Решение № 8958 от 18.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3387/2016 г.

Решение № 8958 от 18.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3387/2016 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от пълномощник на П. И. П. от гр. Пловдив, ул. "Копривките" № 19, ет. 2, ап. 4, против решение № 299/11.02.2016 г., постановено по адм. дело № 1414 от 2015 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с твърдения за неправилност и искане за отмяната му. В съдебното заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява. Жалбата се поддържа с постъпила на 31 май 2016 г. молба, по съображенията, изложени в нея. Ответникът - Кметът на район "Централен" Община Пловдив, редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозиран е отговор на касационната жалба, с доводи за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура обосновава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. За да се произнесе, Върховният административен съд, Второ отделение, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, процесуално е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу заповед № РД-15-350/13.05.2015 г. на Кмета на район "Централен", Община Пловдив, с която, на основание чл. 225а, ал. 1, вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 и чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: "вътрешно преустройство с обособяване на баня с тоалетна, частично излята стоманобетонна плоча, нови щрангове за питейна и обратна вода", на трети етаж от сградата, находяща се в УПИ 451,452 - ОНС, кв. 104-стар (34-нов), собственост на П. И. П. Прието е, че се касае за строително-монтажни работи по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, представляващи строеж от четвърта категория, индивидуализиран надлежно по вид и местонахождение, непопадащи в изключителните хипотези, визирани в чл. 151 ЗУТ, извършени без изискуемото по чл. 148, ал. 1 разрешение за строеж и одобрен проект, който не е изграден преди 31.03.2001 г., затова и за него не е относима нормата на № 127, ал. 1 ЗИДЗУТ. Описаното сочи на приложимостта на режима по чл. 225, ал. 2, т. 2, в правомощията на органа по чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила, липсват касационни основания по чл. 209 от АПК за отмяната му. Съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, незаконен строеж е строеж или част от него, извършен без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. В настоящия случай от доказателствата по делото и заключението на СТЕ е установено, че заповедта касае премахване на строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ЗУТ, за който са изискуеми, но липсват строителни книжа, което не се и оспорва. Преустройството е извършено след 2002 г., поради което е неприложима разпоредбата на § 127, ал. 1 от ПЗР ЗИД ЗУТ. Несъстоятелно е оплакването в касационната жалба, че съдът не е разгледал оплакването на жалбоподателя, свързано с изясняване на всички обстоятелства по административната преписка. Производството е започнало служебно, издаден е констативен акт № 13 на 23.06.2014 г., връчен на П. и по който той е подал възражение, невъзприето от административния орган и конкретно обсъден в съдебния акт на стр. 2 (горе), както и на следващата, във връзка с твърдението за недовършено производство от 2004 г. за същия обект. Констатациите по този КА са потвърдени от изготвената, приета и неоспорена СТЕ. Вярно е, че вещото лице е направило уточнение за различията между бетонна плоча и замазка, (което би могло да се изясни чрез нарушаване целостта на положения фаянс в преустроеното помещение), но в конкретния случай това не влияе съществено на изводите, че е налице незаконен строеж - обособено санитарно помещение, каквото не е съществувало в единия от двата апартамента, собственост на касатора на 3-я етаж от сградата - имало е само мивка. С пространно изложените доводи в касационната жалба, които не са нови за производството, а са обсъдени в решението, се навежда към омаловажаване на извършените СМР - "слага се тръба с малко по-голямо фи и те се свързва с банята в другото жилище"... Вещото лице подробно и с онагледяване, е изяснило начина на осъщественото вътрешно преустройство, при което част от съществуващото антре на югоизточното жилище е превърнато в баня и тоалетна, което не представлява промяна на предназначение на съществуващо помещение, нито ремонт на заварен санитарен възел - монтирана е канализационна тръба хоризонтално върху подовата конструкция от северозападния ъгъл на антрето в югоизточното жилище, до канализационната вертикала по северната фасада на сградата в банята на североизточното жилище, монтиран е подов сифон в антрето, за оформяне на баня с тоалетна в югоизточното жилище, повдигнато е нивото на готовия под в антрето на същото, иззидани са преградни стени с "итонг", направена е тръбна разводка за водопровод по стените на новооформената баня с тоалетна и т.н., като в заключение експертът е обобщил вида на изпълнените СМР като "преустройство на антре... за обособяване на баня и тоалетна, с отвеждане на отпадните води до канализационната вертикала на сградата върху съществуващата дървена подова конструкция на етажа и промяна на водопроводната инсталация, с полагане на водопроводни тръби по стените." Тези констатации на вещото лице не са оспорени от страните и с основание са възприети в решението, а те съответстват на констатациите в КА № 13/2014 г., послужил за издаването на заповедта. Съдът е изяснил релевантните факти и въз основа на тях е извел обосновани изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Вярно е, че за да се ползва едно помещение като жилище, то трябва да има баня, но ако тя не съществува, както в случая, би следвало да се изготви и утвърди проект и се издаде разрешение за изграждането й. Предвид гореизложеното, решението на първоинстанционния съд следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,