със законната лихва за изтеклия период, когато са внесени или събрани въз основа на акт на орган по приходите, а в останалите случаи сумите се връщат със законната лихва от деня, в който е следвало да бъдат възстановени по реда на ал. 1 - 4. Правилно и в съответствие със закона е приетото от съда, че по чл. 129, ал. 6 ДОПК възстановяване на лихва върху недължимо внесени или събрани суми с акт на органа по приходите, се възстановяват със законна лихва за периода. Първоинстанционният съд подробно е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства въз основа на събраните по делото писмени доказателства и заключенията на съдебно – икономическата експертиза и допълнителната такава и е формирал е аргументирани изводи за съответствие на оспорения административен акт с материалния закон. На основание чл. 128, ал. 1 ДОПК недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от НАП, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от НАП. Съдът е направил подробен анализ и тълкуване на материално – правните разпоредби на чл. 128 и чл. 129 ДОПК, писмените доказателства, както и на заключението на допълнителната съдебно – икономическа експертиза и подробно е обосновал извода си, че претендираната сума вече е възстановена и прихваната чрез РА и АПВ и липсва остатък за възстановяване. В случая касатора е претендирал изплащането на лихви за забавено изпълнение/възстановяване на суми в размери, както следва: 2 747,52 лв. за периода от 12.07.2015 г. до 30.06.2018 г.; 658,ЗЗ лв. за периода от 12.03.2016 г. до 14.02.2018 г.; 293 лв. за периода от 14.04.2016 г. до 22.08.2018 г.; 1 372,97 лв. за периода от 13.08.2016 г. до 15.12.2016 г.; 1 594,39 лв. за периода от 13.10.2016 г. до 22.03.2017 г.; 785,87 лв. за периода от 12.11.2016 г. до 4.05.2017 г.; 41,32 лв. за периода от 23.03.2016 г. до 22.03.2018 г.; 6 046,ЗЗ лв. за периода от 18.08.2016 г. до 27.04.2018 г.; 1 382,96 лв. за периода от 22.08.2016 г. до 27.04.2018 г.; 41,00 лв. за периода от 24.08.2016 г. до 27.04.2018 г.; 2 442,29 лв. за периода от 15.09.2016 г. до 27.04.2018 г.; 104,36 лв. за периода от 5.10.2016 г. до 27.04.2018 г.; 1 822,59 лв. за периода от 5.10.2016 г. до 27.04.2018 г.; 898,13 лв. за периода от 6.10.2016 г. до 27.04.2018 г.; 7,55 лв. за периода от 22.03.2017 г. до 27.04.2018 г.; 19,92 лв. за периода от 5.04.2017 г. до 27.04.2018 г.; 11,89 лв. за периода от 6.02.2017 г. до 10.05.2018 г.; 1,05 лв. за периода от 2.03.2017 г. до 10.05.2018 г. и 3 394,14 лв. за периода от 22.03.2017 г. до 10.05.2018 г. От фактическа страна не е било спорно, че процесиите периоди са били обхванати от ревизии и проверки, приключили с издаване на АПВ и РА, съответно: за данъчни периоди месеци 03.2015 г.; 04.2015 г. и 05.2015 г. е издаден РА №Р-040046000035-091 -001/11.01.2017 г., поправен с РАПРА № Р-04000417004262-003-001/16.01.2017 г., отменен с Решение № 411/8.11.2017 г. по АД № 237/2017 г. по описа на АСВТ и Решение № 7418/5.06.2018 г. по АД № 14767/2017 г. по описа на ВАС. След приключване на това производство е издаден АПВ №П- 04000418116792-004-001/29.06.2018 г., с който са възстановени ДДС и лихви за възстановяване по РА и законна лихва за забава. Този АПВ не е обжалван и е влязъл в законна сила; за данъчни периоди месеци 06.2015 г. и 07.2015 г. е издаден РА № Р-04000415005975-091-001/9.02.2016 г., отменен с Решение № 137/16.05.2017 г. по АД № 332/2016 г. по описа на АСВТ и Решение № 2081/15.02.2018 г. по АД № 6956/2017 г. по описа на ВАС. Впоследствие е издаден АПВ №П-04000418043595-004- 001/22.03.2018 г., с който са възстановени ДДС и лихви за възстановяване по РА и законна лихва за забава. АПВ не е обжалван и е влязъл в законна сила; за данъчни периоди месеци 08.2015 г.; 09.2015 г.; 10.2015 г.; 11.2015 г. и 12.2015 г. е бил издаден РА №Р-04000415010644-091- 001/20.07.2016 г, поправен с РАПРА №Р-04000416134303-003- 01/8.08.2016 г., съответно отменен с Решение № 96/5.04.2017 г. по АД № 705/2016 г. по описана АСВТ и Решение № 3191/13.03.2018 г. по АД № 5532/2017 г. по описа на ВАС. В резултат на този резултат е издаден АПВ №П-04000418069487-004-001/27.04.2018 г., с който са възстановени ДДС и лихви за възстановяване по РА и законна лихва за забава. АПВ не е обжалван и е влязъл в законна сила; за данъчен период месец 01. 2016 г. е издаден РА №Р- 04000416001164-091-001/5.10.2016 г., отменен с Решение № 163/26.05.2017 г. по АД № 813/2016 г. по описа на АСВТ и Решение № 158/5.01.2018 г. по АД № 7594/2017 г. по описа на ВАС. В резултат на това е издаден АПВ №П-04000418020937-004-001/12.02.2018 г. с който са възстановени ДДС и лихви за възстановяване по РА и законна лихва за забава. АПВ не е обжалван и е влязъл в законна сила; за данъчни периоди месеци 02.2016 г.; 03.2016 г. 04.2016 г.; 05.2016 г.; 06.2016 г.; 07.2016 г.; 08.2016 г. и 09.2016 г. с Решение № 28/5.02.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - В. Търново е отменен АПВ № П-04000417190236-004-001/20.11.2017 г. и е възложена нова проверка, която е приключила с издаване на АПВ № П-04000418024385-004-001/21.02.2018 г. С него са възстановени ДДС и лихви за възстановяване по РА и законна лихва за забава. Този АПВ не е обжалван и е влязъл в законна сила; за данъчни периоди месеци 03.2016 г.; 04.2016 г. и 05.2016 г. е издаден РА № Р-04000416004173-091-001/12.01.2017 г., който е отменен с Решение № 242/4.07.2017 г. по АД № 227/2017 г. по описа на АСВТ и Решение № 3601/21.03.2018 г. по АД № 8475/2017 г. по описа на ВАС. В резултат на това производство е издаден АПВ №П- 04000418075034-004-001/10.05.2018 г., с който са възстановени ДДС и лихви за възстановяване по РА и законна лихва за забава. Последващият АПВ не е обжалван и е влязъл в законна сила. По делото е допуснато изслушване на съдебно-икономическа експертиза със задачи да се посочат периодите на възстановяване на жалбоподателя на дължимите данъчни резултати, както и размерът на лихвата за забава за периода на забавено изплащане на сумите, ако е налице такава. В основното заключение на вещото лице се посочва, че след извършване на прихващания/възстановявания на суми, подлежащи на възстановяване, е налице забавено възстановяване, за което се дължи лихва в полза на жалбоподателя в размер на 21 858,62 лв., която сума няма данни да е била прихваната или възстановена. Така даденото заключение е било оспорено от процесуалния представител на директора на "ОДОП" Велико Търново по реда на чл. 200, ал. 3 от ГПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК, като е поискано изслушване на допълнителна СИЕ във връзка с представени писмени доказателства, 9 бр. ревизионни актове/вкл. и 2 бр. РА по поправка на ревизионни актове/ и 1 бр. АПВ, с които според него претендираните суми, представляващи лихви за забава, са били прихванати/възстановени на дружеството. В допълнителното заключение на СИЕ, вещото лице посочва, че дължимите и претендирани на жалбоподателя суми за възстановяване, вкл. и лихвата за забава в размер на 21 858,62 лв., посочена в основното заключение, са прихванати или възстановени на жалбоподателя. Според експерта за процесиите данъчни периоди по ЗДДС от месец 06.2015 г. до месец 05.2106 г. не са налице невъзстановени суми, начислена е лихва за невъзстановени в срок суми, която лихва съответства на дължимата. Правилно първоинстанционна съд, е посочил, че кредитира допълнителното заключение на допуснатата съдебно-икономическа експертиза, като кореспондиращо с писмените доказателства по делото и неоспорено от страните. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено, не са налице отменителните основания, изведени от изложението в касационната жалба, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното изрично искане в депозираното по делото писмено становище за юрисконсултско възнаграждение в посочения от юриск. Вълкова размер от 1269,97 лв., на дирекция "ОДОП" – гр. Велико Търново следва да се присъди тази сума за касационната инстанция. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение