Решение № 134 от 28.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4060/2019 г.

Решение № 134 от 28.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4060/2019 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Маргарита Георгиева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Образувано е по молба вх. № 5129316/31.07.2019 г., уточнена с молба вх. № 9439/06.11.2019 г., на С. И. С. за отмяна на въззивно решение № 7049/09.11.2018 г., постановено по възз. гр. д. № 2794/2018 г. на СГС и потвърденото с него решение № 257324/02.11.2017 г. по гр. д. № 74107/2015 г. на СРС. С атакуваните решения, по предявения от "Банка ДСК" ЕАД иск по чл. 422 ГПК е прието за установено, че С. С. (в качеството му на наследник на кредитополучателя Т. Я. С., починала на 17.01.2014 г.) дължи сумите - 3 152. 48 евро главница, ведно със законната лихва, считано от 17.04.2015 г.; 409. 79 евро договорна лихва за периода 28.04.2014 г. – 16.04.2015 г.; 15. 36 евро наказателна лихва и 30 лева такса по сключен договор за кредит от 15.06.2012 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 21069/2015 г. по описа на СРС. Твърди се, че са налице основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Ответната страна по молбата - "Банка ДСК" ЕАД - изразява становище за неоснователност на искането за отмяна на поддържаните от молителя основания. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа молбата за отмяна и изложените в нея доводи, намира същата за неоснователна, предвид следното: Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Следователно, за да се допусне отмяна на влязло в сила решение на посоченото основание, трябва да са налице трите кумулативно дадени предпоставки: нови обстоятелства или нови писмени доказателства; те да са от съществено значение за резултата по делото и да не са могли да бъдат известни на страната при решаване на делото. Липсата на която и да е от посочените три предпоставки обуславя невъзможност да се допусне отмяна на влязлото в сила решение на това основание. По смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК нови обстоятелства (съответно нови писмени доказателства) са тези факти и документи за тях, за наличието на които страната не е знаела или не е могла да придобие в държане по извинителни за нея причини до приключване на съдебното дирене пред последната инстанция по същество по спора. Те трябва да са от такова естество, че ако са били установени (съответно представени) пред инстанцията по същество, тя би направила различни изводи за правнорелевантните факти, в сравнение с тези по влязлото в сила решение. Новооткритите доказателства трябва да са допустими доказателствени средства за установяване на факти, твърдяни по време на висящността на производството и относими към спора, които обаче не са могли да бъдат доказани поради липсата на тези документи. Незнанието или непредставянето им от заинтересованата страна не трябва да се дължи на неполагане на дължимата грижа и процесуална небрежност. Нововъзникнали факти и обстоятелства (такива, осъществили се след приключване на устните състезания пред инстанцията по съществото на спора) не са основание за отмяна на влязло в сила решение, защото те не се считат преклудирани от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение. Същите, доколкото са породили права за молителя, могат да бъдат заявени с нов иск, но не са от значение в производството по чл. 303 и сл. ГПК. Освен това, твърдения за допуснати от съда нарушения на материалния и процесуалния закон, както и доводи за необоснованост на фактическите констатации, на които се основава влязлото в сила решение, респ. за изграждането им в нарушение на правилата на ГПК, не е допустимо да се обсъждат в производството по чл. 303 и сл. ГПК. Такива оплаквания могат да бъдат разглеждани само по реда на обжалване на решението, но не и в извънинстанционното производство по отмяна, развиващо се след влизане на решението в сила. В случая, молителят се позовава на нововъзникнали факти и доказателства за тях, които не обуславят приложението на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. В подадените първоначална и уточняваща молба за отмяна като нови доказателства се сочат – писмо вх. № 21472/15.02.2019 г. и писмо вх. № 37568/19.03.2019 г. на "Банка ДСК" ЕАД, които са били представени по нохд № 4353/2018 г. по описа на СГС в отговор на изискана от съда информация за разкрити на името на С. С. банкови сметки, за разрешавани на това лице банкови кредити и има ли то неизплатени задължения по кредитите си. В цитираните писма банката е дала отговор, че С. е неин клиент от 1994 г., има открита разплащателна сметка и по разрешените му два кредита от 2009 г. и 2015 г. няма неизплатени задължения. С решенията, чиято отмяна е поискана, в производство по чл. 422 ГПК съдът е приел, че С. С. дължи на "Банка ДСК" ЕАД сумите - 3 152. 48 евро главница със законната лихва, считано от 17.04.2015 г.; 409. 79 евро договорна лихва за периода 28.04.2014 г. – 16.04.2015 г.; 15. 36 евро наказателна лихва и 30 лева такса, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 21069/2015 г. по описа на СРС. Установено е, че паричното задължение е възникнало по сключен договор за кредит от 15.06.2012 г. между банката и наследодателката на молителя - Т. Я. С. (негова майка), починала на 17.01.2014 г. Съгласно представеното удостоверение за наследници, законни наследници на починалата са молителят С. (син) и К. С. (съпруг). С влезлите в сила решения на СГС и СРС имуществената отговорност на С., в качеството му на наследник на кредитополучателя Т. С., е ангажирана до размера на наследствената му Ѕ ид. част, като са приспаднати и извършените от него вноски по кредита след смъртта на майка му (вж. - л. 148 от делото на СРС). При това положение, искането за отмяна, основано на цитираните по-горе две писма от м. 02. и м. 03. 2019 г. на "Банка ДСК" ЕАД, е неоснователно, защото представените документи не са по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК нито новооткрити доказателства, с които страната при полагане на дължимата грижа да не е могла да се снабди в хода на разглеждането на делото; нито са от такова естество, че ако бяха представени пред решаващия съд, той би направил различни изводи за правнорелевантните факти в сравнение с тези по влязлото в сила решение. Фактите, които установяват двете писма, са ирелевантни за резултата по спора по предявения от банката иск с правно основание чл. 422 ГПК. В това производство имуществената отговорност на С. спрямо банката е ангажирана в качеството му на наследник на неговата майка и кредитополучателка по сключения с нея и неизпълнен договор за кредит. Информацията в писмата, че С. не е длъжник на банката по сключените лично с него договори за кредит от 2009 г. и 2015 г. и в този смисъл – "няма неизплатени задължения" по тези кредити – касае друго различно правоотношение, което е извън предмета на приключилото с влязло в сила решение производство по чл. 422 ГПК. Поддържаното от молителя основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК също не се установява. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Разпоредбата визира случаите, когато страната е била лишена от възможност лично или чрез пълномощник да вземе фактическо участие в разглеждането на делото и е едно от проявленията на принципа за обезпечаване участието на страните в гражданския процес. Аргументацията на молителя не визира нито една от възможните хипотези на разпоредбата по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Доводите за наличие на цитираното основание са свързани с допуснати от съда процесуални нарушения при разглеждането на делото – необсъждане на направени от страната искания и възражения; неприлагане на принципа на служебното начало (необсъждане от съда на евентуално наличие на неравноправни клаузи в договора на наследодателката Т. С.); неправилна преценка в определението на САС, че касационната жалба следва да се върне, тъй като спорът е търговски и според цената на иска (чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 2-ро ГПК) касационният контрол е недопустим. Съгласно разясненията, дадени с ТР № 7/31.07.2017 г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, отмяната е извънреден процесуален способ за извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения само на изчерпателно изброените в чл. 303, ал. 1 и чл. 304 от ГПК основания. Доводи за неправилност на съдебния акт, съставляващи по съществото си касационни оплаквания за допуснати от съда процесуални нарушения и неправилно приложение на закона (в каквато насока са изложените от молителя оплаквания в молбите му), не могат да послужат като основание за исканата отмяна по чл. 303 ГПК. Такива оплаквания могат да бъдат разглеждани само по реда на обжалване на решението, но не и в извънинстанционното производство по чл. 303 и сл. ГПК, развиващо се след влизане на решението в сила. Доводи за нищожност и недопустимост на атакуваните решения също не могат да бъдат разглеждани, нито да обусловят исканата им отмяна. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх. № 5129316/31.07.2019 г., уточнена с молба вх. № 9439/06.11.2019 г., на С. И. С., с ЕГН- [ЕГН], за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК на влязлото в сила въззивно решение № 7049/12.11.2018 г. (и с посочена дата в решението – 09.11.2018 г.), постановено по възз. гр. д. № 2794/2018 г. по описа на Софийски градски съд и потвърденото с него решение № 257324 от 02.11.2017 г. по гр. д. № 74107/2015 г. по описа на Софийски районен съд. Решението е окончателно.