Решение № 857 от 17.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13372/2011 г.

Решение № 857 от 17.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13372/2011 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, образувано по жалба на Асен Билянски и Събка Билянска от с. Смилян срещу решение № 159 от 19.05.2011 г., постановено по адм. дело № 72/2011 г. от Административен съд-Смолян, в частта, с която е отменена заповед № РД- 18-73/16.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК за одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Смилян, общ. Смолян, досежно границата между имот с идентификатор 501.1421 и имот с идентификатор 501.166. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отхвърляне жалбата на Даниела Хаджиева. Ответникът - изпълнителния директор на АГКК не ангажира становище по касационната жалба. Ответницата Даниела Хаджиева оспорва жалбата, в писмено възражение и моли за оставянето й без уважение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, второ отделение намира, че касационната жалба е подадена от активно легитимирани страни и в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № РД- 18-73/16.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК за одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Смилян, общ. Смолян, в частта досежно границата между имот с идентификатор 501.1421 и имот с идентификатор 501.166 и относно записването на имот с идентификатор 501.1421 и е върнал преписката за ново произнасяне при съобразяване на задължителните указания по мотивите на съдебното решение, а именно: границата между двата имота да се отрази по действащия регулационен план. Решението в частта за кадастралния регистър не е обжалвано. За да постанови отмяна на заповедта за кадастралната карта, съдът е приел, че границата не е била означена на място по реда на чл. 36, т. 1 и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР и тъй като не е предоставен акт за собственост на процесния имот, не са съобразени актовете за собственост на имотите досежно границата и имота е записан в кад. регистър с неустановен собственик. Предвид това и изясненото от приетата по делото съдебно-техническа експертиза заснемане на границата по съществуващата на място ограда от телена мрежа и бетонни колове и частично-сградата в имот 501.166,съдът е приел, че границата следва да бъде съобразена с реда за нанасяне па т. 4, ал. 1, чл. 14 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри / Наредба № 3/2005 г./. Прието е също, че вида на оградата - нетрайно материализирана граница игнорира приложимостта на т. 2, ал. 1, чл. 14 от наредбата. Решението е постановено при правилно установена фактическа обстановка, но неправилно приложение на материалния закон, Приемайки, че в случая при издаване на обжалваната заповед административният орган е следвало да приложи разпоредбата на чл. 14, ал. 1, т. 4 от Наредба № 3/2005 г. - да съобрази действащия регулационен план, съдът е пренебрегнал приоритетността по чл. 14, ал. 1 от наредбата, тъй като границата е нанесена по ограда, нетрайно материализирана на място и част от сграда, находяща се в съседния имот, собственост на настоящите касатори. Решаващият извод на съда, че т. 2, ал. 1, чл. 14 от наредбата е относима единствено до трайно материализирана граница по смисъла на ал. 2 на същата разпоредба не кореспондира с приложимата редакция на т. 2, ал. 1, чл. 4 /преди изм. бр. 82/2011 г., ДВ/, която визира "материализирана" граница, т. е. границите на поземлените имоти могат да бъдат и нетрайно материализирани, какъвто е настоящия случай. Вида и състоянието на оградата/вкл. в частта по сградата/ е без правно значение, тъй като съществуването й е установено безспорно. Кадастралната карта отразява фактическото състояние на имотите към момента на заснемането им, каквото е предназначението й и същата няма конститутивно действие. С оглед на това е недопустимо и навеждането на спорове за граници в това производство, при правилно заснемане и нанасяне по реда на чл. 14 от наредбата. От събраните по делото доказателства е безспорно установено, че процесната граница е материализирана на място с ограда и частично минава по сградата в имот 501.166 като е заснета по този начин, с максимална точност и отразява съществуващото фактическо състояние по реда на чл. 14, ал. 1, т. 2 от Наредба № 3/2005 г. Следователно са спазени законовите изисквания на чл. 43, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 41, ал. 1, т. 1 ЗКИР и чл. 14, ал. 1 от наредбата, тъй като органът е заснел на място границите съобразно наличното материализиране и при безспорно установена липса на означено местоположение на границите по реда на чл. 14, ал. 1, т. 1 от наредбата. Установяването на границите на поземлени имоти по регулационни планове по т. 4, ал. 1, чл. 14 от наредбата, е приложимо само в случай, че липсва материализирана на място граница, което в настоящия казус не е налице. Предвид изложеното, обжалваното решение, като незаконосъобразно следва да бъде отменено и вместо това следва да бъде постановено друго, с което се отхвърли жалбата на Даниела Хаджиева срещу заповед № РД- 18-73/16.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, в частта за одобряване на кадастралната карта. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение