Решение № 4368 от 9.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10172/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Стеладим ЕООД - гр. Смолян чрез процесуалния си представител адв. С. Мемцов срещу решение 170/06.07.2023 г., постановено по адм. дело 150/2023 г. по описа на Административен съд гр. Смолян, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-171-0115675/24.04.2023 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности - гр. Пловдив в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б а и чл. 186, ал. 3 от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) запечатване на търговски обект павилион за бърза закуска, находящ се в гр. Смолян, ул. Стою Шишков /без номер/, стопанисван от дружеството и е забранен достъпа до обекта за срок от 14 дни. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба се излага оплакване, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че при издаването на процесната заповед са спазени всички изисквания за форма на индивидуалните административни актове по чл. 59 , ал. 2 АПК. В тази връзка счита, че изложените мотиви относно продължителността на мярката са общи и абстрактни, като същите не се основават на конкретно установените при проверката факти. Касаторът счита, че налагането на ПАМ не съответства и на предвидените в чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания цели, което налага извод за нейната незаконосъобразност. Поддържа и становище, че изложените от страна на първоинстанционния съд мотиви във връзка с даденото тълкуване от Съда на ЕС (СЕС) по дело С - 97/21 са неправилни, като счита, че не е налице преценка за наличието на несъразмерност в конкретния случай. Подробни аргументи в подкрепа на оплакванията са изложени в жалбата с искане за отмяна на решението и отмяна на оспорената заповед. Претендира присъждането на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба началник отдел Оперативни дейности гр. Пловдив в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП чрез юриск. З. Хаджийска в представен по делото писмен отговор, я оспорва и иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на разноски съгласно представен списък. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, а съдебното решение да се остави в сила. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е била заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-171-0115675/24.04.2023 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности - гр. Пловдив в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която на Стеладим ЕООД е наложено запечатване на търговски обект - павилион за бърза закуска, находящ се в гр. Смолян, ул. Стою Шишков /без номер/, стопанисван от търговеца за срок от 14 дни за нарушение по чл. 186, ал.1, т. 1, б. а ЗДДС - неспазване на реда и начина за регистриране на продажбите в търговските обекти чрез издаване на фискална касова бележка за продажба извършена на 19.04.2023 г. при контрола покупка на 2 бр. кюфтета, 1 бр. кебапче, гарнитура, питка и кутия за храна на обща стойност 5,50 лв. За да отхвърли жалбата на дружеството срещу цитираната по горе заповед за налагане на ПАМ, първоинстанционният съд е приел на първо място, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган съгласно заповед ЗЦУ - 1148/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП. Решаващият състав е тълкувал приложимата разпоредба на чл. 186, ал. 1, т. 1, б а от ЗДДС и е приел, че при констатирано от органите по приходите нарушение на реда за отчитане на продажбите в търговски обект, административният орган правилно, в съответствие с материалния закон в конкретния случай, при безспорно установено нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба Н-18/13.12.2006 г./, е наложил принудителната мярка. Правилно според съдът административният орган не е възприел за основателно, изложеното от управителя на дружеството обстоятелство, че установената разлика между разчетена касова наличност от ФУ и фактическата наличност на паричните средства се дължи на неиздаване на касови бележки за извършени продажби в час пик. В тази връзка и по аргумент от чл. 25, ал. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. е приел, че моментът, в който лицето по чл. 3 следва да издаде фискалния бон е този на извършване на плащането и едновременно с получаването на плащането да го предаде на клиента. В допълнение е посочил, че по делото не са ангажирани и доказателства, че наличната сума била предназначена за разплащане с доставчици и се намирала извън касата в обекта, но по указания на проверяващото лице била прибавена към касовата наличност. По отношение определената с оспорената заповед продължителност на срока на мярката съдът е посочил, че срокът на наложената ПАМ е съразмерен на извършеното нарушение и е съобразен с установената положителна касова разлика от 278,50 лв., вида на обекта - заведение за бързо хранене, с достъпни цени, разположено на оживено място и с голям клиентопоток, обстоятелства, свидетелстващи за укриване на 90% от търговския оборот в заведението. В мотивите си първоинстанционният съд е посочил, че за определяне на срока на ПАМ са повлияли и предходни/идентични случаи, които не се отричат от управителя, както и множество извършени други нарушения, свързани с неиздаване на фискални бележки, също необорени от страна на търговеца. Горното, съотнесено към тежестта на нарушението, което има за последица укриването на приходи и невнасянето на дължим ДДС към бюджета, според съда обуславят извод за съразмерност на срока на приложената ПАМ от 14 дни по смисъла на чл. 6, ал. 1 и 2 АПК. В този смисъл се позовава на практика на Върховния административен съд. От фактическата съвкупност на изложеното и при отчитане обществения интерес и спазване фискалната политика на държавата, съдът е приел, че в случая с поведението си и създадената лоша организация в търговския обект се възпрепятства възможността за извършването на проверка на осъществените продажби в обекта и оттам неправилно определяне на дължимите от търговеца данъци. С оглед изложеното и предвид липсата на данни за налагането на имуществена санкция на търговеца с издаването на наказателно постановление, по подробно изложени мотиви, решаващият състав е посочил, че в случая принципът на пропорционалност не е в противоречие и с приетото от СЕС в решение по дело С-97/21 и изложените от дружеството възражения в този смисъл са отхвърлени като неоснователни. По така изложените мотиви съдът е обосновал краен извод, че административният орган е издал законосъобразен акт. Обжалваното решение е неправилно. Първоинстанционният съд правилно е приел, че извършеното нарушение е безспорно установено по делото, като в тази връзка съдът правилно е възприел фактите и обстоятелства, от които е направен извод за процесното нарушение - неиздаване на фискален касов бон, което е основание по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС за налагане на мярката. Неизпълнението на задълженото лице по чл. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. при извършена контролна покупка от органите по приходите на 2 бр. кюфтета, 1 бр. кебапче, гарнитура, питка и кутия за храна на обща стойност 5,50 лв. представлява нарушение на чл. 3, ал. 1 от посочената Наредба. Извършеното нарушение се доказва от констатациите на проверяващите приходни органи, изложени в протокола за извършена проверка и не се оспорва. Спорът между страните по делото се концентрира върху законосъобразността на определения при упражняване на оперативна самостоятелност от органа по приходите срок на запечатване на търговския обект и забраната за достъпа до него. Законодателят в чл. 186, ал. 1 ЗДДС е регламентирал, че този срок се налага от органа по приходите до 30 дни. Настоящият касационен състав намира за основателни доводите на касатора, че неправилно административният съд е приел, че заповедта е мотивирана по отношение на продължителността на срока на мярката. При налагането на ПАМ административният орган действа при обвързана компетентност, като не разполага с право на преценка дали да наложи мярката или не и когато е установено нарушение на реда за отчитане на продажбите по чл. 186, ал. 1 ЗДДС е длъжен да издаде заповед за налагане на ПАМ. С възможност за преценка обаче органът разполага единствено по отношение на определянето на продължителността на мярката. Този срок следва да е съобразен с тежестта на конкретното извършено нарушение и с целите по чл. 22 ЗАНН. Задължението на административния орган да изложи мотиви за срока произтича от изискването на чл. 186, ал. 3 ЗДДС мярката да се налага въз основа на мотивирана заповед и от принципа за съразмерност по чл. 6 АПК, който задължава административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин и справедливо, като актът и неговото изпълнение да не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Относно срока на мярката в оспорената заповед са обективирани общи и бланкетни мотиви за извършеното нарушение което, както вече се посочи е безспорно установено по делото, поради което тази липса на мотивиране от органа за определянето в процесната заповед на срока на мярката, препятства извършването на преценката относно законосъобразността на определения 14 дневен срок и съответствието му с целта на закона, както основателно посочва и касаторът. В акта липсват данни за извършен от страна на приходната администрация анализ по отношение на предлагания в обекта асортимент, потребността на предлаганите стоки, средно - дневния оборот на търговски обект, както и начина на организиране на търговската дейност или факти, относими към конкретното нарушение и търговеца. От друга страна, изложените данни относно местонахождението на обекта, клиентопотока и констатираната разлика в касовата наличност и тази, отчетена по ФУ, не са анализирани, като не е анализирана и тяхната относимост към продължителността на определения срок. В конкретния случай не става ясно как е формирана волята на издателя на акта да определи срока на мярката около средния предвиден от законодателя в чл. 186, ал. 1 ЗДДС, като не се установява кои обстоятелства са приети за значими и каква е тяхната тежест. Липсват данни за дневния оборот на търговския обект, което е от значение за определяне на срока на мярката. Цитираното от първостепенния съд решение по адм. дело 10162/2022 г. на ВАС, Първо отделение е постановено при различна фактическа обстановка и изрично съдът е посочил, че освен местоположението на обекта и клиентопотока в него, е отразен е оборота му за един много кратък период от време, което е обосновало определения от административния орган 14 -дневн срок на принудителната мярка. Процесният случай не е такъв, тъй като освен извършеното нарушение, което е безспорно и установената касова разлика, не са изложени конкретни мотиви в заповедта за ПАМ за определения 14 - дневен срок, а са изложени факти и обстоятелства, относими към осъществения състав на нарушението по чл. 186, ал.1, т.1, б. "а" ЗДДС. В тази връзка следва да се отбележи, че изложените от страна на първоинстанционния съд мотиви относно наличието на предходни нарушения от страна на търговеца не се подкрепят нито от ангажираните по делото доказателства, нито от констатираните в хода на проверката факти и обстоятелства. Констатации досежно извършването и на други нарушения от Стеладим ЕООД са изложени в оспорената пред съда заповед, но същите се основават единствено на дадените от представляващия дружеството обяснения и не се подкрепят от другите събрани по делото доказателства. При така установеното следва да се приеме, че в оспорената заповед за налагане на ПАМ липсват мотиви относно продължителността на срока на мярката, което препятства съда да осъществи дължимата проверка за съответствието на определения от административния орган срок с целта на закона, което съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е основание за отмяната на акта. В първоинстанционното съдебно производство не са налице данни относно проведеното административнонаказателно производство. Пред настоящата касационна инстанция се представи от процесуалния представител на Стеладим ЕООД наказателно постановление 72960-F705058/21.09.2023 г., с което за същото нарушение на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 800 лв. Въпреки представеното наказателно постановление, от него не става ясно дали е влязло в сила, обжалвано ли е пред съд и ако е това е така, какъв резултат е постановен. Пълномощникът на касатора при въпрос на съда дали е обжалвано това постановление заяви, че той не го е обжалвал, поради което не даде категоричен отговор. При така установеното не може със сигурност да се приеме, че за процесния казус е относимо решението по дело С 97/21 на СЕС, тъй като по делото липсват категорични данни дали представеното в касационното производство наказателно постановление е влязло в сила, или е отменено. Предвид изложените мотиви от настоящия съдебен състав за немотивиране в заповедта за ПАМ на срока, в който се запечатва търговския обект и се забранява достъпа до него за 14 дни, следва да се приеме, че това е основание да се приеме, че обжалваното решение е неправилно постановено и са налице сочените от касатора отменителни основания, което води до отмяна на постановеното от него решение. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което да се отмени заповедна за принудителната административна мярка, посочена по горе. Предвид изхода на делото и направеното искане в касационната жалба за разноски, такива се дължат за двете съдебни инстанции в размер общо на 2 420 лв., представляващи заплатените държавни такси и адвокатско възнаграждение съгласно представените договори за правна защита и съдействие. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение.