Решение № 4128 от 25.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16397/2013 г.
ВАСII отделение25.03.2014 г.докладчик Емилия Кабурова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2510/17.10.2013 г. постановено по адм. дело № 180/2013 г. на Административен съд - Варна, второ отделение, ХIХ-ти състав. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 4128 от 25.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16397/2013 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Общински съвет - гр. Варна, чрез процесуалния му представител - адв. Николова, против Решение № 2510/17.10.2013 г. по адм. дело № 180/2013 г. на Административен съд -Варна, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост- основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Елена Сидерова Янакиева, редовно призована не се явява и не се представлява. От пълномощника й - адв. Балачев, е постъпил писмен отговор, с който оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Варна, по жалба на Елена Сидерова Янакиева, е отменил Решение № 550-6 по Протокол № 10/26 и 27.07.2012 г. на Общински съвет /ОбС/ - Варна, с което е одобрен ПУП - ПУР /план за улична регулация/ на с. о. "Акчелар", в частта на поземлен имот 10135.2522.721, като незаконосъобразно и е върнал преписката в тази част на ОбС - Варна за ново разглеждане, при съобразяване със задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона. За да постанови този правен резултат, съдът е приел от фактическа страна, че след одобряване на процесния ПУР, е издадена заповед от 04.09.2012 г. на началника на СГКК - Варна, за изменение на КККР на р-н "Приморски", засягащо имот 721, като от него са образувани два други имота с № 1047 - записан на оспорващата Янакиева и имот № 1048 - записан на Цанка Митева Маринова, като за първия няма осигурен достъп до улица, с изключение на тупикова пътека с ширина 1 м откъм югоизточната страна на имот 721, представляваща общински път, заснета в КККР от 2008 г. с № 9587 /Скица-приложение № 2 към заключението на СТЕ/. Това лице от 1 м на новосъздадения имот 1047 към тупиковата пътека, не е достатъчно за обслужване на имота с автомобили, както и не отговаря на минималните изисквания по чл. 19, ал. 1, т. 2 от ЗУТ за лице на урегулираните имоти от 16 м. При тези данни съдът е извел извод, че оспорения ПУР съответства на одобрената КККР от 2008 г., но не съответства на изменението й от м. 09.2012 г. по отношение на имот 721, което го прави материално незаконосъобразен. Съдът е приел, че настъпилото изменение в КККР относно имот 721, макар и след решението на ОбС - Варна, следва да бъде зачетено, на основание чл. 142, ал. 2 от АПК, тъй като има значение за спорното право. Решението е правилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е направил законосъобразни и обосновани правни изводи относно оспорения административен акт, в частта му, засягаща ПИ № 721. По делото е установено, че оспореният ПУР, в частта, засягаща имота на ответницата Елена Сидерова Янакиева, е съобразен с действащата КККР на с. о. "Акчелар", гр. Варна от 2008 г., в сила към датата на оспореното решение на ОбС - Варна, но не е съобразен с изменението на КККР, настъпило след тази дата, със заповед № КД-14-03-2297/04.09.2012 г. на началника на СГКК - Варна, засягащо този имот. Към 26 и 27.07.2012 г. имотът е заснет в рамките на ПИ 721, в съсобственост с Цанка Митева Маринова, а с изменението на КККР от м. 09.2012 г. ПИ 721 е заличен, като на негово място са образувани два други имота: № 1047 и № 1048, първият от които на името на Елена Янакиева. При тези данни спорен е въпросът доколко това изменение в КККР, настъпило след решението на ОбС -Варна за одобряване на процесния ПУР, е следвало да бъде съобразено, при преценката за съответствие на този ПУР с материалния закон, или в случая приложима ли е разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК, на която се е позовал решаващият съд? Правилото на чл. 142, ал. 1 АПК предвижда, че съответствието на акта с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Съгласно чл. 142, ал. 2 АПК, установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Под нови факти от значение за делото следва да се разбират факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. В случая следва да се подкрепят изводите на съда за наличие на такива нови факти по смисъла на чл. 142, ал. 2 от АПК, какъвто се явява фактът на изменение на КККР от м. 09.2012 г., засягащ процесния имот, тъй като същият има характер на доказателствен факт в пряка връзка с оспореното решение, тъй като променя съществувалото към момента на вземане на решението правно положение. Ето защо, като е извършил преценка за законосъобразност на оспореното решение, спрямо наличието на този факт, съдът не е допуснал нарушение на закона. При установеното несъответствие на одобрената улична регулация с кадастралния статут на имот 721, който след издаване на заповедта за изменение на КККР от м. 09.2012 г. вече не съществува, а на негово място са други два поземлени имота, с които уличната регулация не е съобразена, правилни са изводите на съда, че последната е незаконосъобразна в тази част. ПУР следва да отразява всички кадастрално заснети имота, като им осигурява достатъчно лице към улица, за образуване на УПИ-та. Нарушаването на тези изисквания, залегнали в: чл. 14, ал. 4, чл. 19, ал. 1, т. 2, чл. 115, ал. 1 и 2 от ЗУТ, обуславя приетата от съда незаконосъобразност на оспорената улична регулация, в частта й относно имот 721. Ето защо като я е отменил в тази част и е върнал преписката на органа за ново произнасяне, съдът е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение