Решение № 7731 от 21.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3507/2024 г.

от 21.08.2023 г. В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради неговата необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Доводите за неправилност на решението са мотивирани с твърдението, че съдът не е изпълнил процесуалните си задължения да укаже на настоящия касационен жалбоподател представянето на Заповед РД 15-1625 от 23.05.2019 г., издадена от кмета на Община Сливен и като последица на това се твърди неправилност на изводите му за издаване на спорното писмо, в което е обективиран отказът, в нарушение на изискванията за форма, ред и от некомпетентен орган. Твърди се, че съдът неправилно приел, че в случая бил налице спор относно дължимостта на данък върху превозните средства, доколкото настоящите ответници по касация не са обжалвали издадените им актове за установяване на задължения (АУЗ), които подлежат на изпълнение. Поддържа се становище, че със Заповед РД 15-897 от 15.05.2023 г., издадена от кмета на Община Сливен Ж. Р. Х., на длъжност началник отдел «КСМДТ» е оправомощена с правата и задълженията на орган по приходите и именно тя е изготвила спорното писмо, което «просто е подписано» от Р. И. заместник кмет на Община Сливен на основание нарочна Заповед РД 15-2814 от 14.11.2019 г., издадена от кмета на Община Сливен. По изложените съображения се твърди необоснованост и неправилност на изводите на съда за издаване на писмото при липса на материална и персонална компетентност. По подробно изложени в касационната жалба съображения, свързани с отписване по давност на задълженията по АУЗ от 2021 г., се твърди липсата на правен интерес от оспорване на писмото, за което се релевират доводи, че има единствено уведомителен характер и не засяга пряко тяхната правна сфера. Наред с това, като сочи, че регистрацията на двете превозни средства е прекратена служебно в информационната система на Дирекция «Местни данъци и такси» преди подаване на молбата и партидите им са закрити, касационният жалбоподател поддържа становище, че не е необходимо изпращане на преписката на съответния компетентен орган за произнасяне по искането за закриване на партидата на превозните средства, тъй като това вече е направено и настоящите ответници по касация са уведомени за него. Излагат се и съображения по същество на спора, повдигнат за разглеждане пред първоинстанционния съд и се твърди, че съдът неправилно изпратил преписката на орган по приходите в Дирекция «Местни данъци и такси», без да отчете, че са налице влезли в сила АУЗ. Прави се възражение за прекомерност на заплатеното от другата страна адвокатското възнаграждение. С оглед изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и отхвърляне на оспорването срещу спорното писмо. Претендира се присъждане на разноски за платената държавна такса за касационното производство и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Представя писмено становище, с което поддържа предявената касационна жалба, както и възраженията и исканията по разноските. Ответниците Р. Й. и И. Й. не представят писмен отговор на касационното оспорване. В съдебното заседание пред настоящия съд не се явяват, но се представляват от упълномощен адвокат, който от тяхно име оспорва касационната жалба, а по същество на касационното оспорване моли оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховната прокуратура дава подробно мотивирано писмено заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, което поддържа и устно в съдебното заседание пред настоящия съд. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

от 21.08.2023 г., издадено от заместник кмета на Община Сливен, в което е обективиран изричен отказ за освобождаване от данък върху превозните средства по отношение на две МПС с рег.[рег. номер] и с рег. [рег. номер], издаден по молба на Р. Ж. Й. и И. Ж. Й. с вх. 9400-16569 от 11.08.2023 г. Съдът приел, че със спорното писмо настоящите ответници по касация са уведомени, че не е налице правно и законово основание за освобождаването им от данък върху превозните средства по отношение на МПС с рег.[рег. номер] и с рег. [рег. номер]. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, по което спор не се формира, съдът направил извод за допустимост на оспорването, като взел изрично становище за наличие на правен интерес у Р. Й. и И. Й. за обжалване на спорното писмо като подлежащ на съдебен контрол акт. Изложил подробни съображения по възражението, направено от ответника в АС - Сливен, че писмото има уведомителен характер. Като се основал на съдържанието на писмото, приел, че в него е формулирано изявление, че не е налице правно и законово основание за освобождаване от данък върху превозните средства по отношение на двете моторни превозни средства, посочени по горе. Съдът се позовал на разпоредбата на чл. 21 АПК и приел, че с обективираното в спорното писмо властническо изявление неговият автор заместник кметът на Община Сливен по същество е оставил без уважение молбата на заявителите по отношение на дължимия данък върху превозните средства. В тази връзка съдът съобразил, че молбата, с която бил сезиран административният орган е както за отписване на начислените до момента като дължими местни данъци, така и за отписване на двете превозни средства от техните партиди в регистрите по ЗМДТ в Община Сливен. Като взел предвид предписанието по чл. 4, ал. 1 и ал. 3 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), първоинстанционният съд направил извод, че при издаване на обжалваното писмо не е спазен нито редът за определяне на данъчните задължения, нито формата, в която следва да бъде извършено това, нито е налице произнасяне на компетентен орган. Позовал се на разпоредбата на чл. 83, ал. 1 ДОПК, съгласно която вписването и прекратяването на регистрацията в специалните регистри се извършва на основанията и в сроковете, предвидени в съответния нормативен акт, като съобразно ал. 2, вписването в специалните регистри се извършва от органа по приходите служебно или по искане на лицето след извършване на проверка за наличие на основанията за вписване. Съдът изложил съображения, че тази разпоредба определя компетентния орган, който следва да се произнесе по отправено към приходната администрация при общината искане за отписване от съответния регистър и това са оправомощени по реда на чл. 4, ал. 4 ЗМДТ служители на общинската администрация, които според ал. 3 имат правата и задълженията на орган по приходите. Приел, че отписването на публично задължение, каквито с оглед на чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК са задълженията за данък върху превозните средства, е изрично регламентирано в чл. 173, ал. 1 ДОПК. Като взел предвид, че в случая става въпрос за публично общинско вземане, за което по делото няма категорични доказателства да е започнало принудително изпълнение било от публичен взискател по реда на ДОПК, било от съдебен изпълнител по реда на Гражданския процесуален кодекс, направил извод, че компетентен да се произнесе по искането за отписване е само орган, който е част от структурата на общинската администрация, защото взискател е общината - задължението е към общината. Затова при отчитане на установената в чл. 7, ал. 1 и чл. 83, ал. 2 ДОПК и разпоредбите на чл. 4, ал. 1 и ал. 3 ЗМДТ, компетентност съдът направил извод, че в тази хипотеза компетентен да се произнесе по искане по чл. 173, ал. 1 ДОПК е орган по приходите в общината, който като извърши проверка на фактите, въз основа на които длъжникът иска да бъде погасено задължението, е компетентен да го уважи или да го отхвърли. В заключение съдът приел, че компетентен да се произнесе по заявеното от Р. Й. и И. Й. искане в молбата от 11.08.2023 г. не е заместник кметът на Община Сливен, а длъжностно лице от общинската администрация, нарочно овластено от кмета на общината с правата и задълженията на орган по приходите по отношение на публични общински вземания, каквито са спорните данъци върху превозните средства. В този смисъл по същество на оспорването съдът направил извод, че оспореният отказ е постановен при липса на материална и персонална компетентност, поради което обявил неговата нищожност. В случая, доколкото общинската администрация е сезирана с конкретно искане, въз основа на което е поставено началото на административно производство, съдът приел, че е дължимо произнасяне от компетентния орган по приходите в местната администрация. Счел, че се касае за спор относно дължимостта на данък върху превозните средства, поради което е следвало да бъде проведена съответната процедура по ДОПК, но това не е извършено - преписката не е била изпратена на орган по приходите по чл. 4, ал. 3 и ал. 4 ЗМДТ и чл. 83 ДОПК за прилагане установения в кодекса процесуален ред. Предвид всичко изложено, съдът прогласил нищожността на оспореното писмо и на основание чл. 173, ал. 2 АПК изпратил преписката на компетентния орган по приходите в Дирекция Местни данъци и такси при Община Сливен за произнасяне по подадената от настоящите ответници по касация молба. Решението е валидно, но е недопустимо. При осъществения касационен контрол на обжалваното съдебно решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК се констатира наличието на касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК неговата недопустимост. По предписанието на чл. 144, ал. 1 ДОПК по реда за обжалване на ревизионен акт се обжалват и другите актове, издавани от органите по приходите, доколкото в този кодекс не е предвидено друго. Разпоредбата е приложима и към отказа, обективиран в оспореното пред АС Сливен писмо, издадено по молбата на Р. и И. Й. за отписване от данъчното досие на молителите на «начислените до момента, като дължими местни данъци за посочените превозни средства». Без да се коментира за нуждите на настоящото изложение липсата на съответствие между така направеното искане и произнасянето с писмото, което е за «освобождаване от данък на превозните средства», при действието на чл. 4, ал. 5 ЗМДТ, във вр. с чл. 152, ал. 2 и чл. 144 ДОПК, във вр. с чл. 156, ал. 1 и ал. 2 ДОПК, правото на оспорване по съдебен ред на писмото от 21.08.2023 г. е предпоставено от оспорването му пред кмета на Община Сливен в качеството му на решаващ орган. По делото не се твърди и установява такова оспорване да е инициирано и реализирано, тоест настоящите ответници по касация не са изчерпили задължителния ред за оспорване по чл. 152 ДОПК пред кмета на Община Сливен, като абсолютна процесуална предпоставка за провеждане на оспорването на писмото пред съда, тоест неспазването на това изискване е пречка за реализиране правото на жалба до съда срещу него. По тези съображения, настоящият касационен състав намира, че е налице касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК, поради което на основание чл. 221, ал. 3 АПК обжалваното съдебно решение следва да бъде обезсилено, а делото да се прекрати. При това предявената от Р. Й. и И. Й. жалба срещу спорното писмо следва да се изпрати на кмета на Община Сливен, в качеството му на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК, за произнасяне. Във връзка с така приетото касационните оплаквания за неправилност на обжалваното съдебно решение няма да се разглеждат.