Решение № 476 от 26.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6002/2007 г.

Решение № 476 от 26.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6002/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Г. С., град Д., срещу въззивно решение от 10.08.2007 г. по гр. дело № 875/2006 г. на Кюстендилския окръжен съд с твърдения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Според жалбоподателката въззивният съд неправилно е приел, че исковата и молба е нередовна. В хода на касационното производство жалбоподателката е починала и като касатори са конституирани наследниците и Е. Г. П. и С. Г. С., двете от град Д. Ответниците по касационната жалба Д. Г. С. и Т. Г. С., двамата от град Д., оспорват жалбата. Жалбата е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното: Кюстендилският окръжен съд е обезсилил решение № 880 от 01.11.2006 г. на Дупнишкия районен съд по гр. д. № 1606/2005 г., с което са отменени договори за дарение на идеални части от недвижим имот, находящ се в град Д. и ответниците Д. Г. С. и Т. Г. С. са осъдени да върнат даденото. Въззивният съд е приел, че ищцата не е изпълнила дадените и указания във въззивното производство за отстраняване нередовностите на исковата молба относно уточняване на периода, за който е искала издръжка от всеки един от ответниците и в какво се е изразявал техният отказ да дават издръжка. Въззивното решение е неправилно. Ищецът определя предмета на делото, т.е. спорното материално субективно право. В случая ищцата е твърдяла, че от 1990 г., когато си е счупила крака, непрекъснато е имала нужда от издръжка, искала е такава от ответниците и те не са и я давали включително и до предявяването на иска. В хода на първоинстанционното производство ищцата отново е заявила, че има нужда от издръжка, но не получава такава от ответниците. При това положение е незаконосъобразен изводът на въззивния съд, че е налице нередовност на исковата молба. Последната съдържа ясни и конкретни твърдения, сочещи на хипотезата на чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД, а именно, че е налице нужда от издръжка за дарителя, включително и след подаване на исковата молба, която надарените отказват да дадат. Ето защо е неправилен изводът, направен от въззивния съд, че исковата молба е нередовна. По тези причини неправилно въззивният съд не е разгледал спора по същество. Той не е определил правилно предмета на делото и решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Обжалваното решение следва да се отмени и делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, който след подробно обсъждане на релевантните за спора факти и доказателства, да изложи мотиви за наличието на елементите на фактическия състав на предявените искове. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на IV г.о.