Решение № 14414 от 28.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6573/2019 г.

Решение № 14414 от 28.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6573/2019 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" Пловдив, в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез юрк. И. Даритков, против решение № 172/8.05.2019 г. на Административен съд, гр. Смолян, постановено по адм. дело № 153/2019 г., с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-9-0378169/09.01.2019 г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретните оплаквания са по отношение изводите на първоинстанционния съд, че заповедта е издадена в нарушение на принципа за съразмерност, регламентиран в чл. 6 от АПК. Касаторът счита, че продължителността на срока, за който е приложена оспорената мярка е мотивиран от административния орган, при спазване на посочения принцип. Искането е за отмяна на решението и потвърждаване на оспорената заповед. Претендира присъждане на разноски. Ответникът – "Бузидис Холидей" ЕООД, чрез адв. Б. Караманолов оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор и писмена защита от 07.10.2019 г. Претендира разноски Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, поради следното: Предмет на съдебен контрол пред административния съд е била заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-9-0378169/9.01.2019 г. на началник отдел "Оперативни дейности" Пловдив, в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП - запечатване на търговски обект - лоби - бар, находящ се в хотел "Белвю", к. к. Пампорово, общ. Смолян, стопанисван от "Бузидис Холидей" ЕООД и забрана достъпа до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС във връзка с чл. 187, ал. 1 ЗДДС за неиздаване на фискален бон от работещото в обекта фискално устройство при извършена на 3.01.2019 г. контролна покупка на 1 бр. мляко с какао и 1 бр. кафе на обща стойност 6. 50 лева. За да отмени оспорения административен акт първоинстанционният съд е приел, че е издаден в нарушение на основен принцип в административното производство – принципа за съразмерност по чл. 6 АПК. Този принцип задължава императивно административните органи да налагат принудителните административни мерки, без да засягат права и законни интереси на търговеца до степен, по-голяма от необходимото за постигане целта на закона. Според съда в конкретния случай мотивите, изложени от административния орган относно принципа за съразмерност не намират опора в доказателствата по делото. Не е извършена преценка за наличието на баланс между личните и обществените интереси. В мотивите си органът сочи само обществения интерес от налагането на принудителната мярка, без да е съобразен личният такъв и размера на сумата, за която не е издаден фискален бон. Решението е неправилно постановено. Нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС предвижда, че принудителна административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции се прилага на лице, което не спази реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. По силата на чл. 118, ал. 1 от същия закон всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагането на посочената принудителна мярка, се забранява и достъпът до обекта. В конкретния случай от събраните по делото доказателства е установено, че "Бузидис Холидей" ЕООД е извършило нарушение на реда и начина за отчитане на продажбите в търговските обекти, като за извършената на 3.01.2019 г. контролна покупка в размер на 6. 50 лева не е издало фискален бон от регистрираното в обекта фискално устройство. Извършването на нарушението е доказано от събраните по делото доказателства. При безспорно установено нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, органът по приходите е длъжен да приложи предвидената от закона принудителна административна мярка – запечатване на обекта и да забрани достъпа до него. Спорът по делото е относно законосъобразността на определения 14 – дневен срок на мярката. Принципно вярно съдът е приел, че продължителността на принудителната мярка в рамките на определения от закона срок – до 30 дни, следва да е съобразена с принципа за съразмерност по чл. 6 АПК. Неправилно и в противоречие с изложените от органа мотиви и доказателствата по преписката, е приел, че в случая това изискване не е спазено. Органът по приходите е извършил преценка не само на обществения интерес, но и на интереса на личния такъв. Съобразил е не само характера на извършеното нарушение, което пряко води до укриване на приходи, но и обстоятелството, че нарушението е за първи път, както и местонахождението на търговския обект и обема на извършваните продажби. При тази факти, незаконосъобразно съдът е приел, че при определянето на 14 – дневния срок е нарушен принципът по чл. 6, ал. 3 АПК. Цитираната от съда и от ответника по касация съдебна практика за отмяна на принудителни административна мерки по чл. 186, ал. 1, т. 1 ЗДДС, поради нарушение на принципа за съразмерност е формирана при факти, различни от установените в настоящото производство и е неотносима към предмета на спора. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав преценява, че решението, с което административният акт е отменен, е постановено в нарушение на материалния закон и следва да се отмени, като се отхвърли жалбата на дружеството. При този изход на спора основателна е претенцията на касатора за присъждане на съдебни разноски. Съгласно чл. 186, ал. 4 ЗДДС обжалването на акта за налагане на принудителна административна мярка е по реда на АПК, поради което разноските се определят на основание чл. 143, ал. 1 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ДОПК в размер на 200 лева съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ за двете съдебни инстанции и 70 лева заплатена държавна такса за настоящата инстанция. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,