Решение № 316 от 2.07.2009 г. на ВКС по н. д. № 308/2009 г.

Решение № 316 от 2.07.2009 г. на ВКС по н. д. № 308/2009 г., II н. о., НК, докладчик съдията Лиляна Методиева Производството по чл. 419 и сл. НПК е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за проверка по реда на възобновяването на наказателното дело на присъда № 111 от 25.02.2009 г. постановена по н.о.х. дело № 6216/2008 г. по описа на Варненския районен съд в частта, с която по реда на чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 НК са групирани наказанията на осъдения А. А. Я. по посочените в нея присъди. В искането се излагат съображения, че при групирането на наказанията е допуснато съществено нарушение на закона, като в съвкупността са включени деяния, които се намират в условия на рецидив помежду си, поради което производството следва да бъде възобновено, присъдата в тази й част отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав. В съдебно заседание представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения. Осъденият чрез служебно назначеният си защитник изразява становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по приложеното дело, за да се произнесе по искането съобрази следното: С присъда № 111 от 25.02.2009 г. постановена по н.о.х. дело № 6216/2008 г. Варненският районен съд е признал подсъдимия А за виновен в това, че за времето от 2.12.1998 г. до 2.04.1999 г.в гр. В., в условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършител с подсъдимите К. П., Д. И.и В. К., чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот и чрез използване на техническо средство отнел от владението на различни собственици без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да го присвои имущество на обща стойност 309 100 неденоминирани лева, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 и 4 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК го е осъдил на шест месеца лишаване от свобода. На основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 НК съдът е групирал наложеното по това дело наказание с наказанията по н.о.х. дело № 76/2002 г. на ВОС, н.о.х. дело № 4192/2007 г. на ВРС, н.о.х. дело № 5551/2007 г. на ВРС, н.о.х. дело № 5478/2007 г. на ВРС, н.о.х. дело № 242/2008 г. на ВОС, н.о.х. дело № 5933/2007 г. на ВРС, н.о.х. дело № 2189/2008 г. на ВРС, н.о.х. дело № 3984/2008 г. на ВРС и н.о.х. дело № 2811/2008 г. на ВРС, като му е определил за изтърпяване най-тежкото от тях, а именно наказанието по н.о.х. дело № 76/2002 г. на ВОС, определено по § 90 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на НК в размер на пет години и десет месеца. Присъдата не е обжалвана и е влязла в сила. Присъдата не е проверявана по касационен ред и е от кръга на съдебните актове, които подлежат на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело. Искането е направено в срока по чл. 421, ал. 1 НПК и е процесуално допустимо, а разгледано по същество е основателно поради следните съображения: В производството по групиране на наказанията, наложени при извършени множество престъпления, съдът е длъжен да изследва цялостната престъпна дейност на осъдения, съобразно данните отразени в свидетелството за съдимост, относно времето на извършване на деянията, квалификацията им и влизането на присъдите в сила. За да определи общо наказание по реда на чл. 23 - 25 НК е достатъчно да са извършени две или повече деяния, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да било от тях, деянията да не са извършени и присъдите влязли в сила за времето от 1997 г. до 2002 г. при редакцията на чл. 26 от НК, забраняваща групиране на наказанията за престъпления, представляващи опасен рецидив. При групиране на наказанията е длъжен да се съобрази и с указанията дадени в Тълкувателно решение № 1/2006 г. на ОСНК на ВКС относно групирането на наказания за престъпления, представляващи опасен рецидив. При усложнената форма на множество престъпления, една част от които извършени в условията на съвкупност, а друга част в условията на опасен рецидив, общо наказание може да бъде определено само по присъдите, деянията, по които са извършени в условията на съвкупност, а наказанията за деяния, които се намират в условията на рецидив с тях следва да бъдат изтърпяни отделно. Преценявайки цялостната престъпна дейност на осъдения А. Я. с оглед групиране на наказанията, наложени му по отразените в справката за съдимост № 1* от 18.12.2008 г. на Районен съд гр. В. влязли в сила присъди, съдът е направил погрешна преценка на фактите относно времето на извършване на деянията, характера на престъпленията, за които са осъжданията и влизането на присъдите в сила. От там е направил незаконосъобразен извод, че всички деяния са извършени в условията на съвкупност и са налице основания за определяне на общо наказание в размер на пет години и десет месеца лишаване от свобода. По начало съдът правилно е преценил, че деянията, за които са осъжданията по присъдата по н.о.х. дело № 76/2002 г. са квалифицирани като опасен рецидив, извършени са и присъдата е влязла в сила при действащата към този момент правна уредба, задължаваща наложените за тях наказания в общ размерна пет години и десет месеца лишаване от свобода да се изтърпят отделно. Незаконосъобразен обаче е изводът, че това наказание може да бъде определено за изтърпяване чрез групиране на наказанията, наложени по всички останали присъди, като е преценено, че се намира в условията на съвкупност с тях. По този начин на групиране на наказанията, съдът е приложил неправилно нормата на чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 НК, като е включил в общата съвкупност деяния, които се намират в условия на рецидив помежду си. Така деянията, за които е осъден с присъдите по н.о.х. дело № 4192/2008 г., н.о.х. дело № 5551/2007 г. н.о.х. дело № 5478/2007 год., н.о.х. дело № 5933/2007 г. и н.о.х. дело № 3984/2007 г. се намират в условията на съвкупност помежду им, както и с деянията, за които е осъден по присъдите по н.о.х. дело № 2811/2008 г. и н.о.х. дело № 3984/2007 г. и няма пречка да му бъде определено общо наказание по тях. От друга страна обаче, деянията, за което е осъден по присъдите от първата посочена по-горе група са извършени след влизане в сила на присъдата по н.о.х. дело № 76/2002 г. Наличието на редицив между тях е пречка за определяне на общо наказание. Налице е усложнена форма на множество престъпления, една част от които извършени в условията на съвкупност, а други в условията на рецидив и съдът е следвало да определи по реда на чл. 23 - чл. 25 НК общо наказание само по присъдите, деянията по които са извършени в условията на съвкупност. При определяне на съвкупностите е бил длъжен да отчете и принципа за най-благоприятното съчетание, така че осъдения да търпи най-малко по размер наказание, в какъвто смисъл са указанията дадени от Пленума на ВС в т. 9 от Пост. № 4/65 г. Като не е групирал наказанията на осъдения по този начин и е включил в съвкупността деяния, които са в отношение на рецидив помежду им, Варненският районен съд е допуснал нарушение на закона, което е съществено по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 НК. На това основание производството по делото следва да бъде възобновено, като присъдата в тази й част бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав по реда на чл. 306 НПК. При новото разглеждане на делото съдът следва да обсъди всички данни за осъжданията и да извърши групиране на наказанията на осъдения А. Я., като му определи общо наказание само по присъдите, за които са налице основанията по чл. 23 - чл. 25 НК и то при най-благоприятното за него съчетание, като се имат предвид размерите на наказанията, които ще търпи. По изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 и чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение