Решение № 10419 от 20.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5615/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. П. Д. и М. Г. Л., подадена чрез пълномощника им адвокат С. Цанова, срещу решение № 353 от 25.03.2026 г., постановено по адм. дело № 356/2025 г. по описа на Административен съд Монтана, с което е отхвърлена жалбата им против заповед № 350/10.10.2025 г. на кмета на Община Вършец. Касационните жалбоподатели навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Заявяват, че съдът не обсъдил и е тълкувал превратно заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза и показанията на свидетелите, относно времето на изграждане на строежа и техническите характеристики. Считат, че строежът не е правилно индивидуализиран, тъй като тоалетната е изградена върху изгребна, а не септична яма и не е ясно дали ямата е включена в обекта за премахване. Твърдят, че старата тоалетна на мястото на която е изградена новата, е съществувала и не е била напълно разрушена и е ирелевантно, че не е била отразена в кадастралната карта. Посочват, че извършените през 2024 г. строителни дейности имат характера на ремонт, а тоалетната е изградена през 1996 г. Считат, че в производството са допуснати процесуални нарушения, тъй като липсват доказателства лицата съставили констативния акт да са служителите за контрол по строителството в администрацията на общината, не са посочени отстоянията и не е доказано, че тоалетната е разположена на 3 м. от границите със съседния имот. Правното основание е посочено бланкетно и без конкретизиране на нарушената хипотеза. Считат, че за строежа не се изисква разрешение за строеж на основание чл. 151, ал. 1, т. 3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), като го квалифицират като изгребна яма и временна тоалетна. Твърдят, че строежът е бил допустим по времето на изграждането му и сега по ЗУТ. Позовават се на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК и на чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) и заявяват, че премахването на външната тоалетна ще засегне непреодолимо възможността за ползване на имота, а позоваването на факта, че в сградата има вътрешна тоалетна е необосновано, защото тя се оттича също в изгребната яма. Молят за отмяна на съдебното решение и решаване на делото по същество с отмяна на атакуваната заповед. Претендират разноски за двете инстанции. Ответникът - кмет на Община Вършец, чрез пълномощника юрисконсулт А. Тошев, в представения писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и по изложени съображения моли да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Останалите ответници не изразяват становище по оспорването и не правят искания. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение с оглед наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Административен съд Монтана е сезиран с жалба на С. Д. и М. Л., против цитираната по-горе заповед, с която на тях и на П. Г. Г. и М. А. Г., е наредено в качеството им на собственици и възложители, на основание чл. 225а ЗУТ, да премахнат следния незаконен строеж: „Масивна външна тоалетна“, построен в поземлен имот с идентификатор (ПИ) [ПИ] по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на [населено място], общ. Вършец, съответстващ на урегулиран поземлен имот (УПИ) III-148, кв.27 по регулационния план на селото, с административен адрес [населено място], [улица], като изпълнен без издадено разрешение за строеж - в нарушение на чл. 148, ал. 1 ЗУТ и на по-малко от 3 м. от общата граници на [ПИ] с [ПИ] - в нарушение на чл. 47, ал. 2 ЗУТ. От фактическа страна е установено, че след постъпил сигнал от кмета на селото, длъжностни лица за контрол по строителството от администрацията на Община Вършец - главен специалист в отдел „Устройство на територията“ и главния архитект на общината, извършили проверка за която съставили констативен акт № 4/11.09.2025 г. С акта е установено, че в [ПИ], който е собственост на адресатите на заповедта, съгласно представен нотариален акт от 2023 г., е извършен строеж: „Масивна външна тоалетна“. Тя е с една клетка, с приблизителни размери - 2 м. х 2,15 м. и височина от 2,80м., съгласно скицата. Стените са от тухлена зидария, покривът е двускатен, изпълнен е от дървена носеща конструкция с покритие от керамични керемиди. Сградата е разположена непосредствено до северозападната граница на [ПИ] с [ПИ]. Не е захранена с ток и вода и е изградена върху септична яма. Представлява допълващо застрояване и е шеста категория. По сведение на собствениците, е изградена през 2024 г. Констатирано е, че строителството е извършено без издадено разрешение за строеж и на по-малко от 3 м. от общата регулационна граница на двата имота, с което са нарушени чл. 148, ал. 1 и чл. 47, ал. 2 ЗУТ. Актът е връчен на собствениците на строежа, които са подали възражения против него на които органът им отговорил с нарочно писмо. Административното производство приключило с издаването на процесната заповед. Пред първостепенния съд е изслушана съдебно-техническа експертиза с основно и допълнително заключения, която е потвърдила верността на констатациите в заповедта досежно начина на изграждане и размерите на постройката, но е квалифицирала построеното като текущ ремонт и основно се е занимавала с начина на изграждане на ямата под нея, която не е предмет на разпореденото със заповедта премахване. По искане на жалбоподателите са разпитани двама свидетели, които въпреки твърденията, че тоалетната се намира на същото място и е била основно ремонтирана през 1995-1996 г. с дъски, посочват, че сега е била пак ремонтирана, но чрез изграждане на тухлена зидария, т. е. касае се за нова конструкция. От правна страна съдът е установил, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на изискуемата форма, съдържа фактическите и правни основания и в производството не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. По отношение на правното основание е изложено, че то е посочено - чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, който препраща към чл. 225, ал. 2 ЗУТ, а описаните релевантни факти за издаването на заповедта сочат на приложение на т. 2 от тази алинея - изграждане без строителни книжа. Не е кредитирано заключението на вещото лице, че се касае за текущ ремонт на основание легалните определения по § 5, т. 42, т. 43 и т. 44 ДР ЗУТ, тъй като съгласно представените снимки от оспорващите, на мястото през 2024 г. е имало само купчина дъски, а при проверката през 2025 г. е установена масивна постройка, която не е отразена в кадастаралната карта. При преценката за материалната законосъобразност на заповедта е изложено, че постройката се квалифицира като допълващо застрояване, която не е изградена на изискуемите 3 м. от границите на имота. За нея не е представено разрешение за строеж, което не се оспорва от жалбоподателите. За година за построяване е установена 2024 г., като съдът се е позовал освен на писмените доказателства и на свидетелските показания. Прието е спазване принципа за съразмерност, тъй като в имота има изградена вътрешна тоалетна, която да се ползва от собствениците. Заради установената липса на горепосочените строителни книжа, съдът е направил извод, че процесният строеж е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Така постановеното решение е правилно и обосновано. В него е допусната очевидна фактическа грешка във фамилното име на една от жалбоподателките - М. Д. вместо М. Л.. Тази грешка, като подлежаща на поправка по чл. 175, ал. 1 АПК, не се отразява на законосъобразността на атакувания съдебен акт. При вярно установена фактическа обстановка съдът е достигнал до обоснован правен извод за отхвърляне на оспорването срещу обжалваната пред него заповед. От събраните по делото доказателства - приложените материали по административната преписка, събраните в хода на съдебното производство доказателства, заключенията на вещото лице и показанията на разпитаните свидетели се установява, че строежът представляващ: “Масивна външна тоалетна“, построен в [ПИ] в [населено място], е изграден без разрешение за строеж, което е в нарушение на чл. 148 ЗУТ. Поради това същият е незаконен и на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ подлежи на премахване. Липсата на разрешение за строеж не се оспорва от жалбоподателите, както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящото производство. Съдът правилно е кредитирал частично заключението на вещото лице, което по отношение на начина на изграждане на строежа, съответства на установеното от административния орган и е видно от приложени снимки съм констативния акт и тези към експертизата - касае се за сграда от тухли, а не от дъски. Обстоятелството върху какъв вид яма е построена тоалетната, е без правно значение за законосъобразността на заповедта, тъй като с нея като незаконен строеж е квалифицирана само тоалетната, но не и находящата се под нея яма – разпоредено е само нейното премахване, но не и на ямата. Неоснователно е възражението, че за постройката не се изисква разрешение за строеж на основание чл. 151, ал. 1, т. 3 ЗУТ, тъй като не се касае за временна тоалетна, която да отговаря на изискванията на чл. 54 ЗУТ и да обслужва нужди, свързани с организация и механизация на строителството. Обосновано на всички доказателства е установена и годината на изграждане - 2024 г., като това се потвърждава и от показанията на свидетелите. Не може да се приеме, че тогава е бил извършен текущ ремонт на старата тоалетна, тъй като не е спазено изискването на § 5, т. 42, б. „а“ и „б“ ДР ЗУТ да не се засяга конструкцията на сградата - направени са нови стени от тухли, а старата конструкция, видно и от снимката към възражението против констативния акт, е била само от дъски. Следователно правилно органът и съдът се приели, че се касае за изцяло нов строеж. Предвид годината на построяване не е приложима никоя от хипотезите за режима на търпимост на § 16 ДРЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ (ДВ, бр. 82/2012 г.), съответно ирелевантни са допустимостта на строежа и отстоянието до регулационната линия. Противно на твърдяното от касатора, от всички доказателства по делото се установява, че сградата е построена през 2024 г., след премахването на съществувалата стара външна тоалетна. В настоящото производство не може да бъде предмет на обсъждане професионалното качество на служителите издали констативния акт, предвид забраната на чл. 220 АПК. Релевантно за спазването на процесуалните правила е само съответствието с изискванията на чл. 225а, ал. 2 и чл. 223, ал. 2 ЗУТ, той да е издаден от служители за контрол по строителството в администрацията на общината, което се установява от съдържанието на констативния акт - служителите са главен специалист в отдел „Устройство на територията“ и главен архитект. По отношение правното основание за издаване на заповедта, то е посочено точно - чл. 225а ЗУТ, като няма съмнение за конкретната хипотеза с оглед безспорно установената липса на разрешение за строеж, е в нарушение на чл. 148 ЗУТ. Непосочването изрично, че се касае за незаконен строеж по чл. 225, ал. 2, т. 2, предл. 2 ЗУТ не е съществено процесуално нарушение, заради записването на главната приложима норма - чл. 225а ЗУТ, още повече, че акта не е задължително да се цитират всички относими норми, важното е да бъде съблюдавано тяхното съдържание, което в случая е спазено. Правилно първоинстанционният съд е преценил спазването на принципите на чл. 6 АПК и чл. 8 ЕКПЧ заради наличието на друга тоалетна в имота и както се каза, ямата не е обект на премахване, т. е. няма пречки тоалетната, която е вътре в сградата да продължи да функционира. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което, а касационната жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Предвид неоснователността на касационната жалба в полза на ответника следва да бъде присъдено заявеното в срок юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, което се определя в размер на 100 евро, съгласно чл. 143, ал. 3 АПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,