Решение № 92 от 17.06.2020 г. на ВКС по н. д. № 303/2020 г.

Решение № 92 от 17.06.2020 г. на ВКС по н. д. № 303/2020 г., III н. о., НК, докладчик съдията Мая Цонева Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане на осъдения Р. М. Й. за възобновяване на н. о. х. д. № 1412/2019 г. по описа на Районен съд – Пазарджик. В искането се сочи, че Й. не е бил уведомен за воденото срещу него наказателно производство и по този начин е бил лишен от правото си на лично участие. Наред с това е развита аргументация относно развитието на инкриминираните събития и се настоява за отмяна на присъдата и за връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание служебният защитник на Й. поддържа искането по изложените в него съображения. Пледира за възобновяване на наказателното производство и за връщане на делото за ново разглеждане. Осъденият се солидаризира с доводите на защитника и моли делото да бъде върнато за ново разглеждане. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането. Сочи, че с присъственото му привличане в качеството на обвиняем Й. е бил известен, че срещу него се води наказателно производство, но въпреки това се е укрил като е напуснал известния по делото адрес. Пледира искането да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, защото е направено от процесуално легитимирана страна и има за предмет акт по чл. 419, ал. 1, изр. 1 от НПК. Спазен е срокът по чл. 423, ал. 1 от НПК, тъй като осъденият е узнал за постановената присъда на 5.03.2020 г., когато наложеното му наказание е приведено в изпълнение, а искането е депозирано на 30.04.2020 г. Разгледано по същество искането е неоснователно. С присъда № 193/20.11.2019 г., постановена по н. о. х. д. № 1412/2019 г., Районният съд – Пазарджик е признал подс. Р. М. Й. за виновен в това, че на 12.04.2019 г. в [населено място] управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1, 2 на хиляда – 1, 57 на хиляда, поради което и на основание чл. 343б, ал. 1 от НК го е осъдил на две години и един месец лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване. На основание чл. 343г от НК подсъдимият е лишен от правоуправление на МПС за срок от две години и три месеца. В тежест на Й. са възложени и направените по делото разноски. Подадената от служебния защитник въззивна жалба срещу присъдата е върната с разпореждане на съдията-докладчик от 11.02.2020 г. Присъдата е влязла в сила на 20.02.2020 г. Процесуалното развитие на делото е следното: С постановление на водещия разследването от 9.07.2019 г. Р. Й. е бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. Постановлението е било предявено на осъдения на същата дата и той е депозирал обяснения по обвинението. Наред с това са му били разяснени задълженията, произтичащи от процесуалното му качество на обвиняем и от взетата спрямо него мярка за неотклонение "подписка", включително и това да не променя местоживеенето си. След образуване на съдебното производство по н. о. х. д. № 1412/2019 г. осъденият е търсен на посочения от него адрес в [населено място], откъдето призовките както за разпоредителното заседание, така и за тези по съществото на делото неизменно са се връщали в цялост със забележка, че осъденият не може да бъде открит и следва да бъде призоваван от конкретно посочен адрес в [населено място]. След направена адресна справка е установено, че постоянният и настоящият адрес на Й. са в [населено място] и съвпадат със съобщения от него на досъдебното производство. Въпреки това призовки са изпратени и на адреса в [населено място], но опитите за уведомяване на осъдения за заседанията на съда отново са останали безуспешни, тъй като въпреки че за всяко от тях Й. е търсен по няколко пъти по различно време, не е бил намерен на адреса и не е било установено и друго лице, на което да бъде връчена призовката. В отговор на запитване до Областна дирекция на МВР – Пазарджик по делото е постъпила информация, че осъденият е напуснал страната на 20.09.2019 г. и не е регистрирано завръщането му в Република България. При тези данни на 2.10.2019 г. съдът е дал ход на разпоредителното заседание при условията на чл. 269, ал. 3 от НПК, а след като информацията за местонахождението на осъдения е останала непроменена – и на заседанията, насрочени за 30.10.2019 г. и 20.11.2019 г. В последното заседание е постановена и атакуваната присъда. В съдебната фаза осъденият е бил защитаван от служебен защитник. При така установената фактическа обстановка касационната инстанция намира, че не са налице предпоставките на чл. 423, ал. 1 от НПК за възобновяване на наказателното производство. За основателността на искането не е достатъчно делото да е било разгледано в отсъствие на осъденото лице. Необходимо е освен това да се установи, че то не е било запознато с характера и естеството на повдигнатото срещу него обвинение, т. е. изобщо не му е било известно, че срещу него се води наказателно производство, както и че неучастието му е последица от неизпълнение на служебните задължения за уведомяването му от страна на органите на досъдебното производство или съда, респ., от отсъствието на дължимата процесуална активност за установяване на местонахождението му, а не се дължи на собственото му недобросъвестно процесуално поведение. В настоящия случай не е налице нито една от посочените предпоставки. Осъденият Р. Й. е бил информиран за наказателното преследване срещу него, тъй като обвинението е било предявено в негово присъствие. Съпоставката на постановлението за привличане в качеството на обвиняем с обвинителния акт показва, че за фактическите и правните параметри на обвинението не са претърпели промяна в различните фази на наказателния процес. След приключване на досъдебното производство осъденият е напуснал както заявения адрес, така и онзи, на който обичайно е пребивавал, преустановил е всякакви контакти с органите на правосъдието и не е съобщил за новото си местопребиваване, което е довело и до невъзможност да бъде изпълнена процедурата по чл. 247б, ал. 1 от НПК. По този начин Й. е демонстрирал ясно и недвусмислено отказа си от правото на лично участие и лична защита в наказателния процес. Коментираното поведение представлява укриване по смисъла на чл. 423, ал. 1 от НПК и съставлява процесуална пречка за възобновяване на наказателното производство, тъй като никой не може да черпи права от собствените си противоправни действия. Що се отнася до останалите твърдения в искането, те представляват собствена интерпретация на инкриминираните събития и тъй като са извън предмета на проверка в производството по чл. 423 от НПК, касационната инстанция не дължи произнасяне по тях. Доколкото не сочат и на някое от основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, не е налице необходимост делото да бъде изпратено на апелативния съд за образуване на производство по чл. 422 от НПК. Така мотивиран Върховният касационен съд, трето наказателно отделение