Решение № 15404 от 15.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7640/2009 г.

Решение № 15404 от 15.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7640/2009 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 525 от 31.03.2009 г., постановено по адм. д. № 477/08 г. Варненският административен съд, първо адм. отд., втори състав, е отхвърлил жалбата на "Кооптурист - Странджа" - ЕООД - гр. Варна, к. к. "Златни пясъци", хотел "Странджа", представлявано от управителя Валентин Жечев Савов, против Ревизионен акт № 0302732 от 22.11.2007 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, в частта, потвърдена с решение № 970/22.01.2008 г. на зам. директора на Д "ОУИ" - гр. Варна и е осъдил жалбоподателя да заплати на Д "ОУИ" - гр. Варна сумата 2 134, 00 лв. юрисконсулско възнаграждение. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Кооптурист - Странджа" - ЕООД - гр. Варна чрез пълномощника юрисконсулт Теменужка Джурина. В същата се прави оплакване, че решението на Варненския административен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Варненския административен съд и вместо него да постанови друго такова, с което да уважи подадената жалба на дружеството и отмени обжалвания РА. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна. Върховният административен съд, състав на първо а отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Варненският административен съд е отхвърлил жалбата на "Кооптурист - Странджа" - ЕООД - гр. Варна, к. к. "Златни пясъци", хотел "Странджа", представлявано от управителя Валентин Жечев Савов, против Ревизионен акт № 0302732 от 22.11.2007 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, в частта, потвърдена с решение № 970/22.01.2008 г. на зам. директора на Д "ОУИ" - гр. Варна, относно определени задължения по ЗДДС (отм.) и ЗКПО (отм.). Съдът е описал много подробно фактическата обстановка по издаване на процесния РА, с който на дружеството е отказано признаване на право на данъчен кредит по фактурите, издадени от ЕТ "Стеф - Стефан Недялков", както и е извършено преобразуване на финансовия резултат на дружеството със сумите по същите фактури на осн. чл. 23, ал. 2, т. 13 и т. 10 от ЗКПО (отм.) във вр. с чл. 14 и чл. 15, ал. и ал. 3, т. 2 от същия закон. Впоследствие в мотивите на решението е направено тълкуване на съответните законови разпоредби, след което са разгледани и конкретните възражения на жалбоподателя. Административният съд е приел същите за неоснователни, като за непризнатото право на данъчен кредит е прието, че от анализа на представените доказателства не може да бъде установена реалност на извършените доставки, а след като липсва такава е без значение извършеното плащане по ДДС-сметка, тъй като приложението на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.) във всички случаи предполага наличие на реални доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС като основополагащо условие за правото на данъчен кредит. Поради липса на реални доставки от въпросния доставчик съдът е приел, че органът по приходите правилно е преобразувал финансовия резултат на осн. чл. 23, ал. 2, т. 13 и 10 от ЗКПО (отм.) тъй като чрез същите е извършено отклонение от данъчно облагане. За извършеното преобразуване на финансовия резултат за 2005год. о със сумата 224 887лв. за разходите за услуги, извършени от "Екип" - ООД, "Иванекс" - ЕООД, "Мак тур" - ООД и "Стил МС" и за 2006 г. със сумата 141 286 лв. по разходите за услуги на ДИПО СИС - Гълъбов и сие" административният съд е приел, че органът по приходите правилно е приложил чл. 23, ал. 2, т. 20 от ЗКПО (отм.), тъй като дружеството неправилно е осчетоводило разходите като такива за текущ ремонт, вместо като разходи за реконструкция и модернизация на съществуващ обект, което обстоятелство е потвърдено и от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза. Решението на Варненския административен съд е правилно и законосъобразно. Основното оплакване на касатора за непризнатото право на данъчен кредит по доставките на ЕТ "Стеф - Стефан Недялков" са за допуснато съществено процесуално нарушение изразяващо се в това, че независимо от многото пороци съдът е кредитирал заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза и е направил необоснован извод за липса на реални доставки, респективно приложен е неправилно материалния закон. Направеното оплакване е неоснователно. Както бе вече посочено, след като е описал много подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията и основанията на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит, административният съд е направил пространен анализ (стр. 7 от решението - л. 76 от делото) на правото на данъчен кредит, в това число кумулативните условия за възникването му, съответните законови хипотези, възпрепятстващи възникването, както и относно това, че в тежест на данъчно-задълженото лице е да докаже наличието на тези условия, респективно отсъствието на хипотезите по чл. 65, ал. 4 от ЗДДС (отм.). В мотивите на съдебния акт е посочено, че в изпълнение на своите задължения съдът е указал на страната, че следва да ангажира доказателства в тази насока, след което е направен внимателен анализ на ангажираните доказателства. По отношение на експертизата съдът е приел, че тя също не доказва реалност на доставките, тъй като вещото лице също не е установило едноличният търговец да е разполагал с технически и кадрови потенциал за изпълнение на въпросните доставки, респективно да са осчетоводени разходи по изпълнението им. Разпитът на двете вещи лица е извършен в съдебно заседание на 16.02.2009 г. (л. 68 и сл. от делото), като от протоколът е видно, че представителят на жалбоподателя не е направил никакви възражения срещу заключенията, нито пък е поискал извършването на нова или допълнителна експертиза. Съдът не е допуснал нарушение на процесуалните правила възприемайки заключението на вещото лице, тъй като е обсъдил същото заедно с останалите доказателства по делото. Освен това, заключението е извършено на база на наличните доказателства по делото, като експертът не може да бъде винен за това, че е получил само определена информация от упълномощено лице от доставчика и не имал достъп до счетоводството му. Предвид установената фактическа обстановка е направен верен извод, че заключението на експерта само потвърждава фактическите констатации на ревизионния акт, и че то не доказва твърденията на жалбоподателя за реалност на доставките. По сходен начин стоят нещата и относно преобразуване на финансовия резултат на дружеството по реда на ЗКПО (отм.). Основното оплакване спрямо тази част от решението също е за допуснато съществено процесуално нарушение от страна на първоинстанционния съд, изразяващо се във възприемане на заключението на вещото лице. Оплакването е неоснователно. От мотивите на съдебния акт е видно, че първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата не само и единствено поради заключението на вещото лице, а последното, след като е обсъдено ведно с останалите доказателства по делото, е посочено като доказателство, което допълнително потвърждава констатациите на РА, а не тезата на жалбоподателя в обратния смисъл. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че Варненския административен съд е постановил едно правилно решение, което не страда от пороците изложени в жалбата и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, от АПК, Върховният административен съд, състав на първо А отделение,