Решение № 6416 от 10.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2776/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по касационна жалба от С. И. Я., чрез процесуален представител, против Решение № 100/05.01.2026 г. на Административен съд - София-град (АССГ), постановено по адм. дело № 10314/2025 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № 2153-21-270/04.09.2025 г. на директора на Териториално поделение (ТП) на Националния осигурителен институт (НОИ) София-град, потвърждаващо разпореждане [номер]/55/11.07.2025 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване, обективиращо отказ да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 3 КСО. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Намира, че съдът не е обсъдил задълбочено и в съвкупност представените по делото доказателства и заявените възражения. Счита, че нееднократните откази да му се предостави Констативен протокол № КВ-5-21-02020824/26.06.2025 г. са установени по делото, както и, че неговото съдържание е невярно. Акцентира, че решаващият състав се е позовал на несъществуваща разпоредба от Наредбата за обществено осигуряване на лицата, упражняващи свободна професия или търговия, или работещи без трудово правоотношение /НООЛУСПТРБТП/, приета с ПМС № 120/1992 г. (обн., ДВ., бр. 58/1992 г.), обосновавайки необходимост от представянето на платежните нареждания за внесени осигурителни вноски при заверката на осигурителните книжки от контролните органи. Сочи, че ТП на НОИ София-град не е приложило подадените от него декларации и доказателства за плащане на авансови вноски за 1997 г. В този аспект изтъква, че данните в Регистъра на осигурените лица (РОЛ) са електронен документ, удостоверяващ наличието на осигурителен стаж на лицето, поради което съдържанието му не може да бъде оспорвано. В тези насоки развива подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на атакуваното решение, както и на оспорения административен акт, ведно с присъждане на сторените разноски. Ответникът по касационната жалба – Директорът на ТП на НОИ София-град, чрез процесуален представител, с писмени бележки оспорва нейната основателност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на производството пред АССГ е законосъобразността на Решение № 2153-21-270/04.09.2025 г. на директора на ТП на НОИ София-град, с което е отхвърлено оспорването на С. И. Я. срещу разпореждане [номер]/55/11.07.2025 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване, обективиращо отказ да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 3 КСО. За да достигне до извод за законосъобразност на обжалвания акт, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: С. Я. е подал заявление с вх. № 2113-21-2594/08.05.2025 г. до ТП на НОИ София-град за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 КСО, като изрично е посочил, че не може да представи осигурителна книжка за стажа в ЕТ „С. Янев и син“. В тази връзка в хода на пенсионното производство е възложена служебна проверка за наличието на внесени дължими осигурителни вноски за периода 01.01-31.12.1997 г., през който Я. е упражнявал дейност като самоосигуряващо се лице. За резултатите от проверката е съставен Констативен протокол № КВ-5-21-02020824/26.06.2025 г., съгласно който в Регистър „Приход по ЕГН“ не са установени данни за осигурителни плащания за посочения период, поради което липсва основание за зачитане на осигурителен стаж и доход, както и за издаване на служебна бележка. След анализ на представените документи и данните в РОЛ на НОИ пенсионният орган е приел, че осигурителният стаж на Я. е в общ размер на 14 години, 9 месеца и 7 дни от трета категория труд, а към датата на подаване на заявлението лицето е на възраст [възраст]. С разпореждане [номер]/55/11.07.2025 г., издадено от длъжностно лице по пенсионно осигуряване, потвърдено с Решение № 2153-21-270/04.09.2025 г. на директора на ТП на НОИ София-град, отпускането на лична пенсия по чл. 68, ал. 3 КСО е отказано поради липса на изискуемите 15 години действителен осигурителен стаж. При тази фактическа установеност първостепенният съд е приел, че оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Решаващият състав е уточнил, че спорът между страните се концентрира върху въпроса налице ли е законовата предпоставка за установеност на 15 години действителен осигурителен стаж на заявителя, обуславящ придобиването на право на пенсия на основание чл. 68, ал.3 КСО. В този аспект той е съобразил, че редът за осигуряването на лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци и упражняващи свободна професия през спорния период 01.01.1997г. -31.12.1997г е уреден в раздел Първи от Наредбата за обществено осигуряване на лицата, упражняващи свободна професия или търговия, или работещи без трудово правоотношение, приета с ПМС № 120/1992г, обн. ДВ бр.58/1992г, отм. от 01.01.2000г/, чл. 10 от която сочи, че на лицата се издават осигурителни книжки, в които се вписват направените осигурителни вноски, изплатените парични обезщетения, помощи и месечни добавки за деца. Осигурителните книжки се заверяват всяка календарна година от съответното районно управление "Социално осигуряване", а заверката се извършва въз основа на представени доказателства за внесени дължими осигурителни вноски /платежни нареждания, вносни бележки/. Платежните нареждания за внесени осигурителни вноски през спорния период се представят от лицата при заверката на осигурителните книжки от контролните органи, като след заверката им се връщат, а не се оставят на съхранение в ТП на НОИ. Във всички случаи когато пенсионният орган установи наличие на подадени данни за заявител като самоосигуряващо се лице в РОЛ за период, за който не е представена заверена осигурителна книжка, се изисква удостоверяване на осигурителния стаж и доход за периода от контролните органи на НОИ. Според съда, след като оспорващият няма заверена осигурителна книжка като самоосигуряващо се лице за периода 01.01.1997г. - 31.12.1997 г. и при извършената проверка в Регистър "Приход по ЕГН" не са установени данни за платени дължими осигурителни вноски, то липсва и основание за издаването на служебна бележка за зачитане на осигурителен стаж и доход на Я. за посочения период. По тези съображения е приел, че осигурителният стаж на заявителя за процесния период не е установен по нормативно определения ред, с оглед на което правомерно длъжностното лице по пенсионно осигуряване не го е зачело. Уточнил е още, че чл. 9, ал. 1, т. 4 от КСО и чл. 37, ал. 1 НПОС сочат, че за осигурителен стаж на самоосигуряващите се лица се зачита само времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски, а подадените декларации от осигурители/самоосигуряващи се лица не доказват заплащането им. В обобщение е формирал извод за неоснователност на оспорването, с оглед на което е отхвърлил предявената жалба. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно касаторът поддържа, че обжалваното решение е необосновано и противоречащо на материалния закон. Първостепенният съд е извършил подробен и съвкупен анализ на всички събрани относими доказателства, в резултат на което е достигнал до правилния извод, че пенсионният орган правомерно е отказал да признае процесния период за действителен осигурителен стаж, през който С. И. Я. е бил регистриран като самоосигуряващо се лице. Решаващият състав точно е отграничил спорното от безспорното между страните, в резултат на което е формулирал релевантния за спора въпрос, касаещ наличието на предпоставките за признаване на осигурителен стаж на касатора при условията на самоосигуряване за периода от 01.01-31.12.1997 г. Както е изтъкнал и първостепенният съд, разпоредбите на чл. 9, ал. 1, т. 4 КСО и чл. 38, ал.8 НПОС сочат, че за осигурителен стаж се зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски от самоосигуряващите се лица. По аргумент от чл. 40, ал. 1 НПОС, осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Съгласно чл. 41, ал. 1 НПОС, осигурителният стаж и осигурителният доход на самоосигуряващите се лица, на лицата, работещи без трудово правоотношение, и на управителите, прокуристите и контрольорите на търговските дружества и на лицата, посочени в чл. 19 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, /НООСЛБГРЧМЛ/, приета с ПМС № 30/2000 г. (обн., ДВ, бр. 21/2000 г.), се установяват с осигурителни книжки, в които се посочва времето, през което лицата са били осигурени, и доходът, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски. Възможността за самоосигуряващите се лица да се позовават на данните за внесените дължими осигурителни вноски, съдържащи се в информационната система/регистрите на НОИ, е предвидена за периоди след 31.12.2006 г. Противно на разбирането на касатора, приложимостта на така очертания нормативен регламент не се дерогира от изискванията за вписване на направените осигурителни вноски и заверяване на осигурителните книжки за всяка календарна година от съответното районно управление „Социално осигуряване“, предвидени в чл. 10 НООЛУСПТРБТП /отм./, приложима към процесния период. Действително, че в самия подзаконов нормативен акт не е предвидено изрично, че при заверката на осигурителните книжки се представят платежните нареждания за внесените осигурителни вноски за съответния период, но този извод следва пряко от граматичното и логическо тълкуване на визираната разпоредба, регламентираща вписване на „направените осигурителни вноски“. Последните от своя страна пък се установяват именно чрез представяне на платежните нареждания за тях пред длъжностните лица. Ето защо, при липсата на представена осигурителна книжка осигуряването през 1997г. се явява недоказано, а времето, през което лицето е упражнявало дейност като едноличен търговец, не може да зачете за трудов/осигурителен стаж. Този извод не се опровергава от данните в РОЛ за процесния период, тъй като те не са в противоречие с отразеното в съставения констативен протокол. Определящо е, че данните в РОЛ удостоверяват подадената с декларация информация относно осигурителния статус на лицето, но сами по себе си не доказват изпълнение на задължението на самоосигуряващото се лица за внасяне на осигурителни вноски. Съгласно чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж годни доказателствени средства се явяват трудови, служебни и осигурителни книжки, както и документ по утвърден образец, издаден от осигурителя с данните по чл. 5, ал. 4 КСО. Документът се издава въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. След като едноличния търговец се явява самоосигуряващо се лице, то относно трудовата му дейност в това качество, не би могло да бъдат издадени документи от осигурител, каквито са трудовите и служебни книжки, както и документ по утвърден образец, издаден от осигурителя с данните по чл. 5, ал. 4 КСО. Следователно единствената възможност е установяването на този стаж с осигурителна книжка, но такава не е представена, а при извършена проверка от контролните органи е установено, че за спорния период липсват доказателства за внесени осигурителни вноски. В този аспект ирелевантно за спора е позоваването на разпоредбата на чл. 117, ал.1, т.5 КСО, доколкото липсва документ по чл. 117, ал.1, т.5 КСО, който да е издаден от органите на НОИ и да удостоверява осигурителен стаж и доход на Я. като самоосигуряващо се лице. По изложените съображения, такъв документ не може да бъде издаден на самоосигуряващо се лице въз основа на данните от РОЛ, поради което твърденията за отказ на пенсионния орган да издаде на касатора служебна бележка или удостоверение за осигурителния му стаж за процесния период не променят правилността на заключението, че длъжностното лице по пенсионно осигуряване законосъобразно не е признало осигурителния стаж на заявителя за 1997г. Ето защо, като е отхвърлил предявената жалба, АССГ е постановил решение, което не страда от заявените касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на НОИ следва да се присъдят разноски за касационното производство, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 евро. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение