Решение № 5684 от 29.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1331/2009 г.

Решение № 5684 от 29.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1331/2009 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано по касационна жалба на "Парти Стар" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, к-с "Лазур", бл. 73, ет. 12, представлявано от управителя Пламен Цветанов Младенов, против Решение № 1090 от 10.12.2008 г. на Бургаски административен съд по адм. д. № 817 по описа за 2007 г., с което като неоснователна е отхвърлена жалбата на касатора против ревизионен акт (РА) № 02002491/11.04.2007 г. на данъчен орган при ТД на НАП Бургас, потвърден с Решение № РД-10-280/18.06.2007 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Бургас, с който за данъчни периоди м. 12.2002 г., м. 03.2003 г., м. 01, 06, 10 и 12. 2004 г. и м. 04, 06 и 12.2005 г. на ревизираното лице е отказан данъчен кредит общо в размер на 21 246, 84лв. и са определени задължения ДДС за внасяне в този размер и лихви в размер на 3 669, 88лв. по доставки на преки доставчици ЕТ "Сатурн-Ст. Димитров" София, ЕТ "Орбита-Огнян Илиев" Видин, "Еврогруп-2003" ЕООД Плевен, ЕТ"Алди-Алеко Димитров" Видин, "Цветнокомерс" ЕООД Перник, "Адросистемс" ЕООД София, "Гая" ЕООД Пазарджик, "Екотек" ЕООД Габрово, "Еди" ЕООД Плевен и "Корни авто" ЕООД Габрово и въз основа на увеличение на финансовия резултат (ФР) за 2002 и 2004 г., на осн. чл. 23, ал. 2, т. 17 вр. чл. 14, ал. 1 и чл. 23, ал. 2 т. 10 ЗКПО, на ревизираното лице са определени съответни размери данък печалба, данък общини и корпоративен и съответни лихви. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено при съществени нарушения на процесуални правила, необоснованост и в нарушение на материалния закон - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в това, че съдът не съобразил множеството процесуални нарушения при извършването на ревизията; необоснован е изводът за липса на реални доставки по процесните фактури неправилно били приложени нормите на чл. 64 и чл. 65 ал. 4 ЗДДС (отм.) съдът неправилно приложил материално-правната норма на чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО (отм.), при наличието на редовни счетоводни документи за извършения от ревизираното лице разход по процесните фактури и счетоводното отразяване на доставките в счетоводството на получателя; при непризнаването на разходите следва финансовите резултати да се намалят и с отчетените приходи, свързани с тях. Не е съобразена нормата на чл. 23, ал. 16, т. 1 ЗКПО (отм.) Ответникът по касационната жалба Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Бургас при ЦУ на НАП, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, първо отделение, в настоящия си състав, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена от легитимирано лице, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК против подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следното: 1. В частта по ЗДДС , съдът правилно приел, че при недоказана реалност на фактурираната доставка и /или недоказано начисляване на ДДС по нея, право на данъчен кредит по фактурата не възниква за получателя. При ревизията по-голямата част от посочените по-горе преки доставчици не са открити на декларираните данъчни адреси. На връчените им искания за представяне на доказателства относно реалността на доставките такива не са представени. Констатациите относно липса на начисляване на ДДС по фактурите е потвърдена с неоспорено заключение на вещо лице-счетоводител. По конкретните оплаквания в касационната жалба: Обосновани са изводите на първоинстанционния съд относно преценката на представените РА на доставчиците "Еврогруп-2003" ЕООД и "Еди" ООД Пловдив (за които е установено, че нямат заведени счетоводства); за ЕТ "Алди-Алеко Димитров", "Цветномакс" ЕООД, "Екотек" ЕООД Габрово и ЕТ "Стеком-Сергей Стефанов" (съгл. допълнителното заключение на вещото лице констатациите на РА нямат отношение към процесните фактури. За "Гая" ЕООД Пазарджик вещото лице е потвърдило констатациите за неотразяване на фактурите в дневници за продажби, така че подадената справка-декларация и ДРА на доставчика с липса на корекции не се отразяват на правото на ДК на получателя. Обоснован е фактическият извод по реалността на услугата на ЕТ "Орбита-Огнян Илиев" гр. Видин за "финансово-счетоводни консултации". Твърди се, че тя е предоставена не от Огнян Илиев, а от Кольо Колев, пълномощник на посочения едноличен търговец и притежаващ икономическо образование, като в тази връзка е представено пълномощно. Доказателства за посочената компетентност не са представени. Само от представеното пълномощно за Кольо Колев да представлява посочения едноличен търговец не може да се направи обоснован извод за посочените твърдения. При ревизията за този доставчик е прието обяснение от едноличния търговец, че не притежава счетоводни документи на фирмата и не е осъществявал никаква дейност. Затова, въпреки, че вещото лице в допълнителното си заключение, въз основа на ДРА № 800/06.11.2003 г. на данъчен орган при ТДД Пловдив, приема, че право на данъчен кредит в размер на 440 лв. по фактура № 320/28.03.2004 г. може да се признае, тъй като доставката е реална и няма корекции на декларирания ДДС от доставчика с ДРА, съдът правилно е потвърдил РА и в тази част поради недоказана реалност на фактурираната услуга. Относно маркетинговото проучване на "Еврогруп 2003" ЕООД се твърди, че то било реално извършено, защото са представени фактури за осъществени от ревизираното лице продажби на базата на това проучване. От представените фактури за продажби от страна на ревизираното лице по никакъв начин не може да се заключи, че това е станало именно в резултат на проучването на "Еврогруп 2003" ЕООД. Също и за ЕТ "Алди- Алеко Димитров", от представените фактури за продажби от страна на ревизираното лице по никакъв начин не може да се заключи, че това е станало именно в резултат на проучването на ЕТ "Алди- Алеко Димитров", а и представеният протокол за извършена работа не съдържа никаква конкретизация за какви представяния на какви продукти в какви обекти е подписан. 2. В частта по ЗКПО правилно е прието, че при недоказаност на реалното извършване на фактурираните доставки със сумите по фактурите следва да се увеличи финансовият резултат за съответните периоди. Не може да бъде споделена тезата на касатора, че следва да се признават разходи по доставки, които не са реално извършени. Така и следва да се тълкува цитираната от него разпоредба на чл. 23, ал. 16, т. 1 ЗКПО (отм.), че отказът на право на данъчен кредит не води до непризнаване на разходи, стига да са налице условия за признаването им по ЗКПО . Затова и правилно е приложена материално-правната норма на чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО по отношение на доставки, за които липсват доказателства да са извършени реално. За процесните периоди в ЗКПО липсва основание за намаление на ФР със съответстващите на непризнатите разходи приходи, така че и това оплакване в касационната жалба е неоснователно. Относно доставката на "Свегена" ООД, по която е отказано признаване на разход за 2002 г. е установено, че доставчикът е свързано лице с ревизираното, при проверката в информационния масив на ТД на НАП е установена липса на осигурени лица по трудови и граждански договори. До края на 2002 и 2003 г. не е издавана друга фактура за финализиране на сделката с предмет "авансово плащане по договор за маркетингова услуга". Предвид изложеното, съдебното решение не е постановено при пороци, обосноваващи твърдяните в касационната жалба отменителни основания и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение