Решение № 846 от 20.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11141/2008 г.

Решение № 846 от 20.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11141/2008 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от процесуален представител на Началника на Столична РДНСК, против Решение № 656/18.07.2008 г., постановено от Административен съд - София-град по адм. дело № 556/2008 год., с което е отменена, по жалба на "Вълканов и Милонов" ООД - гр. София, издадената от него Заповед № ДК-02-СО-186/9.11.2007 год., с основание чл. 225, ал. 2, т. т. 1 и 2 ЗУТ, за премахване на незаконен строеж - ограда, находящ се в УПИ ХIV-1020а, кв. 48 по плана на гр. София, м. "Манастирски ливади", ул. "Родопски извор" № 72, район "Витоша" - СО. Решението се счита немотивирано и постановено при грубо нарушение на материалния закон, настоява се за отмяната му. Сочи се като безспорно установено, че процесният строеж е изграден без одобрени строителни книжа и в нарушение на предвижданията на плана, затова и след като е направил изводът, че се касае за незаконен строеж, съдът не е имал основанието да отменя акта. В съдебното заседание касационният жалбоподател се представлява от юрк. Савова, поддържаща жалбата, по изложените в нея съображения. Ответната в касацията страна -"Вълканов и Милонов" ООД - гр. София, с писмена защита от адв. Тодоров, изразява становище за недопустимост на жалбата (поради липса на конкретно посочени в нея касационни основания) и алтернативно - за нейната неоснователност. Касаторът дори не е цитирал основният извод на съдебния състав - че не е установен извършителят на строежа и че дружеството, създадено след изграждането на процесната ограда, не е редно да понесе негативните последици по премахването й. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационна жалба. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, процесуално е допустима, тъй като е депозирана от името на Началника на Столична РДНСК, упълномощил юрк. Сибинова и който безспорно има право да оспори решението, отменящо издаден от него акт. По съществото си същата е основателна, но по различни от изложените в нея съображения. Първоинстанционният административен съд подробно е изследвал фактическата обстановка, изложил е съображения по съществото на спора, приемайки незаконосъобразност на процесния административен акт, с оглед които е приел цитирания правен резултат. Решението е постановено при допуснато съществено процесуално нарушение на производствените правила, с оглед неправилното конституиране на страните и участие на ненадлежна страна в процеса. Съгласно чл. 153, ал. 1 АПК, страни по делото са оспорващият, органът издал административния акт, както и всички заинтересовани лица, а с оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 АПК, съдът конституира страните служебно. За наличието на това изискване се следи служебно от съдилищата, включително и в касационното производство - т. е. съдът е длъжен да прогласи порока, дори и да е е посочен от страните. В конкретния случай органът издал акта, е Началникът на СРДНСК. Чрез него е била подадена жалбата, той я е комплектовал и отправил в съда, но съгласно разпореждане от 29.02.2008 год. неправилно не е бил конституиран като ответна страна, а цялото производство е протекло по отношение на ДНСК, на която Дирекция е било съобщено и решението по делото. Процесуален представител в процеса не се е явил и в трите заседания по делото. При така описаните процесуални действия на съда, осъществени при нарушено право на участие на надлежната за спора ответна страна, решението следва да бъде обезсилено, като недопустимо. Със Заповед № РД-13-182/ 29.05.2007 г., цитирана в акта и приобщена към доказателствата, Н-кът на ДНСК е предоставил на началниците на РДНСК правомощията си да издават заповеди, с оглед чл. 222, ал. 1 ЗУТ, за премахване на незаконни строежи, т. е. предоставил е определен обем от правата си на н-ците на РДНСК. При делегирането на права, органът, на когото те са делегирани, издава от свое име съответния административен акт, поради което той е страна по оспорването, неприложима е разпоредбата на чл. 215, ал. 4, второ изречение ЗУТ. С оглед това, в конкретния случай, административният съд е допуснал събирането на доказателствата и приключването на съдебното дирене при участието на ненадлежна страна, което съставлява съществено процесуално нарушение. Налице са основанията за обезсилване на решението, съгласно чл. 209, т. 2 АПК, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, с ответник по оспорването - РДНСК - гр. София. Водим от горното, Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221, ал. 3 АПК,