Решение № 4988 от 18.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9224/2017 г.

Решение № 4988 от 18.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9224/2017 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу Решение № 4764 от 14.07.2017 г. по адм. дело № 3916/2017 г. по описа на Административен съд София град, трето отделение, 54 състав. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът оспорва отразеното в протокола за извършена проверка досежно точния час на твърдяното нарушение, както и относно обстоятелствата, при които се твърди, че е извършено нарушението. В касационната жалба се излагат пространни доводи за незаконосъобразност на заповедта в частта на допуснатото предварително изпълнение. Иска се отмяната на решението със законните последици. Ответникът – директорът на дирекция "Контрол" при ТД на НАП София град, чрез юрк. Г. оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на обжалвания съдебен акт. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е била заповед за налагане на принудителна административна мярка № F 283484 от 20.03.2017 г. на директора на дирекция "Контрол" при ТД на НАП София град, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС е постановено запечатване на търговски обект – атракционни съоръжения, находящ се в [населено място], [наименование], стопанисван и експлоатиран от [фирма] и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. С обжалваното решение съдът е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен като издаден от компетентен орган по приходите по чл. 186, ал. 3 ЗДДС, в изискуемата писмена форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. От фактическа страна съдът е установил, че на 26.11.2016 г. в часовия пояс 13: 01 - 13: 04 часа е извършена контролна покупка за ползване на атракцион, детска развлекателна игра [наименование] на стойност 3, 00 лева, платена в брой от служител в ТД на НАП София град, за която покупка от търговеца не е издаден фискален бон от монтираното и функциониращо фискално устройство в обекта. Издадена е квитанция за посочената сума. При тези данни съдът е приел, че са налице предпоставките по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС за налагане на принудителната административна мярка - запечатване на обект, както и основанията по чл. 187, ал. 1 от ЗДДС за забрана достъпа до обекта и отстраняване стоките от него. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е изяснил релевантните за спора факти въз основа на събраните по делото доказателства и е извършил дължимата преценка за законосъобразност на административния акт съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност /системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. В конкретния случай съдът е установил, че от ЕТ не е изпълнено задължението за регистриране на извършена продажба, чрез издаване на касова бележка от работещото в обекта фискално устройство. При тези факти законосъобразни са изводите на съда, че са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС и приложението на чл. 187 от ЗДДС. Наложената принудителна административна мярка съответства на чл. 22 от ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Правилно съдът е посочил, че издаването на наказателно постановление не е необходимо условие за издаването на процесната заповед за налагане на ПАМ. Този извод следва от изричната разпоредба на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, съгласно която принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, за някое от визираните в нормата нарушения. Обосновано съдът е достигнал до извода за доказаност на твърдяното нарушение, като неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател за неустановеност на точния час на нарушението. Доказателства за твърдението, че часът на проверката, отразен в констативния протокол, е неверен и реално покупката е извършена десет минути по-рано, не са ангажирани нито в рамките на административното, нито в хода на съдебното производство. След като са налице материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ и не са допуснати съществени процесуални нарушения, а именно на описаната дата и час от [фирма] не е изпълнено задължението за регистриране на извършена продажба на стойност 3, 00 лева, чрез издаване на касова бележка от работещото в търговския обект фискално устройство, то това означава, че обжалваната заповед отговаря на изискванията на чл. 146 от АПК. До същия краен извод е достигнал и първоинстанционният съд. Неотносими към предмета на касационната проверка са останалите доводи, развити в касационната жалба досежно липсата на предпоставките за допускане на предварително изпълнение по чл. 60 от АПК на процесната заповед. Съобразно горното, при извършената служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено при спазване на материалния закон, поради което следва да се остави в сила. Във връзка с разноските, такива не следва да се присъждат на страните – на касатора поради отхвърляне на касационната жалба, а на ответника по касация поради липса на заявено искане за присъждането им. Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение